Александър Вучич признава "нарушаване на правата на малцинствата", като се позовава на опасения от сблъсъци по време на ЛГБТ+ събитие в Белград
Президентът на Сърбия заяви, че няма да позволи провеждането на общоевропейското събитие LGBTQ+ Pride в Белград следващия месец, като се позова на заплахи от десни екстремисти и опасения от сблъсъци.
Сръбският президент Александър Вучич обяви решението за отмяна на отбелязването на EuroPride от 12 до 18 септември по време на пресконференция, на която предложи и удължаване на мандата на сръбската министър-председателка, която се определя като лесбийка.
Преди три години членовете на Асоциацията на организаторите на "ЕвроПрайд" (EPOA) избраха сръбската столица за домакин на ежегодното събитие. Вучич заяви, че кризата със съседно Косово и различни икономически проблеми са сред причините, поради които властите на балканската страна не смятат, че могат да се справят с ЕвроПрайд, който включва Прайд шествие.
"Това е нарушение на правата на малцинствата, но в този момент държавата е притисната от многобройни проблеми", каза той.
Организаторите на EuroPride заявиха, че сръбските власти трябва да осигурят сигурност срещу "хулиганите", които заплашват шествието и се опитват да го дискредитират. Председателката на EPOA Кристине Гарина призова сръбската министър-председателка Ана Бърнабич да спази обещанието си да подкрепи събитието.
"Президентът Вучич не може да отмени чуждо събитие", каза Гарина. "Правото на провеждане на прайд е обявено от Европейския съд по правата на човека за основно човешко право."
Един от организаторите в Сърбия, Горан Милетич, заяви, че полицията трябва официално да забрани шествието, за да предотврати провеждането му. Ако тя издаде забрана, организаторите ще подадат жалба в Конституционния съд на Сърбия. Той настоява, че не може да се забраняват мероприятията на закрито, планирани като част от едноседмичното честване.
"Единственото нещо, което може да се случи, е полицията да забрани шествието [на Прайда]", каза Милетич. "Подобно хипотетично решение обаче би било в разрез с конституцията."
Сърбия обеща да защитава ЛГБТК+ правата, докато се стреми към членство в ЕС, докато все по-яростни привърженици на десницата тормозят и понякога нападат хора въз основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.
Десните и проруските групи в Сърбия набраха сила и някои от тях си осигуриха места в парламента по време на парламентарните избори в страната през април. Неотдавна няколко хиляди души се включиха в шествие в Белград срещу ЛГБТК+ прайда.
"Въпросът не е в това дали те [екстремистите] са по-силни, а в това, че просто не можеш да направиш всичко в един и същи момент и това е", каза Вучич. "Не съм щастлив от това, но не можем да се справим".
Вучич спечели още един петгодишен мандат на първия тур на гласуването през април, а неговата Сръбска прогресивна партия спечели парламентарните избори със съкрушителна победа. В събота президентът заяви, че Бърнабич, която е ръководила предишните две правителства на страната, трябва да оглави новия кабинет, който се очаква да бъде сформиран през следващите седмици.
Бърнабич за първи път стана министър-председателка на Сърбия през 2017 г., което беше възприето като голяма промяна за страната, която е предимно консервативна и доминирана от мъже. Бърнабич живее с партньорката си, но ЛГБТ+ групи критикуват министър-председателката, като твърдят, че тя не е направила почти нищо за подобряване на положението на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс и куиър хората в сръбското общество.
След сблъсъците по време на прайда в Белград през 2010 г., следващите шествия се провеждат със силна полицейска защита.
За първи път ЕвроПрайд се провежда в Лондон през 1992 г., а според организаторите Белград трябваше да бъде първият град в Югоизточна Европа, който да бъде домакин на събитието. Очакваше се събитието през следващия месец да привлече хиляди хора от цяла Европа.
Вучич заяви, че честването може да бъде отложено за "по-щастливи времена". Той настоя, че вместо това държавните органи трябва да планират за енергийните проблеми, очаквани през зимата, отчасти в резултат на войната на Русия в Украйна.
Сръбското правителство осъди руската инвазия, но отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия.
Вучич заяви, че напрежението с Косово, бивша сръбска провинция, чиято независимост правителството в Белград отказва да признае, е друг източник на натиск върху властите.
Напрежението нарасна миналия месец със спор за пътнически документи и регистрационни табели и засили опасенията за нестабилност на Балканите, където се водеха множество войни по време на разпадането на Югославия. Сърбия разчита на подкрепата на Русия и Китай, за да продължи да твърди, че Косово е част от нейната територия.
Вашингтон и повечето страни от ЕС признаха независимостта на Косово. Пратеници на САЩ и ЕС посетиха Косово и Сърбия по-рано тази седмица в опит да намалят напрежението.
Статията е преведена и препубликувана от The Guardian.