Да се чувстваш революционен: уроците на истинската промяна
- vechernicamedia
- 6 days ago
- 7 min read
Забързаното и постоянно променящо се ежедневие на съвременния човек води до динамично и нервно положение, в което често трябва да намерим собствения си път на адаптация и оцеляване.
Един от най-познатите примери за глобално развила се интернет инициатива, събираща историите на множество хора, е в мащаба на движението АзСъщо (MeToo на английски), което стартира през 2006 г., но придобива по-голяма видимост онлайн през 2017 г.
Хаштагът на мобилизацията дава пространство на жени от цял свят да разкажат историите си за сексуално насилие и посегателство, давайки прецедент за наложителна правителствена и социална реформа.
Мощни случаи като този, служат като казус за мнозина, които реагират критично към силата на тези платформи за истинска промяна. С поглед към съвременната свързаност на дигиталните медийни канали и държавните правителства, подобна съмнителност е не просто разбираема, но и наложителна, за да може тези инструменти да се държат в изправност. Наличието на предубеждения към продуктивността и предпазната сигурност на пространството, в което съществуват движенията, насочва към методите на миналото, завръщайки ни в спомените от преди дигиталната ера.
Годините в средата на 60-те са пример за видимо примитивното в днешно време разпространяване на информация от уста на уста, създало колектив, подпомогнал достъпа до аборт на хиляди жени в Америка в период преди узаконяването на Roe v. Wade. Тази група е позната с името “Колективът Джейн” и в днешно време можем да видим усвоените методи на мобилизация като образец за ефективна и реална промяна. Двата примера преодолели предизвикателството на времето имат различни ключови уроци за истинската трансформация, която идва, когато даването на видимост се комбинира с устойчиви действия. Тези показатели адресират парадокса на нашето време - никога досега хората не са се чувствали толкова способни да “помагат” с едно кликване, но и никога промяната не е била толкова трудно постижима.
С уроците на тези исторически движения ще се опитаме да дадем отговор на сложния въпрос: Какво всъщност предизвиква промяна?
Живеем във време, в което никога не сме се чувствали толкова властни да “помагаме” с едно кликване, но и никога промяната не е била толкова трудно постижима. Защо зараждането на онлайн осъзнаването често се проваля в офлайн реалността и какво всъщност предизвиква промяна? За да дадем отговор на тези сложни въпроси, разглеждаме уроците на два примера за мобилизация, отразяващи силата на инструментите за времето си - от миналото и настоящето.
Връщайки се 80 години назад, едно обаждане в отговор на обява “Бременна? Не искаш да бъдеш? Обади се на Джейн.” с последващ телефонен номер ни води до седемте жени, които служат като отговор за нелегалната дейност за аборти на територията на Чикаго.
CNN
“Джейнитата”, криещи се в сенките, всяка със своите уникални възможности от адвокатски услуги до медицински процедури, създават изключителна тайна мрежа от рисковани дейности с още по-впечатляващи резултати. Те биват обединени от общата кауза и чувство за сестринство, борейки се за репродуктивните права на жените. Джудит Аркана разказва за своето преживяване в групата, стартирало през 70-те години поради публично излъченият й съдебен процес вследствие на уволнението й от позицията на учител. Това дава старт на политическата й осъзнатост, която повлиява решението, последвало разговорите с въпросните “Джейнита”.
“Обадих се на Джейн, защото си мислих, че ми трябва аборт. Говорих с тази “Джейн” по телефона и след няколко разговора тя каза “Мисля, че би имала интерес да се присъединиш”. Оказа се, че беше права.”
Тази лична връзка се случва през трудно координиран процес за проследяване, в който IP адрес не представлява опасност, но за сметка на това достигането до публичност изисква изграждането на цяла идентичност. Може би точно това чувство на общност под споделено лице мотивира вярата, която тези жени влагат в изграждането на солидарност и чувство за колективна сила в епоха на мълчание. Виждайки реалния резултат от усилията им, тяхното съобщение се предава пряко и влиятелно, достигайки обсъждането на законови промени за бъдещето.
