Украйна: Войната продължава. Джендър-базираното насилие също.
Изминаха над четири години от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Представата за войната от стотици километри разстояние най-често се свежда до нейното видимо лице - военните действия. Зад него обаче стоят милиони хора, чието ежедневие е изцяло променено от 2022 г. насам.
За немалко жени джендър-базираното насилие, е част от тази реалност. Проблемът не възниква с началото на въоръжения конфликт, но той несъмнено задълбочи редица съществуващи вече рискове и създаде нови пречки пред пострадалите, които търсят защита и подкрепа.
По последни налични оценки от 2025 г. 2,4 милиона души в страната, засегнати от войната, са изложени на висок риск от джендър-базирано насилие. Сред тях жените и момичетата продължават да бъдат непропорционално засегнати.
Опасността отвъд фронта
Уязвимостта към различните форми на джендър-базирано насилие е нараснала значително вследствие на фактори, свързани с войната, като икономическа нестабилност, разселване, влошаване на сигурността и ограничен достъп до услуги.
През 2025 г. UN Women съобщава, че джендър-базираното насилие, което и преди е било широко разпространено, се е увеличило с 36% от началото на пълномащабната инвазия.
В същото време проблемът нерядко остава на заден план, тъй като общественото внимание и ресурсите са насочени основно към военните действия. Това прави програмите за превенция и реакция още по-необходима и важна част от хуманитарния отговор.
Насилието в дома
Домът е мястото, в което жените и момичетата в Украйна са изправени пред най-висок риск от джендър-базирано насилие. Сред най-разпространените му форми са насилието от страна на интимен партньор и домашното насилие. През последните години се съобщава за все повече подобни случаи в контекста на засилващите се стресови фактори, свързани с войната.
Сред тях са влошените условия на живот, продължителното съвместно съжителство, прекарването на повече време у дома, финансовите затруднения в семейството и ограничените възможности за заетост.
Допълнителен натиск създават психологическите последици от участието на мъжете във военните действия. Страхът от мобилизация, ограничения в придвижването на немобилизираните мъже, както и затруднения при изпълнението на обществените очаквания, свързани с „традиционните“ джендър роли, могат да задълбочат напрежението в дома.
Комбинацията от тези и редица други фактори увеличават риска от агресивно поведение, както и от злоупотреба с алкохол и наркотични вещества като механизъм за справяне със стреса, включително сред ветерани и военнослужещи в отпуск.
Насилието извън дома
Опасността за момичетата и жените в Украйна не приключва с прага на дома. Прекъсванията на електрозахранването, нарастващата злоупотребата с психоактивни вещества, принудителното разселване и ограниченият достъп до транспорт, особено в селските райони, допринасят за увеличаването на риска от насилие на обществени места.
Животът в колективните центрове за настаняване, където липсва лично пространство и възможност за уединение, а хората са принудени да живеят с непознати, допълнително засилва несигурността.
Особено уязвими са маргинализираните групи, сред които вътрешно разселените лица, ромските общности и представители на ЛГБТ+ общността. Рискът е още по-голям при хора, които попадат в повече от една от тези групи.
Повече за последиците от насилието, пречките пред търсенето и получаването на помощ и необходимите промени в системата коментира Мария Данилюк от украинската феминистка неправителствена организация Дівчата („Момичета“).
Невидимото насилие
Психологическото и икономическото, както сексуалното и дигиталното насилие остават най-малко разпознаваемите форми на джендър-базирано насилие, в Украйна, посочва Мария Данилюк. Особено внимание според нея заслужава и сексуалното насилие, свързано пряко или косвено с конфликта (от англ. conflict-related sexual violence).
„За разлика от физическото насилие, тези форми често нямат очевидни външни проявления и затова дълго време остават невидими както за самата жертва, така и за хората около нея“, споделя тя.
По нейни думи проявите на икономическото насилие често се възприемат като „лични и семейни въпроси“, а тези на психологическо - като „проява на ревност, загриженост, или 'нормални конфликти' във връзката“. Така поведение, изразяващо се в контрол върху финансите, унижение, манипулация и постоянно следене може да бъде нормализирано, вместо разпознато като проблемно.
Национално проучване, проведено през 2024 г. от World Vision и Дівчата, разкрива, че разбирането за различните форми на джендър-базираното насилие в Украйна зависи до голяма степен от възрастта, региона и личните преживявания на човек.
