„Не съм птица в клетка“: историята на първата жена адвокат и съдия в Китай
- Ния Кръстева
- 3 days ago
- 3 min read
Докато много жени в началото на XX век са принудени да следват традициите и решенията на своите семейства, Джън Юсиу избира съвсем различен път. Тя отказва да приеме уреден брак, противопоставя се на една от най-жестоките практики спрямо момичетата в Китай, включва се в революционното движение срещу управляващата династия, а по-късно става първата жена адвокат, първата жена съдия и първата китайка с докторска степен по право.
Родена през 1891 г. в заможно и влиятелно семейство, Джън Юсиу получава възможност за образование, каквато по онова време малко момичета в Китай имат. Баща ѝ работи за правителството на династията Цин, дядо ѝ е успешен търговец в Хонконг, а майка ѝ произхожда от семейство на военни.
Като дете Юсиу се бунтува срещу баба си и практиката на превързването на стъпалата – традиция, възникнала около X век и продължила до 1949 г. Процедурата започвала, когато момичетата били едва на четири, пет или шест години. Четирите по-малки пръста на крака били прегъвани под ходилото, а след това стъпалото се пристягало с дълги бинтове, така че с времето да придобие желаната форма. При всяко сваляне на бинтовете раните трябвало да бъдат почиствани, а инфекции, деформации и трайни увреждания били често срещани. Освен че се възприемало като еталон за женска красота, този ритуал бил и символ на престиж.
Няколко години по-късно семейството се премества в Пекин, където момичето започва обучение в модерно училище за девойки. Междувременно бабата на Юсиу урежда бъдещият ѝ брак. Вместо да приеме съдбата си, едва 13-годишна, тя лично пише писмо до годеника, когото никога не е срещала. В него заявява, че не желае да бъде „птица в клетка“ и го призовава да избере друга съпруга. За времето си подобна постъпка е немислима, особено за младо момиче.
Джън Юсиу продължава образованието си в Япония и се запознава с революционните идеи, насочени срещу династията Цин. Там се присъединява към Тун Мън Хуей – организация, ръководена от бъдещия основател на модерен Китай – Сун Ятсен.
След завръщането си в родината Джън Юсиу не остава само симпатизант на революционното движение. Тя изпълнява ролята на връзка между неговите членове, пренася поверителна информация, укрива и придружава революционери, а според някои източници дори транспортира бомби. По-късно става единствената жена в специална група, създадена за покушения срещу висши представители на управляващата власт, и участва в подготовката на успешното убийство на влиятелния министър Айсин Гьоро Лянби.
През 1919 г. Джън Юсиу заминава за Франция като аташе към китайската делегация на Парижката мирна конференция след Първата световна война. По време на преговорите китайската делегация е подложена на натиск да приеме условия, които според много китайци сериозно накърняват националните интереси на страната.
Джън Юсиу решава лично да попречи на подписването на договора. Тя се изправя срещу ръководителя на китайската делегация, като скрива в ръкава си клонка от розов храст и я насочва към него така, сякаш държи пистолет. Предупреждението ѝ било категорично – да не подписва документа. В крайна сметка Китай не полага подписа си под Версайския договор, а случката се превръща в една от най-емблематичните истории от живота ѝ.
Юсиу остава във Франция, където получава докторска степен по право в Парижкия университет и така става първата китайка с подобна титла.
След завръщането си в Китай започва работа като адвокат в Шанхай и влиза в историята като първата жена, упражнявала професията в страната. Не след дълго става и първата жена съдия в Китай.
В съдебната зала Джън Юсиу бързо си изгражда репутация на безкомпромисен защитник на правата на жените. В един бракоразводен процес тя отправя въпрос към съдията, който остава запомнен: „Ако ролите между съпрузите бяха разменени, дали обществото щеше да очаква мъжът да търпи същото отношение?“
По-късно Юсиу участва и в изготвянето на Гражданския кодекс на Република Китай, където настоява в закона да бъдат защитени правото на наследство за жените и свободата сами да избират своя бъдещ съпруг. За нея правото не е просто професия, а инструмент за промяна на обществените порядки.
Джън Юсиу сключва брак с известния юрист Вей Даомин. През 40-те години се установяват в Съединените щати, където той по-късно става китайски посланик във Вашингтон, а тя посвещава голяма част от времето си на обществени и благотворителни каузи.
Джън Юсиу умира през 1959 г. в Лос Анджелис на 68-годишна възраст. Днес името ѝ остава символ на борбата за равноправие и женска независимост в Китай. Тя преминава през революции, политически сътресения и съдебни битки и никога не изоставя убеждението си, че жените трябва сами да определят съдбата си.
АВТОР: НИЯ КРЪСТЕВА
Comments