Сърбия: Ана Бърнабич стана първата лесбийка президент на Балканите. Прогрес или точно обратното?
Ана Бърнабич влезе в историята като първата открита лесбийка държавен глава на балканска държава. Навръх рождения си ден, 28 септември, тя пое временно президентските функции в Сърбия, след като Александър Вучич подаде оставка от поста си.
Вучич обяви оставката си на 27 септември – няколко месеца преди края на втория си президентски мандат. В Сърбия предстои предсрочният парламентарен вот, насрочен за 25 октомври, а Вучич ще се опита да запази политическото си влияние, като се кандидатира за министър-председател.
Александър Вучич се отказа от президентския пост на фона на продължителни студентски протести и нарастващо обществено недоволство, породено от обвинения в корупция и непрозрачно управление. Трагедията на железопътната гара в Нови Сад , при която загинаха 16 души, се превърна в катализатор на протестите и символ на системните проблеми в управлението му. Оттеглянето му обаче не означава непременно край на политическото му влияние,.
Бърнабич става първата жена и първата открита лесбийка, застанала начело на сръбското правителство през 2017 г., когато е назначена за министър-председател от Александър Вучич. Тя остава на поста до 2024 г. Сега Бърнабич, част от Сръбската прогресивна партия на Вучич, ще изпълнява временно длъжността президент до изборите за нов държавен глава.
Ана Бърнабич е първото присъствие на открит ЛГБТИ+ човек на толкова високо ниво в политиката на Балканите. Тя никога не е криела сексуалната си ориентация, но и заявява, че не желае да бъде определяна като „гей премиер“. През 2017 г. Бърнабич стана и първият сръбски министър-председател, който присъства на Прайд в Белград.
Въпреки това, от години Ана Бърнабич е обект на критики от активисти, които смятат, че като открита лесбийка политик не е направила достатъчно за правата на ЛГБТ+ хората в страната.
В Сърбия еднополовият брак продължава да не е разрешен, а еднополовите двойки не могат да осиновяват деца. Правният статут на семействата с родители от един и същи пол също остава неуреден. През 2019 г. парньорката на Бърнабич зачева чрез ин витро процедура, но малко по-късно парламента приема закон, забраняващ на куиър двойките достъп до тази процедура. Все още липсва законодателство, което да гарантира правата на интерсекс хората.
Това е и причината Бърнабич да бъде критикувана от ЛГБТИ+ активисти, според които видимостта на един ЛГБТИ+ човек във властта има значение, но не може да замести реалните политически действия за защита и разширяване на правата на общността.
Присъствието на куиър хора начело на държави и правителства вече не е прецедент в Европа. Първата открито гей държавна глава в света е исландката Йохана Сигурдардотир, която става премиер през 2009 г. Следват политици като Елио Ди Рупо в Белгия, Ксавие Бетел в Люксембург и Лео Варадкар в Ирландия. През 2023 г. Едгарс Ринкевичс става първият открито гей президент на Латвия, а и в балтийските държави.
В епохата на социалните мрежи политиците са постоянно видими, а границата между публичния и личния им живот става все по-тънка. Интересът към човека зад политическата фигура неизбежно се пренася и върху личните му отношения, семейството и сексуалността. Независимо каква е сексуалната ориентация на един политик, тя сама по себе си не казва нищо за способността му да управлява или за професионалните му качества.
Примерът с Ана Бърнабич показва как идентичността на един политик не означава непременно, че ще отрази интересите и потребностите на общността, от която е част. По-важният въпрос не е само кой заема властови позиции, а какви политики подкрепя и как те влияят върху положението на различните групи в обществото. Така фигурата на консервативния гей политик разкрива сложността на отношенията между личната идентичност, политическото представителство и сблъсъка между леви и десни ценности.
АВТОР: НИЯ КРЪСТЕВА
Comments