Така например по-възрастните участници, както и жените от южните и източните части на Украйна, свързват насилието основно с физическа агресия, за разлика от подрастващите и жените от западните райони, които показват по-комплексно разбиране на проблема.
Според Данилюк, за да бъде отговорът на насилието ефективен, е от особено значение пострадалите да разпознават различните форми на насилие, да познават правата си и да знаят какви са съществуващите механизми за защита и подкрепа.
Насилието е разпознато. А сега?
Дори когато една жена разпознае насилието и реши да потърси помощ, подкрепата не винаги е лесно достъпна. Социално-икономическите бариери могат да превърнат дори безплатните услуги в практически недостъпни.
„За много жени пречките включват разстояние, липсващ или нередовен транспорт, рискове за сигурността, разходи за пътуване, ограничена мобилност или необходимост да се грижат за деца. С други думи, формалното наличие на дадена услуга не означава непременно, че тя е реално достъпна“, посочва Мария.
Войната създава специфични бариери пред търсенето на помощ. По думите на Данилюк има случаи, при които жени се притесняват да подадат сигнал заради страх от възможни последици за членове на семейството им.
Такива например са опасенията, че заедно с полицията е възможно да пристигнат и представите на военните органи, „което, според жените, създава риск съпругът им или друг близък член на семейството в наборна възраст да бъде мобилизиран“.
Стигмата в украинското (и не само) общество
Голяма част от пострадалите нерядко остават мълчаливи след преживяното насилие поради страх от реакцията на околните. Срамът, страхът от отмъщение, рискът от обвиняване на жертвите и нормализирането на насилието могат да се окажат допълнителна бариера пред търсенето и получаването на подкрепа.
„Жените се опасяват, че ако съпругът им бъде мобилизиран вследствие на подадения от тях сигнал, вината за това решение ще бъде приписана изцяло на тях.“
Данилюк отбелязва още, че социалният натиск би могъл да се окаже още по-травмиращ, в случай че съпругът бъде убит във войната. Тогава жената може да бъде обвинена, че именно тя е причинила мобилизацията му, съответно и последвалата смърт.
Психологически последици от насилието, основано на пола
Последиците за пострадалата никога не приключват с края на конкретния акт на насилие. Обикновено те продължават да влияят на живота ѝ дълго време след преживяното.
От Дівчата разкриват, че най-често наблюдаваните психологически последици при работа с пострадали са: тревожност, постоянен страх, емоционално изтощение, чувство за безпомощност, ниско самочувствие и липса на увереност в собствените способности, чувство за вина и срам, нарушения на съня, социална изолация и загуба на доверие в другите. Възможните последствия съвсем не се изчерпват с изброените.
При жените, преживяващи насилие по време на война, всичко това се наслагва върху вече съществуващи травматични преживявания, свързани с продължителния живот в условия на опасност.
„Обстрелите, сигналите за въздушна тревога, окупацията, принудителното разселване, загубата на дом, работа или близки хора, раздялата със семейството и постоянният страх за децата допълнително изчерпват ресурсите на човек.“
Натрупването на тези преживявания може да затрудни както излизането от ситуация на насилие, така и последващото възстановяване.
„Важно е професионалистите да не диктуват на пострадалата какъв трябва да бъде нейният път към възстановяване, а да създават безопасна среда, в която тя сама да определя своите приоритети и темпото, с което получава подкрепа“, категорична е Мария.
Предотвратяването на насилието в дългосрочен план
От организацията смятат, че дългосрочното предотвратяване на джендър-базираното насилие, изисква промяна не само на законодателно и институционално ниво, но и в ежедневните нагласи, които позволяват то да бъде нормализирано и пренебрегнато.
Според Данилюк една от най-необходимите промени е свързана с начина, по който обществото възприема отговорността за насилието. Вместо винага да бъде прехвърляна върху пострадалата - за това, че е останала във връзката или не е предотвратила случващото се, отговорността трябва ясно да остава у извършителя.
„Същевременно трябва да се променят вредните джендър стереотипи“, вярва тя. Ролята на мъжа все още бива свързана от много хора с доминация, потискане на емоции и усещане за притежание над другия човек.
