Хиперсексуализация или какво крием и защо?
Попитайте десет души да ви дадат пример за "хиперсексуализация" и ще получите десет различни отговора - облеклото на поп звезда, персонаж от видеоигра, Instagram профил на тийнейджър, реклама по телевизията. Думата се използва постоянно и почти никога не се дефинира правилно, което е идеалният начин един разговор да прерасне в надвикване.
Затова, преди да направим каквито и да е твърдения, си струва да сме точни относно значението на термина. Най-цитираното определение идва от съвета на Американската психологическа асоциация (APA) по сексуализацията на момичетата, свикана в средата на 2000-те години след нарастваща обществена загриженост спрямо сексуализирания маркетинг, насочен към младите хора.
Групата описва четири условия и посочва, че не е нужно човек да отговаря на всяко едно от тях. Сама по себе си всяка точка от определението сигнализира сексуализация: когато стойността на човек се свежда единствено до сексуалната му привлекателност; когато е държан на стандарт, приравняващ тясно дефинирана физическа привлекателност със "секси"; когато е третиран като обект за чужда употреба, а не като личност със свобода на избор; или когато сексуалността му се налага, вместо той сам да я избере.
Това, което прави впечатление в този списък, е че собствената дефиниция на APA се фокусира върху динамики на власт и избор, а не върху гардероб. Човек, който сам избира да се облича по определен начин и се чувства комфортно в кожата си, не е това, което терминът описва - разликата е в налагането и в обективизацията.
Хиперсексуализираният маркетинг не е нещо ново. "Сексът продава" е рекламно клише от близо век. Променили са се обемът от реклами и платформите, чрез които те достигат до нас. Откритията от проучванията за количеството реклами, които хората виждат ежедневно варират доста, а широко посочваната цифра от "10 000 реклами на ден" е оспорвана от изследователи. Те посочват, че проучване от 70-те години, измерващо реалното съзнателно излагане на реклами е установило, че хората обръщат внимание на около 76 реклами дневно.
Това, което не се оспорва, е посоката на тенденцията. Маркетинг стратегиите са се променили рязко от 70-те години насам, движени почти изцяло от прехода от шепа телевизионни и печатни канали към среда от таргетирани дигитални реклами чрез социалните медии. Днешната версия на адвертите е оптимизирана и доставяна конкретно за теб, въз основа на това, за което лично ти си спрял да скролваш.
Модата и рекламата остават най-видимото бойно поле. Рекламните стратегии с пин-ъп момичета от средата на века е заменен от днешните кампании с инфлуенсъри. В този смисъл коренът на проблема на е отстранен, а по-скоро е променил механизмът си на доставка. Дизайнът на персонажи във видеоигрите често (и често основателно) е критикуван заради "бойна екипировка", която наподобява бански костюм, макар че в днешно време компании като Valve, Guerrilla Games и Asobo Studio са дали и достатъчно контрапримери, които заслужават признание.
По-интересната промяна са социалните мрежи. Рекламата ти продава продукт чрез сексуализирани образи. Платформите те възнаграждават директно, с внимание и одобрение, защото самият ти ставаш един от тези образи. Нарастващ обем изследвания го потвърждават: проучвания от 2025 г. установяват връзката между употребата на социални мрежи и самообективизацията. Допълнително, проучване в Обединеното кралство върху Instagram профилите на млади жени открива, че близо 30% от публикуваните от тях снимки отговарят на критериите за самообективизиращо съдържание. Други изследвания свързват публикуването и редактирането на селфита с риск от хранителни разстройства и тревожност, свързана с външния вид - най-вече чрез механизъм, който изследователите наричат "самонаблюдение": навикът да гледаш собственото си тяло отвън, като обект, който трябва да бъде оценяван.
Това е не е нещо, което ти продават. Това е навик, който платформата създава у теб.
Анонимна анкета сред последователите на Вечерница, събрала близо 35 отговора. Предимно от жени между 18-24 и 25-34 годишна възраст.
