Франция обсъжда „всеобхватен закон“ срещу джендър-базираното и сексуалното насилие
Във Франция започна обсъждането на мащабен законопроект за борба с джендър-базираното и сексуалното насилие. Между 21 и 23 септември т.г. специална комисия в Националното събрание разгледа т.нар. „всеобхватен закон“, състоящ се от 69 члена, както и внесените над 1000 изменения към него. Прегледът приключи с единодушно гласуване.
Законопроектът е резултат от продължителната работата на феминистки активистки, организации, групи, борещи се за правата на децата, експерти, юристи и синдикати.
В края на 2024 г. колективът формулира 140 предложения за цялостна политика срещу джендър-базираното и сексуално насилие. За модел е използван всеобхватният закон срещу джендър-базираното насилие, приет в Испания през 2004 г.
Основната идея е да се прекъсне фрагментираният френски подход, при който отделни законови промени се приемат след конкретни случаи на насилие или обществени скандали.
Вместо това законопроектът цели да създаде единна рамка, обхващаща целия път на насилието - от превенцията и ранното разпознаване до разследването, съдебното производство и дългосрочната подкрепа за пострадалите.
От феминистки проект до френския парламент
Законопроектът беше внесен на 11 август 2026 г. от Селин Тиебо-Мартинес, депутат от Социалистическата партия. Впоследствие той получи широка междупартийна подкрепа и бе подписан от 246 депутати от различни политически сили.
Историята му обаче започва по-рано. Още в края на 2025 г. бе представен първоначален парламентарен проект, съдържащ 78 мерки, който бе подкрепен от 110 депутати. Той не стигна до обсъждане.
Общественият и политическият натиск за реформа се засили през юни т.г. след смъртта на 11-годишната Лиана. Случаят предизвика вълна от недоволство в цялата страна, заради продължителната липса на институционална реакция, въпреки множеството подавани сигнали срещу обвиняемия за убийството през годините.
След смъртта на детето министър-председателят, по искане на председателя на Националното събрание и членове на парламента, обяви, че законопроектът ще бъде включен в дневния ред на парламента през есента.
Самата Тиебо-Мартинес определя законодателството като „пряко вдъхновено от преживяванията на жертвите“.
В основата му стои натрупването през годините на случаи на джендър-базирано насилие, които поставят въпроса за липса на промяна и навременна институционална реакция.
Сред най-широко отразените във Франция е случаят с дългогодишния водещ на най-гледаната централна новинарска емисия на TF1 Патрик Поавр д'Арвор. Въпреки че има 45 подадени жалби срещу него, няма съдебно установена вина към момента.
Подобен обществен отзвук предизвикаха и разкритията за сексуално насилие от страна на други публични личности - от бившия министър на екологичния преход Никола Юло до певеца Патрик Брюел и актьора Жерар Депардийо.
След това последва процесът по делото „Пелико“. В продължение на близо десет години Жизел Пелико е упоявана и изнасилвана от мъже, канени от съпругът ѝ Доминик Пелико в дома им.
Доминик е бил задържан още през 2010 г., след като е снимал жени под полите им в търговски център, като неговото престъпно поведение отново попадна в новините през 2020 година, когато е заловен да извършва същото.
Още след първия случай е взета негова ДНК проба. Няколко месеца по-късно той е идентифициран във връзка с разследване за опит за изнасилване, извършен през 1999 г. Съвпадението в ДНК следите обаче не е довело до последващи действия от съдебните органи повече от дванадесет години.
Процесът „Пелико“ се превърна в символ на борбата срещу полово базираното насилие и продължава да бъде в центъра на обществения дебат за институционалните пропуски и спешната необходимост промяна във Франция.
Какво предвижда законопроектът?
От самото му наименование става ясно, че законопроектът цели да бъде всеобхватен. Разпоредбите засягат правосъдието, здравеопазването, образованието, работното място, комбинирайки множество мерки за превенция и противодействие на насилието.
Текстът обхваща широк кръг от прояви на насилие - изнасилване, сексуално посегателство, сексуален тормоз, сводничество, трафик на хора, акушерско и гинекологично насилие, осакатяване на женски гениталии, принудителни бракове, както и дигитално сексуално насилие.
Една от основните цели е да се осигури цялостна и координирана институционална реакция на насилието, която да отчита неговото разнообразие, продължителност и взаимовръзка между различните му проявления.
Сред обсъжданите промени е идеята за създаване на специализирани звена и съдилища за джендър-базирано и сексуално насилие, както и въвеждане на обучения на полицията, жандармерията и представители на съдебната система.