Тук образованието има важна роля, още преди тези модели да бъдат утвърдени. Данилюк подчертава, че става дума не просто за информиране, а за изграждане на практически умения за ненасилствена комуникация, лични граници, съгласие и разрешаване на възникнали спорове.
„Образованието не трябва да се ограничава до еднократна лекция за повишаване на осведомеността. То трябва да бъде систематично, практическо и съобразено с възрастта и социалния контекст на участниците.“
Особено внимание организацията отделя на работата с млади мъже. „Те не бива да бъдат представяни колективно като потенциални извършители на насилие. Те трябва да бъдат ангажирани като партньори в предотвратяването на насилието и като двигатели на промяната“, подчертава Мария.
Именно в тази посока е разработен и настоящият проект на Дівчата. „За да има дългосрочен ефект, подобно образование трябва да се превърне в неразделна част от системите за образователна и професионална подготовка, вместо да остане отделна проектна дейност“, категорична е тя.
Пропуски в настоящата система
Дори когато съществуват правила и стандарти за реакция се наблюдават пропуски в тяхното ежедневно прилагане. Мария споделя, че това е една от най-големите слабости на системата в Украйна:
„Качеството на реакцията все още може да зависи твърде много от знанията, нагласите и индивидуалните решения на първия професионалист, с когото пострадалата се среща“. Те обаче невинаги разполагат с общ подход за разбирането и оценяването на риска.
По думите на Данилюк неколкократното разпитване, скептицизмът, моралистките коментари или представянето на случилото се като обикновен битов скандал могат да доведат до вторична виктимизация. „Това е особено вредно при случаи на домашно и сексуално насилие, както и насилие над деца.“
Друг проблем е фрагментираната система за реакция. Дори когато пострадалата получи информация към коя институция да се обърне, често от нея се очаква сама да координира комуникацията между институциите и да разказва многократно за преживяното.
„Насочването трябва да бъде активно и координирано, а не да се свежда единствено до предоставянето на телефонен номер или адрес“, посочва Мария.
Според нея професионалистите се нуждаят от „повече от теоретични познания“. Необходимо е те да бъдат редовно и практически обучавани за работата си с пострадали от джендър-базирано насилие.
Именно такъв подход прилага и самата организация. Дівчата създава проект, който предвижда обучение за 1300 полицейски служители в пет целеви региона, както и за специалисти в образователната сфера, които впоследствие ще работят с ученици.
За Данилюк промяната трябва да започва още от първия контакт на пострадалата със системата. Тя обобщава какво е най-важно да усети една жена в такъв момент: „Вярвам ти; случилото се не е по твоя вина; твоята безопасност и достойнство са важни; и няма да се налага да преминаваш сама през този процес“.
„Войната не оправдава насилието.“
Войната несъмнено промени средата, в която живеят хората в Украйна, задълбочи несигурността и направи жените по-уязвими към джендър-базирано насилие.
За хората, които го преживяват, страхът, икономическите трудности и липсата на сигурно и безопасно място за живеене могат да доведат до усещане за безизходица. А когато помощта е труднодостъпна или не вдъхва достатъчно доверие, насилието продължава.
Затова борбата с джендър-базираното насилие, не бива да бъде оставена за „след войната“. Тя е част от настоящето - от начина, по който институциите реагират, обществото говори за пострадалите и от това как възпитаваме следващото поколение.
„Важно да се помни, че войната задълбочава факторите, които допринасят за риска от джендър-базирано насилие, но самата война не е оправдание за насилието“, заявява Мария.
„Продължителният стрес, животът в опасни условия и социално-икономическата нестабилност усложняват ситуацията за пострадалите и процеса им на възстановяване, но отговорността за извършването на насилието винаги е на извършителя“, категорична е тя.
Работата на феминистките организации в Украйна показва, че помощта не се изчерпва с единична реакция след акта на насилие. Тя трябва да включва и дългосрочна подкрепа, която позволява на една жена да си върне сигурността, избора и контрола върху собствения живот.
Джендър-базираното насилие не може да бъде пренебрегвано по време на действащ военен конфликт. Защитата в тежки времена означава не само да имаш убежище, но и да можеш да се чувстваш в безопасност там, да имаш право на избор и да знаеш, че когато споделиш за преживяното, някой отсреща ще ти повярва. Навреме.
Автор: Радостина Сирашка
Comments