Защита на мъжете или отстъпление от правата на жените: Латинска Америка обсъжда по-строги наказания срещу фалшиви сигнали за насилие

„Искам да бъда първият министър в историята на Запада, който защитава мъжете“. Това заяви чилийската сенаторка Ванеса Кайзер през юли т.г., коментирайки предложения законопроект в Чили, който предвижда по-тежки санкции за подаване на неверни сигнали за насилие. 

Според нея мъжете трябва да бъдат защитени от вредите, причинени от феминизма и „джендър идеологията“, включително и от идеята, че са „виновни само защото са родени мъже“.

Думите на Кайзер са част от по-широка политическа тенденция, която набира популярност в Латинска Америка през последната година. 

Политици в Боливия, Чили, Аржентина и Перу настояват за по-строги наказания, а някои от тях дори за въвеждане на нови правни процедури за лица, признати за виновни за подаване на неверни сигнали. Особено внимание е отделено на случаите, свързани със сигнали за домашно, сексуално и насилие, основано на пола. 

Инициативите са представени от техните поддръжници като гаранция за защита на несправедливо обвинени лица и за укрепване на презумпцията за невинност.

Активисти и организации за защита на правата на жените обаче виждат в тях опит за политическо внушение, че жените редовно злоупотребяват със законите, предназначени да ги защитават. От своя страна, това може да засили страха у пострадалите в търсенето на помощ и създава допълнителен риск за хората, които съобщават за действително насилие, но не успяват да го докажат в съда. 

The Guardian

Така под претекста за защита от злоупотреби тези мерки всъщност не решават реален проблем, а подхранват друг: те превръщат търсенето на защита в риск и обезкуражават жертвите да говорят. Това е популизъм, облечен в езика на справедливостта: мерки, представени като защита от злоупотреби, които на практика заплашват именно жените, търсещи защита от насилие.

Според Паула Авила-Гийен, директорка на Центъра за равенство на жените, базиран в САЩ, почти паралелното представяне на законопроектите е знак за по-широка и координирана регионална стратегия на консервативните групи, борещи се срещу правата на жените. 

Законодателните инициативи напредват въпреки липсата на доказателства, че подобни случаи на фалшиви обвинения са широко разпространени. Освен това съзнателното подаване на неверни сигнали вече съществува като престъпление във всяка една от държавите, както и в повечето страни по света. 

Боливия

През юни т.г. депутати в Боливия предложиха изменение на Закон 348 (за цялостна защита на правото на жените на живот без насилие). В случай че бъде прието, то би въвело лишаване от свобода до шест години и механизми за обезщетение на засегнатите в случаи на невярно сигнализиране на насилие, основано на пола. 

През юли Сенатът даде зелена светлина на друг законопроект, който се очаква да увеличи наказанието за фалшиви обвинения от една до три години затвор на две до четири години. Предложението е насочено към по-широк кръг от неверни обвинения, но включва и по-тежки наказания в случаи, свързани с насилие, основано на пола, както и сексуални престъпления. 

След общо одобрение на законопроекта от сенаторите, подробното му разглеждане бе отложено за бъдещо заседание.

Двете инициативи предизвикаха критики от международни и национални правозащитни институции. 

Омбудсманът в Боливия изрази дълбока загриженост относно напредъка на втория законопроект и предупреди, че подобни мерки могат да имат възпиращ ефект при сигнализирането на насилие и да задълбочат проблема с повторната виктимизация.  

Институцията призова Сената и Конституционната комисия да се въздържат от окончателно одобряване на законопроекта и вместо това да насочат дебата към реалните приоритети като намаляване на недостатъчното докладване на насилието, безнаказаността, както и осигуряването на навременна и безпристрастна защита.

Аржентина 

В Аржентина законопроект, внесен в Сената през 2025 г., също предлага увеличение на наказанията за фалшиви обвинения в случаи, свързани с насилие, основано на пола, сексуално насилие и престъпления срещу деца.

Версия на предложението, одобрена от Комисията по правосъдие и наказателни въпроси към Сената през април т.г., цели да увеличи настоящата максимална присъда за фалшиви обвинения от една на три години лишаване от свобода, а в случаи, свързани с насилие, основано на пола, сексуални престъпления или насилие над деца - до шест години. 