Предлагат се още промени, свързани с премахването на концепцията за брачен дълг, удължаването на давността и наказанията, когато престъпленията са извършени при отегчаващи вината обстоятелства и признаване на кръвосмешението като отделно престъпление.
Значителна част от законопроекта е посветена на децата и се основава на препоръките на Независимата комисия по въпросите на кръвосмешението и сексуалното насилие над деца (Ciivise).
Предложенията включват механизми за системно откриване и докладване на случаи на насилие, превенция и защита, засилване на специализираните разследвания и експертизата, както и достъп до медико-психологическа подкрепа.
Целта е да се гарантира, че всяко дете, което е изложено на сексуално насилие, е идентифицирано, изслушано, защитено и подкрепено в дългосрочен план.
Текстът включва още мерки за борба с джендър-базираното и сексуалното насилие във висшите учебни заведения и на работното място.
Здравните специалисти са представени като важна част от институционалния отговор.
За тях са предвидени задължителни обучения, засягащи въпросите, свързани с насилието и психологическите травми, правила за докладване, разпознаване и подкрепа на пострадалите, както и мерки за превенция и санкциониране на гинекологичното и акушерското насилие.
По този начин реформата се опитва да обхване не само момента, в който жертвата подава сигнал, но и медицинската, психологическата и социалната помощ, от която може да се нуждае дълго след извършването на престъплението.
Измеренията на проблема
Според официални оценки, цитирани от Le Monde, джендър-базираното и сексуалнато насилие засяга 160 000 деца и над 270 000 жени всяка година във Франция.
Данните за регистрираните случаи потвърждават сериозността на проблема.
През 2025 г. са регистрирани 132 300 жертви на сексуално насилие, което е над два пъти повече от броя, регистриран преди 10 години. От тях 58% са непълнолетни, а 85% - жени. Въпреки това броят на осъдителните присъди остава изключително нисък.
При децата картината остава особено тежка. Според Ciivise на всеки 3 минути едно дете става жертва на сексуално насилие. В същото време едва 3% от извършителите на сексуално насилие (97% от тях са мъже) биват осъдени. В случаите на кръвосмешение цифрата пада до 1%.
Финансирането на реформата
Финансирането остава един от големите въпроси пред ефективността на реформата.
За изпълнението на предвидените мерки се предлага бюджет от 3 милиарда евро годишно за периода 2027-2032 г.
Поддръжниците на всеобхватния закон са загрижени за бъдещото му прилагане, ако не бъдат отпуснати достатъчно средства по време на обсъжданията на бюджета.
Критика към законопроекта
Един от спорните въпроси в хода на дебатите се оказа отсъствието на „ т.нар. „принудителен контрол“ от текста на законопроекта.
Понятието включва форми на насилие, които са невидими на пръв поглед и не се изразяват непременнно във физически посегателства. Такива например са постепенното ограничаване на свободата на жертвата чрез контрол на финансите и социалните взаимоотношения, следене, манипулация, унижение.
Към момента са внесени три изменения за включване на тази концепция във френското законодателство. Предстои да стане ясно дали парламентаристите ще решат да ги приемат.
Какво следва?
Дебатите в пленарната зала започват на 1 октомври, когато депутатите ще обсъдят текста, изменен от специалната комисия. Официалното гласуване е насрочено за 13 октомври 2026 г.
Така след години на работа на феминистки и правозащитни организации френската инициатива достига до решаващия етап на законодателния процес.
Заложените мерки са широкообхватни, но предстои парламентът да вземе решение за окончателния вариант на закона и дали прилагането му ще бъде подкрепено с необходимите ресурси, за да може да бъде той ефективно реализиран на практика.
При приемането и реалното прилагане на мерките това би означавало по-ефективна превенция, по-ясни задължения за институциите, по-координирана реакция и по-голяма подкрепа за жертвите.
Самият път на законопроекта - от предложенията на феминистките организации до обсъждането му във френския парламент, вече е пример за значението на гражданския натиск.
В случай че бъде приет, истинският тест за ефективността на закона ще бъде дали през следващите години ще доведе до измерима промяна, както в статистиките, така и в живота на всички, преживели и преживяващи насилие.
Историите на Пелико, Лиана и стотици хиляди други жени и деца, чиито имена навярно никога няма да достигнат до нас, показват човешката цена на дългогодишното бездействие.
Реалната промяна изисква всеобхватност не само на теория. Тя би имала смисъл само ако успее да прекъсне повтарящият се модел и трагичните истории спрат да се повтарят и нормализират.
Автор: Радостина Сирашка
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях.
Comments