top of page
  • Facebook
  • Instagram

„Pull up!“: Историята на женските гласове, които спасяват пилоти

Когато пилот управлява самолет, всяка секунда може да бъде решаваща. Затова съвременните летателни машини разчитат не само на светлинни индикатори и аларми, но и на гласови системи за предупреждение. Те следят десетки параметри – височина, скорост, близост до земята, количество гориво или опасност от сблъсък – и при необходимост изговарят кратки и ясни команди като „Pull up“ („Издигни самолета“), „Roll right“ („Завий надясно“) или „Bingo“, когато горивото достигне критично ниво. Идеята е пилотът да получи информацията незабавно, без да откъсва поглед от случващото се пред него.


Подобни системи започват да се развиват още през 50-те години, но навлизат масово през 70-те, когато кабините на военните самолети стават все по-сложни. Инженерите установяват, че само предупредителните лампи не са достатъчни – в критични ситуации пилотите реагират твърде бавно на тях. Звуковите сигнали също не решават проблема, защото лесно се губят сред шума от двигателите и останалите аларми. Така се появяват гласовите предупреждения, които привличат вниманието по-бързо и дават конкретна инструкция какво трябва да се направи. Любопитното е, че в много пътнически и особено във военни самолети, този глас е женски.



Решението не е случайно. В средата на XX век почти всички бойни пилоти са мъже. Инженерите, разработващи първите подобни системи, предполагат, че в напрегната ситуация мъжете инстинктивно ще обърнат повече внимание на женски глас. По това време много пилоти вече са свикнали да чуват жени като телефонни операторки или диспечерки и възприемат подобен глас като естествен източник на инструкции.


Има и чисто техническа причина. Женските гласове обикновено звучат в по-висок честотен диапазон от мъжките. Това им позволява по-лесно да се отличат от нискочестотния шум на реактивните двигатели, вятъра и радиокомуникацията в кабината. Някои изследвания от края на XX век показват, че пилотите възприемат подобни предупреждения по-бързо, именно защото изпъкват сред останалия шум.


По-нови проучвания сочат, че решаващи са ясното произношение, интонацията и правилната сила на звука, а не полът на говорещия. При много силен шум по-високите честоти дори могат да станат по-трудни за различаване. Затова съвременните системи използват усъвършенствана обработка на звука.


Макар милиони хора никога да не са чували имената им, някои от гласовете, които предупреждават пилотите за опасност са както актриси, така и служителки в авиационния сектор. 


Един от първите подобни примери е актрисата Джоан Елмс, която записва предупрежденията за стратегическия бомбардировач Convair B-58 Hustler още през 50-те години. По-късно професионалната актриса Ким Кроу озвучава системата на изтребителя F-15 Eagle. Нейният глас впоследствие е използван и в предупрежденията на космическите совалки на NASA.


При F-16 Fighting Falcon предупрежденията са записани от актрисата Ерика Лейн, чийто глас се използва и в бойния хеликоптер AH-64 Apache. А пък в продължение на повече от две десетилетия, пилотите на F/A-18 Hornet чуват гласа на Лесли Шук.


Интересното е, че Шук изобщо не е професионална актриса. Тя работи като звуков инженер в McDonnell Douglas (по-късно закупени от Boeing), когато по случайност се оказва в звукозаписното студио. След като първоначалният запис не удовлетворява инженерите, именно тя демонстрира как според нея трябва да звучи предупреждението – по-рязко, категорично и настоятелно. Военноморските представители харесват изпълнението ѝ толкова много, че нейният глас остава в самолетите десетилетия наред.


В интервю за Boeing, тя споделя: “Получих обаждане от приятелка, която искаше да ѝ отида на гости. При нея беше един човек, член на въздушен отряд, който е получил сигнала „Завий надясно“. И го е направил… и каза, че ако не беше го направил, е щял да се разбие. Щял е да умре. Изумително е да чуеш такова нещо. ” 





С годините пилотите започват да дават прякори на гласовите системи. В Съединените щати най-разпространено става името „Bitching Betty“, а британските пилоти наричат своята система „Nagging Nora“. В Русия гласът е известен като „Рита“ – име, произлизащо от съкращението на „речевой информатор“.


Обидните прякори със сигурност са неприятни. Наблюдава се такава тенденция и с мъжките гласове като например - Barking Bob или Hank the Yank. Съответно не може да се каже, че обиди са отправени само към жените, но квалификациите към женските гласове често са сексистки или обвързани със стереотипи за женския пол. 


Женски гласове се използват и на много други места. Подобни системи могат да бъдат чути в подводници, танкове и някои железопътни мрежи. Дълги години много обществени транспортни системи също предпочитат женски гласове за автоматичните съобщения, защото се смята, че са по-лесни за възприемане в шумна среда.


През 1983 г. социологът Стивън Левийн повдига темата за техносексизма. Той обръща внимание, че по онова време голяма част от технологиите – компютри, часовници, асансьори, автомобили и други устройства – използват именно женски гласове. Според него това не е просто дизайнерско решение, а практика, която рискува да затвърждава културни стереотипи, като свързва жените с обслужващи и по-нискостатусни роли, а мъжете – с дейности, възприемани като по-престижни и авторитетни. 


Най-голямото притеснение на Левийн обаче е свързано с дългосрочния ефект – че подобно разпределение на гласовете може неусетно да влияе върху представите на децата за това какви професии и обществени роли са „подходящи“ за жените и за мъжете. В днешни дни все повече компании и разработчици се стремят да поставят акцент не върху пола на гласа, а върху неговата разбираемост, ефективност и възможността потребителите сами да избират предпочитания от тях вариант.


В крайна сметка най-важното не е дали предупреждението идва от женски или мъжки глас. Значение има едно-единствено нещо – информацията да достигне навреме до човека зад управлението. Защото понякога именно няколко кратки думи могат да бъдат разликата между рутинен полет и катастрофа.



АВТОР: НИЯ КРЪСТЕВА


Comments

bottom of page