Науал ел Саадауи: Жената, която превърна тялото в политически манифест
- vechernicamedia
- Apr 17
- 4 min read
Updated: May 11
Науал ел Саадауи (1931-2021) разбира нещо много рано в живота си: потисничеството не е абстрактно. То има тяло. За египетската лекарка, писателка и активистка борбата за правата на жените никога не е била просто “културна тема” - тя е въпрос на физическо оцеляване и политическа свобода.
Като млада лекарка, работеща в селските райони на Египет, Саадауи се сблъсква с бруталната реалност на женското генитално осакатяване (FGM). Тя лекува жени, страдащи от травми, вкоренени в мълчанието, срама и социалния контрол. Самата тя преживява тази процедура на 6-годишна възраст - травма, която описва подробно в своите трудове и което я превръща в най-яростния критик на практиката в арабския свят.
За египетската лекарка и активистка Науал ел Саадауи борбата за правата на жените не е просто теоретичен дебат, а въпрос на физическо оцеляване. Преживяла генитално осакатяване (FGM) едва на 6 години, тя превръща личната си травма в яростна критика срещу социалния контрол. Саадауи отказва да приеме страданието на жените като “културна особеност”.
През 1972 г. тя публикува революционната си книга “Жените и сексът” (“Women and sex”, 1969). В нея тя не говори в метафори. Тя атакува двойните стандарти и открито свързва патриархалната структура с авторитарната власт. Реакцията на държавата е незабавна и книгата е забранена. Така Саадауи губи поста си в Министерството на здравеопазването.
През 1972 г. Саадауи публикува революционната си книга “Жените и сексът” (“Women and sex”), в която открито свързва патриархата с политическия авторитаризъм. Държавата отвръща веднага - книгата е забранена, а тя губи работата си в Министерството на здравеопазването. Това е началото на десетилетия сблъсъци с властта, които тя посреща без страх.
През 1975 г. написва емблематичния си роман “Жена в точка нула” (“Woman at Point Zero”), публикуван на арабски през 1977 г., който я извежда на световната сцена. Базиран е на срещата на авторката с жена затворничка в затвора “Канатир” и е разказът от първо лице на Фирдаус, убийца, която се е съгласила да разкаже житейската си история преди екзекуцията. Днес Саадауи е сред най-превежданите арабски автори - нейните над 50 творби са достъпни на повече от 30 езика, пренасяйки гласа на египтянката през всички географски граници.
През 1975 г. тя написва емблематичния роман “Жена в точка нула” (“Woman at Point Zero”, 1977) , базиран на срещата ѝ с жена, осъдена на смърт. Тази творба я извежда на световната сцена, правейки я един от най-превежданите арабски автори днес. С над 50 книги на 30 езика Саадауи успява да пренесе гласа на египетската жена през всички географски граници.
Активизмът ѝ не спира до литературата. През 1982 г. тя основава Асоциацията за солидарност на арабските жени (AWSA) - първата по рода си независима феминистка организация в арабския свят. Под мотото “Разкриване на ума” организацията се бори със социални и правни промени, докато държавата не я закрива принудително през 1991 г.
Дори затворът не успява да пречупи волята ѝ. През 1981 г., по време на управлението на Ануар Садат, Саадауи е арестувана заедно с други политически опоненти на режима. Там тя доказва, че мисълта не може да бъде окована, като пише своите “Мемоари от женския затвор” (Memoirs from the Women’s Prison”, 1983) върху парчета тоалетна хартия с помощта на молив за вежди, вкаран контрабандно от друга затворничка.
През 1982 г. лекарката основава Асоциацията за солидарност на арабските жени (AWSA) - първата независима феминистка организация в региона. Под мотото “Разкриване на ума” тя се бори за реални правни и социални промени. Въпреки че е принудително закрита от държавата през 1991 г., духът на колективната съпротива остава нейна водеща кауза.
Дори зад решетките през 1981 г. Саадауи доказва, че духът не може да бъде окован. Тя пише своите “Мемоари от женския затвор” (Memoirs from the Women’s Prison”, 1983) контрабандно - с молив за вежди върху парчета тоалетна хартия. Нейната борба за свят без лъжи продължава дори в изгнание и под постоянни смъртни заплахи.
Саадауи отказва да разглежда правата на жените като изолиран проблем. За нея борбата срещу патриархата е неразривно свързана с борбата срещу капитализма и колониалното наследство. Тя често критикува западните наративи за арабските жени, като същевременно разобличава лицемерието на религиозните авторитети у дома.
Тя вярва, че “истината е най-опасното нещо в свят, изграден върху лъжи”. През целия си живот се сблъсква със смъртни заплахи от фундаменталисти, съдебни дела за вероотстъпничество и години в принудително изгнание. Но винаги се връща. През 2011 г, на 80-годишна възраст, тя е рамо до рамо с младите хора на площад “Тахрир”, вярвайки, че революцията е постоянен процес.
На 89-годишна възраст Науал ел Саадауи напуска този свят в Кайро, но гласът ѝ остава по-силен от всякога. Тя си отива като символ на еманципацията, оставяйки след себе си над 50 книги и завет, който не подлежи на цензура.
Саадауи отказва да приеме женското страдание като “културна тривия” и настоява, че то е структурно. Тя е конфронтационна и безстрашна до последния си дъх. Днес името ѝ тежи, защото ни напомня, че феминизмът не е модна вълна, а радикално настояване за справедливост. Тя доказва, че гласът на една жена може да разклати основите на цели режими. Макар физическата ѝ история да приключва, борбата ѝ за свят без лъжи продължава чрез всяка жена, която дръзва да говори.
Саадауи отказва да разглежда правата на жените като изолиран проблем, свързвайки ги с битката срещу капитализма и колониалното наследство. Тя разобличава както западните наративи за арабските жени, така и религиозното лицемерие у дома. Дори през 2011 г, на 80-годишна възраст, тя е рамо до рамо с младите хора на площад “Тахрир”, вярвайки, че революцията е постоянен процес и напомняйки ни, че феминизмът е радикално и постоянно настояване за справедливост.
Автор: Мария Испиридонова
Източници:
Comments