Още по-нова версия премахна изричното позоваване на насилие, основано на пола и го замени със „сериозни умишлени престъпления“. Тази категория не е ясно дефинирана, а юристи предупреждават, че все пак може да обхване много от същите случаи. 

Важен акцент в текста е изричното изискване жалбата да е подадена „със знание, че е невярна“. Това условие предполага, че прекратено разследване или липса на доказателства сами по себе си не би следвало да превръщат сигнала в умишлено неверен. 

Законопроектът все още предизвиква сериозни критики в страната, а дебатът около предложените промени продължава.

Чили

В Чили законодателната инициатива стига дори по-далеч, тъй като предвижда специална процедура за установяването на предполагаеми неверни сигнали, подадени в рамките на производства по семейни дела, включително за домашно насилие и сексуални престъпления. 

Процедурата би могла да бъде задействана след оправдателна присъда, прекратяване на делото или друго решение, с което обвинението е отхвърлено. 

В случай че подателят на сигнала бъде признат за виновен, правните последствия ще могат да включват обезщетение, публично оттегляне на обвинението и подвеждане под наказателна отговорност. 

Сенаторката Ванеса Кайзер представи законопроекта в отговор на това, което тя описва като широко разпространена злоупотреба с правосъдната система.

„Днес лъжливите обвинения са тумор в нашето общество, разпространяващ се като рак, вземайки все повече и повече жертви“, заяви тя, цитирана от The Guardian. 

Първоначалната формулировка на законопроекта предизвика сериозни критики. Правозащитници и юристи предупредиха, че тя би могла да позволи преследването на хора, съобщили за насилие, но неспособни да докажат твърденията си в съда.

В отговор на критиките Кайзер призна, че първоначалният текст на законопроекта включва формулировката „умисъл или груба небрежност“, която може да създаде неяснота относно критериите за установяване на фалшив сигнал. Тя заяви, че е внесено изменение за замяната и́ с „пряк умисъл“.

Върховният съд на Чили изрази възражения срещу законопроекта. Министърът на правосъдието предложи подобряване на съществуващата вече правна рамка, вместо да се създава нова процедура и ново престъпление.

Законодателната инициативата беше одобрена през август от Комисията по семейство, детство и юношество. На 5 октомври Комисията по въпросите на жените и равенството между половете отхвърли идеята за приемането и́.

След това законопроектът бе насочен към Комисията по конституция, законодателство, правосъдие и нормативна уредба, където обсъждането му продължава с незабавна спешност.

Перу

През май в Перу законодателите предложиха по-строги наказания за неверни сигнали, свързани конкретно с насилие над жени или членове на семейството. Предвидените санкции могат да достигнат до шест години лишаване от свобода, в случай че промените бъдат приети. 

Фалшивите сигнали срещу премълчаното насилие 

Няма налични данни за нито една от страните, които да доказват, че фалшивите обвинения са широко разпространено явление. Много по-сериозен проблем остава фактът, че множество случаи на насилие изобщо не биват съобщавани. 

В Чили не се води официална национална статистика за фалшиви сигнали. Данни показват обаче, че по-голямата част от насилието, основано на пола, не се докладва. 

В правителствено проучване от 2024 г., цитирано от The Guardian, едва 12,1% от жените, станали обект на сексуално насилие, са заявили, че са съобщили за последния такъв случай.

В Боливия случаите на фалшиви обвинения за насилие представляват 0,13% от всички заведени дела според данни на прокуратурата за 2024 г. В същото време докладът на омбудсмана за прилагането на Закон 348 разкрива, че около осем на всеки десет жени, преживели насилие, не подават сигнал. 

Мартин Видауре, координатор по политиките в Ipas, организация, работеща в областта на репродуктивното здраве, споделя пред The Guardian, че в Боливия пред жените и без това съществуват значителни бариери, когато се опитват да съобщят за насилие. 

Сред тях са претоварена съдебна система, икономически пречки и институционални предразсъдъци. 