Хедър Бут, като представител на борбата за расови права в САЩ, споделя уроците, които са вдъхновили организирането на дейността на колектива:
“Научих, че ако хората се организират и мобилизират, те наистина могат да променят света. Трябва да продължаваме да помним това. Вторият урок е че понякога трябва да се изправяме пред нелегитимната сила и третото е че най-пълноценният живот, който можем да имаме е когато преследваме своите морални ценности и когато правим това, което знаем, че е правилното. Това беше Джейн.”
Тази добре структурирана колективност видимо упражнява влияние и дава резултати, които носят надежда на хората. Движението успява да даде достъп на над 11 000 жени до аборт, съобразявайки цената на процедурата според доходите на клиентите, за да може да се подсигури възможно най-разширен обхват.
Изправяйки се лице в лице с опасностите от потисничеството и усещайки физическата подкрепа на сестрите си, “Джейнитата” се подлагат на опасност дори с присъствието си в това споделено пространство. Тази смелост дава ясен тон на мисията, която всички преследват, но е важно да се отбележат слабите страни на дейността им, проявяващи се във финалния удар на колектива. През 1972 г. няколко от членовете са арестувани след изненадващо полицейско нападение, показвайки уязвимостта при държавен натиск. Ограниченият обхват, заради зависимостта от секретност, локализира активността на територията на Чикаго с трудно бъдеще за по-мащабен проект, правейки глобалната подкрепа на жените още по-предизвикателна. В изненадващ обрат на събитията, в очакване на съдебния си процес, законът Roe v. Wade бива приет, легализирайки абортите, което води до падане на обвиненията към “Джейн”. Историята, която тези жени написват, с организационния си успех с цел запълване на дупките на достъпа до здравни грижи, служи за пример и до днес за силата, която обикновените хора носят.
The Atlantic
Преди дигиталната ера, в средата на 60-те до началото на 70-те, група жени, наречени “Колективът Джейн”, организират нелегална мрежа за достъп до аборт локализирана в Чикаго. Те рискуват арест, за да запълнят дупките на достъп до здравни грижи, доказвайки силата на организирана солидарност. В периода си на практика те успяват да предоставят над 11 000 аборта, като системата им за плащане е според доходите на клиента, за да се подсигури възможно най-широк достъп. Макар малкия обхват, дейността им представя ключовия урок, в който истинската промяна се постига чрез физическа общност, готовност за жертви и устойчиви действия.
Понякога инициативата на много такива лица е достатъчно оръжие срещу системата. Връщайки се в примера на по-близките години, можем да оценим новите инструменти на мобилизация, които показват въздействието на тази тактика. #АзСъщо (#MeToo на английски) е движение, което придобива популярност в интернет, след като актрисата Алиса Милано разказва за преживяното сексуално посегателство от продуцента Харви Уайнстийн и използва хаштага в социалните си мрежи, за да вдъхнови и други жертви да споделят своите истории. Този акт на смелост активизира поток, който води до популярност в над 85 държави. Много жени споделят за процеса си на укрепване, в който усещането на самота и срам от преживяното е доминиращ.
The WS Society
#АзСъщо дава изгубената сила на гласност на тези жертви, с възможност за сигурност и анонимност при нужда, намирайки подкрепа и съчувствие от хора, преминали през същото.
“#АзСъщо Аз бях обвинена за това. Беше ми казано да не говоря за това. Беше ми казано, че не е било толкова зле. Беше ми казано просто да го преживея.”
“Ставаш по-добра и по-силна, за да можеш да се бориш по-смело! #АзСъщо”
Съвременния образец на мобилизация виждаме в глобалното движение #АзСъщо, използващо силата на социалните мрежи, за да пребори мълчанието около системното сексуално насилие. То дава гласност на хиляди жертви по света, осигурявайки им подкрепа и усещане за колективна сила в пространство на комфорт зад анонимност и сигурност. Ключовият принос на онлайн активизацията доказа, че дигиталните платформи могат да бъдат изключително оръжие за мащабно осъзнаване.
