“Радикалните идеи” на Лин Маргулис, която постави под въпрос еволюционната теория
- vechernicamedia
- 2 days ago
- 2 min read
През 60-те години на 20-ти век американската биоложка Лин Маргулис поставя под въпрос едно от най-утвърдените схващания в еволюционната теория. Тя разглежда темата за това, че еволюцията на организмите се развива основно на базата на конкуренция, мутации и „оцеляване на най-приспособения“. Идеята ѝ звучи радикално за времето си и не среща почти никаква подкрепа, а точно обратното. Идеите и са посрещнати със скептицизъм и завидно неодобрение.
Нейното откритие се базира на това, че ключовите структури в нашите клетки – митохондриите и хлоропластите – някога са били самостоятелни бактерии, които са влезли в симбиоза с други клетки, вместо да бъдат унищожени от тях. Така се ражда ендосимбиотичната теория – хипотеза, която днес е в основата на съвременното разбиране за произхода на еукариотните клетки.
Първоначално научната общност посреща идеите ѝ със скептицизъм. Ранните ѝ статии са отхвърляни от престижни списания, а хипотезата ѝ е възприемана като спекулативна. Учените определят идеите и като “радикални” и непрестанно се опитват да отхвърлят проучването, основавайки се на това, че тя е жена и емоционалната ѝ същност преобладава. Въпреки това тя не се отказва и продължава да твърди, че животът се е развивал не само чрез господство, но и чрез симбиоза.
Десетилетия по-късно нейното откритие, наречено ендосимбиотичната теория се превръща в основополагащо за биологията. Въвежда се като задължително в училищата за изучаване, променя начина, по който учените възприемат еволюцията и самия произход на еукариотните клетки и екосистемите.
Лин Маргулис не е единствената, която бива отхвърлена, заради пола си. Често жените биват подлагани на съмнение и подценявани. А в случай като нейния, в който тя се опитва да промени изцяло съществуващо откритие за развитието на съществата и процесите в живота, ситуацията се оказва още по-чувствителна. Основната причина е, че тогавашните биолози са били твърдо убедени, че трябва да продължат да следват нео-Дарвинския синтез към биологията за „оцеляване на най-приспособените“.
Въпреки това Лин е твърдо решена да успее и вярва силно в своето откритие, не се влияе от мнението на останалите и това ѝ помага години по-късно да стане позната в света на биолозите като ценен учен.
Маргулис е избрана в Националната академия на науките през 1983 г. и е един от американските членове на Руската академия на естествените науки. Тя е удостоена с наградата „Уилям Проктър“ на международното изследователско дружество „Сигма Си“ и с Националния медал за наука на САЩ през 1999 г. През 2008 г. получава медала „Дарвин-Уолъс“ от Линеевото общество на Лондон.
Историята на Маргулис често се посочва и като пример за това, че може да бъде много трудно новите идеи да пробият път в науката, особено когато оспорват установени парадигми. Но тя показва и нещо друго: че понякога най-устойчивите научни истини започват като „невъзможни“ хипотези и тогава полът, името ти, съществуването ти дори е без значение, стига да следваш правилата на науката.
Автор: Кристиана Йосифова
Източници:
Comments