По негови думи законът за защита на жените от насилие се представя като „закон срещу мъжете“: „Разпространява се тезата, че щом подадеш сигнал, мъжът може веднага да бъде вкаран в затвора. Твърди се, че жените използват този закон срещу мъжете, когато им ядосани или когато искат да се разведат с тях“. 

В Аржентина доклад на прокуратурата установява, че разследванията за фалшиви сигнали представляват около едно на всеки 1000 наказателни дела, разгледани в периода 2023-2025 г., или 0,09%. В същото време според Националния регистър на фемицидите 200 жени са станали жертви на фемицид през 2025 г. Данните обхващат цисджендър и транс жени. От тях едва 15% са подали предходен сигнал за насилие, съобщава аржентинският всекидневник Página/12 .  

В юрисдикции, в които има възможност за по-подробна разбивка на данните, едва 8% от всички дела за фалшиви сигнали са свързани с насилие, основано на пола, или насилие в семейството. 

Именно в този контекст активисти разглеждат засиленият фокус върху фалшивите сигнали за насилие като част от много по-голяма политическа и идеологическа атака в региона.

Сузана Чавес, защитник на правата на жените и директор на Promsex, организация, защитаваща репродуктивните права, описа предложенията пред The Guardian като част от организиран и мащабен пакет от мерки, прокарван от фракция, противопоставяща се на правата на жените, която също така се стреми да премахне сексуалното образование и да елиминира приобщаващия език. 

Консервативните движения все повече се мобилизират в Латинска Америка срещу това, което те описват като „джендър идеология“, оспорвайки политики, свързани с абортите, сексуалното образование, правата на ЛГБТ+ общността и защитата срещу насилието срещу жените. 

Поредицата от законопроекти, насочени срещу фалшивите обвинения, вече привлече вниманието на регионалния орган, който следи за спазването от страна на държавите на Конвенцията от Белем до Пара - междуамериканският договор за борба с насилието срещу жените.

През август експертният комитет на MESECVI - механизъм, следящ за прилагането на Конвенцията, отправи предупреждение относно законодателните инициативи в Аржентина и Боливия. 

Оттам са категорични, че предложенията противоречат на международните договори, създават предупреждение за вина спрямо жертвите и могат да доведат до повторна виктимизация на пострадалите. 

Подобни законодателни инициативи още повече подхранват убеждението, че жените злоупотребяват със сигналите за насилие за лична изгода - от получаване на пари до предимство при развод и семейни спорове. 

Колко хора обаче действително биха се подложили доброволно на продължително разследване, дълги съдебни процедури, публичност и съмнения само заради материална облага? И защо, когато една жена се опита да потърси защита, подозрението толкова често пада първо върху нея?

Умишлено неверните сигнали и обвинения не са извън обсега на закона в нито една от четирите страни. Вече съществуват правни механизми за търсене на наказателна отговорност за тях. Това, което продължава да липсва, са ефективните механизми за защита на пострадалите, както и реалният достъп до правосъдие.

В този контекст темата за фалшивите сигнали се превръща в изцяло политически инструмент на десни популистки сили. Чрез насаждане на страх от предполагаема вълна от неверни обвинения общественото внимание се отклонява за пореден път от действителния мащаб на насилието и от причините, поради които толкова много жени не се обръщат към институциите. 

Основният проблем остава фактът, че огромна част от реалните случаи на насилие никога не биват съобщени. И въпреки това фокусът отново е изместен върху проблем, представян като много по-мащабен, отколкото показват наличните данни. 

Под претекст за защита на мъжете, законопроектите всъщност рискуват да подкопаят трудно извоюваните права на жените. Вместо подозрението да пада върху системата, която не успява да разследва и да осигури защита, то отново пада върху човека, който се осмелява да говори за преживяното насилие. 

Когато жените и без това се сблъскват с недоверие, институционални пречки и бавни разследвания, заплахата да бъдат наказани за подаден сигнал създава поредна бариера пред достъпа им до правосъдие. Дава им поредна причина да замълчат. А мълчанието никога не трябва да изглежда по-безопасно от истината.

Автор: Радостина Сирашка