Разбиването на мълчанието чрез публицизирането на системното насилие над жени по цял свят дава светлина над тема, която бива класифицирана като табу от мнозина. Проблемът идва, когато тази видимост няма ясна насока и различните позиции и гледни точки не се преобразуват в конкретни политики.
Наказанията на определени личности вместо системни решения прави “кенсъл културата” пример за морално дело, което пренебрегва нужните системни реформи. Свободата на изказ и анонимност в онлайн пространството дава и възможност на много хора да отхвърлят публично споделените истории чрез коментари под постовете, мобилизирайки вълни от омраза, често заливащи определени групи или хора. Посоката е видимо трудна за управление особено като се вземат предвид преживяванията на много цветнокожи жени, които посочват центрирането на бели жени в хаштага, пренебрегвайки мисията на Тарана Бурк, започнала движението, което вдъхновява онлайн мобилизацията.
Допълнителна критика е начинът, по който дигиталните инструменти могат да запалят разговор, но и да създадат измамно чувство за развитие, в което участието се превръща в морална идентичност, а не в политически ангажимент. Вместо да се бори ефективно срещу системата, този тип активизъм понякога създава удобно пространство за политици да оказват подкрепа към движението без последвана физическа реформа, но печелейки нужните симпатии.
Културите различия са още едно предизвикателство, показващо разлики в прогреса на #АзСъщо. В Америка натискът е най-силен и води до субсидиране на програми за нови технологии за тестване на сексуално насилие, легална подкрепа на жертви с ниски доходи и инициативи, които се борят за превенцията на случаи на агресия. Подобна мащабна дейност би била желателна и по останалия свят, защото до днес все още случаи биват закривани с аргументи за жертви, които са “прекалено мъжествени”, за да им се посегне, или времетраенето на акта като прекалено кратко, за да бъде валидно. 50 държави все още нямат въведени законови мерки срещу сексуален тормоз. Тези фактори показват дупката, която големият поток на онлайн информация дълбае.
Въпреки силата на хаштага, той представлява феномена на много интернет движения, които често водят до повърхностен активизъм и „кенсъл култура“, вместо до системни реформи. Създаването на фалшиви истории, мобилизацията на вълни от омраза, които могат да повличат определени групи или хора, са средства на интернет пространството, които не трябва да остават в мрака. Критиките сочат, че липсата на насока е придружена от социални пропуски (центриране на бели жени) и липса на решения на юридическите проблеми заради допълнителната намеса на културни различия (50 държави без закони срещу сексуален тормоз).
The 19th News
Този извод ни връща към централния въпрос търсещ методи, предизвикващи истинска промяна, защото технологиите трансформират начина, но не и условията за нея - нужни са структура, постоянство и ясни цели, за които всички тези жени от миналото и настоящето ни учат. Начините, по които можем да постигнем това е чрез използване на мащабите на онлайн осъзнаването, видими при #АзСъщо движението, благодарение на всички смели участнички в инициативата, но насочвайки ги към офлайн действия. Това може да се случи чрез институционализиране на резултатите чрез законодателства, образование и политики.
Създаването на общности, а не просто кампании, би спечелило мобилизиращото усещане, научено от “Колективът Джейн”, заедно с доказаната промяна, изискваща неудобство и готовност за жертви. Ако “Колективът Джейн” е рискувал арест, за да спасява животи, а #АзСъщо репутации на жени, за да каже истината, следващата вълна на активизъм трябва да рискува удобството си, взимайки уроци от миналото и настоящето, за да изгради нещо трайно. Истинската промяна е процес, а не вайръл вълна.
Създавайки следващата вълна на активизъм, важно е да подчертаем извода, че технологиите преобразяват начина, но не и условията за промяна. Устойчивата трансформация изисква структура, постоянство и ясни цели, показани в смелите дела на жените, които са се борили и продължават да го правят до днес в името на истината и равноправието. Трябва да вземем мащабите на онлайн осъзнаването (#АзСъщо) и да ги насочим към институционализирани офлайн действия (Колективът Джейн), защото промяната е процес, а не вайръл вълна.
Автор: Илина Тонева
Comments