Жените и бижутата: тихият бунт срещу финансовата зависимост
- vechernicamedia
- 31 minutes ago
- 4 min read
За голяма част от жените днес е напълно естествено да разполагат със собствените си пари и да вземат финансови решения в ежедневието си. Но само преди 60 години жените не са имали право да откриват банкови сметки, да теглят кредит или да притежават кредитни карти.
Много преди жените да имат достъп до банки, те са имали нещо много по-лично – бижута.
Златните гривни, колиета, обици и пръстени не били просто украшения, а спестовната сметка на жените. Личен запас от ценности, преносим и само техен.
АЗИЯ
В средата на 20-ти век в Индия жените не можели да отворят банкова сметка без подпис на мъж настойник. В официалните формуляри се изисквало „име на съпруг или баща“, но не и името на жената, на която принадлежат парите. Въпреки това същите тези жени тихо изграждали свои системи за сигурност. Спестявали в злато, валута, за която не се изисквало разрешение. Ето защо то е служило като спасение в продължение на векове.
Булките в Южна Азия са известни с това, че се украсяват с ценни метали – колиета, обеци, украшения за коса и амулети, които могат да бъдат подарени или наследени. Колекцията често започва още преди раждането им и се състои от бижута и подаръци, които отбелязват важни моменти от живота им и религиозни празници.
Златото е известно от хилядолетия като най-надеждното убежище, но за южноазиатските семейства то е повече от инвестиция. Традицията дъщерите да наследяват златото на майките си е разпространена в градските и селските райони на Индия, независимо от социално-икономическия статус.
Златните бижута все още служат и като физическа форма на финансова защита в региони, в които милиони хора – особено жени – нямат достъп до банкови сметки или други форми на организирано инвестиране.
В Индия по-малко от 50% от жените управляват самостоятелно финансите си, според проучване на YouGov от 2025. В много общества бижутата са били централна част от зестрата или сватбеното богатство на жената. Докато зестрата често се прехвърляла в домакинството на съпруга, бижутата често се разглеждали,официално или неофициално,като принадлежащи на самата жена. В трудни моменти, при изоставяне, овдовяване или малтретиране, бижутата можели да бъдат продадени или заложени, за да се осигури храна, подслон или пътуване.
ЕВРОПА
В много западни общества, особено в Европа и по-късно в Северна Америка, правната доктрина за съпружеската власт е управлявала живота на омъжените жени. До началото на 20-ти век правната идентичност на жената се присъединявала към тази на съпруга ѝ. Тя не можела да притежава самостоятелно имущество, да подписва договори, да получава заплата на свое име или да открива банкови сметки. Всички пари, които тя внасяла в брака, включително наследства или заплати, законно принадлежали на съпруга ѝ. Дори неомъжените жени често се сблъсквали с ограничения, тъй като финансовите институции рутинно отказвали да работят директно с тях.
Социалните норми също засилвали финансовото изключване. Мъжете били считани за рационални, обществени дейци, подходящи за търговия и политика, докато жените били свързвани с дома и семейството. Платеният труд се считал за мъжки или ненужен за жените, особено за тези от по-висшите социални класи. Когато жените работели, заплатите им били ниски и често се изплащали на мъжа настойник. Очаквало се икономическото оцеляване на жената да се осъществи чрез брак, а не чрез независим доход.
Поради тези ограничения жените се нуждаели от начини да запазят известен контрол над стойността и ресурсите. Бижутата от злато, сребро и скъпоценни камъни били едно от най-разпространените решения. Те позволявали на жените да участват косвено във финансовите системи, които ги изключвали. Заложните къщи, неформалните кредитори и търговците на бижута често били по-склонни да приемат ценни предмети, отколкото да отпускат кредити на жени.
Културната и политическата нестабилност допълнително увеличава значението на бижутата. В периоди на война, миграция или смяна на режима жените не можели да разчитат на спазването на правата си върху собствеността. Носенето на богатство върху тялото позволява на жените да пренасят активи през границите. Разказите на бежанци от много региони описват жени, които пришиват монети в подгъвите на дрехите си, вплитат злато в косите си или слагат бижута под дрехите си, за да защитят последните си останали ресурси.
Едва в края на 19-ти и 20-ти век жените в много страни започват да придобиват законни права да притежават имущество, да получават заплати, да откриват банкови сметки и да имат независим достъп до кредити. Въпреки това традицията на бижутата като финансова сигурност продължава да съществува. В много части на света и днес семействата все още дават предимство на златото и бижутата за жените, не само по културни причини, но и защото те се считат за надеждно богатство.
Повечето хора без банкова сметка в бедните региони са жени. Те са по-малко склонни официално да спестяват и заемат. Процентът на хора със сметки се увеличава както сред мъжете, така и сред жените, а разликата между половете в това отношение намалява. Въпреки това около 700 милиона жени по света все още нямат финансова сметка.
Aвтор: Румена Димитрова
Източници:
Comments