Първото, което направи впечатление, е колко рутинно е усещането за неудобство. За доста от жените то не е рядкост - половината казват, че някой ги кара да се чувстват неудобно заради облеклото им поне веднъж седмично, а немалка част от тях - всеки ден.
По-интересното обаче се крие в частта за скритото или за нещата, които внимаваме как правим дори пред партньор или близък приятел. Три четвърти от отговорилите сочат, че има такива. Списъкът от избягваните навици е показателен. Жените внимават как и къде се навеждат, как сядат, какво носят дори у дома, как се движат по улицата вечер, за да не минат твърде близо до непознат мъж. Нищо от това не е свързано със секса, то е свързано с избягване на внимание, което не е поискано.
А кога започва всичко това? Най-често се повтаря възрастта 11-14 години. Има и истории за случаи от по-рано в развитието на участничките - момиче, което на 7-годишна възраст, докато е тренирало художествена гимнастика, е било докосвано неподходящо от треньор като самата тя пише, че той се е държал така "с всички момичета в процеса на трениране". Друга участничка помни коментари за наедряващи гърди на 9-10 години.
Най-показателният резултат обаче е в отговорите на въпроса откъде идва това усещане за неудобство. Мнозинство сочат навън - към обществото, медиите, патриархалните норми. Но има и група от отговори, който казва много повече от суровите проценти: няколко жени описват как първоначално са мислели, че вината е тяхна. "Тогава смятах, че съм аз!", пише една от тях и чак години по-късно осъзнава, че реакцията, която е получила, е била подучена от обществото, а не произлизаща от нея. Така изглежда интернализацията в реалния свят, а не в теоритичните разработки.
Има и едно изключение, което си струва да се спомене отделно, защото не пасва на очакваната рамка. Един от отговорите разказва за дискомфорт провокиран не от мъж, а от жена: преподавателка, която демонстративно е гледала с неодобрение на външния вид на респондента (небинарен човек). Самите те пишат, че не са се чувствали засрамени, а по-скоро озадачени, но случаят им отворил очите за нещо важно: натискът за съответствие с определен образ на женственост идва не само от мъже.
А когато питах какво вече не крият, отговорите бяха обнадеждаващи. Доста жени пишат, че вече се обличат както искат, изразяват мнение по-свободно, не крият емоциите или несъвършенствата си. Не всички, обаче, стигат дотам. Няколко признават директно, че все още се съобразяват: "все още има много съобразяване", "нося малко по-дълги къси панталони", което подсказва, че освобождаването от постоянното самонаблюдение е бавен процес.
Но не е ли "прекалено сексуализирана/сексуализиран си" исторически инструмент, използван срещу жени, секс работници и всеки, който не се вписва в тесен стандарт за авторитетност? Да - многократно, и често от хора, които са се считали за прогресивни. Контролът върху дължината на полите има дълга и грозна история и е основателно да се подозира всеки аргумент, който започва да звучи като опит за ребрандинг на този термин.
Ключово е разграничението между избор и експлоатация. Човек, който сам решава, че дадена снимка го кара да се чувства уверен, не е същото явление като система, която тихо възнаграждава разголена кожа, независимо какво човекът е искал да публикува този ден, или тийнейджър, стигнал до извода, че видимостта онлайн изисква сексуализирано себепредставяне, защото точно то "работи" по-добре. Първото е автономия. Второто е склоняване.
Правилният въпрос не е "прекалено секси ли е това". А "кой всъщност прави този избор и защо". Една марка може да продава продукт - или да продава несигурност, наречена с името "активизъм". Алгоритъмът на една платформа може да е неутрален, но може и тихо да тренира милиони хора да станат версия на самите себе си, която не са избрали съзнателно.
Това е въпрос, чиито отговор изисква много повече усилия от това да кажеш на жена до си промени гардероба. Той е и въпросът, който наистина има значение.
Автор: Ева Георгиева
Източници: https://www.apa.org/monitor/apr07/apatask
Comments