Интервю: Катерина Клинкова и Камелия Ценева
Наташа Рич за „Другите българки“: „Изкуството е за това – да въздейства, провокира и да буди размисъл у хората“
В последните няколко седмици проектът „Другите българки“ на Михаил Вучков - Ми́шо се превърна в една от най-коментираните теми в българските медии. Той включва изложба (премиерата предстои на 8 март тази година) и кратък документален филм, посветен на транс жените в България. Вучков наистина успя да разбуни духовете с римейка си на класическите портрети на Владимир Димитров - Майстора. Над месец преди самото откриване на изложбата, консервативни и националистически гласове вече заляха публичното пространство с омраза към транс хората.
Третирането на класическите ни произведения като святи поставя въпросът кой, как, кога и къде „заслужава“ да бъде включен в концепцията за „съвременна българска жена“. Концепция, толкова абстрактна и изключваща, че сякаш цели групи жени не присъстват в нашето общество. Омразата, на която сме свидетели в момента, скрита зад бранене на „традиционните български ценности“, е изключително притеснителна. Точно затова се обърнахме с молба за интервю към музата на проекта - Наташа Рич. Считаме, че участничките в тази изложба заслужават специално внимание и платформа, на която да се чуят и техните гласове, които отсъстваха от публичния дебат. Като се има предвид колко негативна е медийната среда спрямо транс хората, подобно участие е само по себе си проява на смелост.
Интервюто на Наташа за „Вечерница“ е единственото участие, на което се е съгласила по повод изложбата. Тя се занимава с дигитални изкуства и до ден днешен работи като художничка, като зад гърба си има две самостоятелни изложби. От много години живее и работи във Франция. Ето какво ни сподели по повод „Другите българки“.
Михаил Вучков - Ми́шо те описва като музата на проекта „Другите българки“. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за работата ви заедно до този момент?
С Михаил Вучков ни свързват не само дълги години приятелство, но и работа по различни проекти. През годините съм участвала в негови изложби, както и съм осъществила две самостоятелни експозиции с мои картини, благодарение на неговата подкрепа. Повлиян и вдъхновен от моят преход, той реши да представи българската транс жена по един своеобразен начин, инспириран от творбите на Майстора.
Разкажи ни малко за замисъла на изложбата „Другите българки“. Какво е ценно в нея според теб, защо е важно да има подобни проекти?
Идеята на изложбата „Другите българки“ е да хвърли светлина върху тази група от обществото, а именно на трансполовите хора, показвайки,че по никакъв начин не се различаваме от останалите хора. Това е изложба с кауза и тук тя дава възможност да се замислим за това до колко сме толерантни като общество. Все още никой не е видял творбите, а знаете какъв скандал и отзвук предизвикаха само заради това, че транссексуални жени позират с народна носия и българска роза. Фотографиите въздействат като картини и са цяла арт инсталация, нещо иновативно като изкуство, а в самите тях няма нищо пошло или гротескно. Изкуството е за това - да въздейства, провокира и да буди размисъл у хората. Тук никой не посяга на изкуството на Владимир Димитров и по никакъв начин няма за цел да подстрекава хората да имат различна сексуална ориентация, както обществото смята, че това се пропагандира. Проектът е със социална и чисто човешка насоченост, която фокусира вниманието ни върху маргинализираната общност на транс жените.
Това е първото интервю, което си се съгласила да дадеш по повод изложбата, казваш, че ще е и единственото. Защо? От какво се страхуваш, когато става въпрос за медийно внимание?
Реших да дам това интервю като с него по някакъв начин подкрепям и вашата кауза за правата на жените в България. Не се страхувам от медийното внимание, но през годините се опитвах с моите изяви да представя един положителен образ и лице на общността и за съжаление осъзнах, че усилията ми са били напразни. В наши дни медиите търсят сензацията и скандала и изопачават нещата, а аз нямам нужда от това излишно внимание и негативизъм. За съжаление в България медиите представят един пошъл и не толкова позитивен образ на транссексуалните жени и това поражда негативното отношение на хората и тяхното неразбиране по темата.
През последните десет дни медиите бяха залети от негативни отразявания на изложбата, която многократно беше описана като „гавра“ с наследството на Владимир Димитров - Майстора, преди дори да е била открита. Трансфобията в тези нападки е очевидна - „скандалното“ за тези коментатори е просто фактът, че транс жени присъстват във възстановки на картини на Майстора. Какво би казала на всички онези, които виждат транс хората като „чужди“ на българския контекст?
Все пак на никой не му са чужди предразсъдъците, но това бясно отрицание аз лично не мога да разбера. И тук според мен идва моментът, в който всичко се политизира. Медиите и някои политици взеха новината за изложбата като запалена факла и я развяват сред обществото, събирайки всички негативни нагласи. Пак казвам: никой няма за цел да опорочи българската традиция и изкуство, а целта е да се даде гласност, че има и „други” българки, които се борят за своите права в България.
Очакваше ли негативната публичност, която изложбата събра я и какви са последиците от нея според теб? Как ти влияе това?
В интерес на истината, да, очаквах такъв отзвук, като се има предвид обществената нагласа. Това показва, че за съжаление хората не са толкова толерантни и се пускат по вълната на всеки скандал, без дори да се замислят какъв е действително замисъла на посланието! Тематиката е всъщност чисто човешка и социална, а някои политици се опитаха да дискредитират изложбата и ЛГБТ общността по най-нечовешки начин!
Какво би казала на всички транс хора, на които тепърва им предстои да се разкриват пред близките си, приятелите си и целия външен свят?
Това е един много дълъг и сложен процес на себепознание и приемане. Именно подкрепата и разбирането от близките е много важен и преломен момент. Тази подкрепа е важна и нужна, за да може човекът, на когото му предстои тази важна промяна, да знае, че не е сам в тази борба. Разбира се, важно е да бъде потърсена професионална подкрепа и помощ от специалист психолог. Но преди всичко човек сам трябва да бъде наясно със себе си и да бъде открит пред своите близки и семейство. За да се постигне баланса между тяло и душа, е необходим дълъг и труден път. Според мен най-важно е да имаш силна психика и характер, за да отстояваш себе си, независимо от обстоятелствата и общественото мнение.
От години живееш във Франция. Разкажи ми малко за това как си представяш
бъдещето за транс хората в България, за какво мечтаеш, какво и къде трябва да се промени.
Силно вярвам, че за в бъдеще ще бъдем по-толерантни и разбиращи различните. Да осъзнаем, че никой не насърчава хората да бъдат такива, че това не е „модерно“, че никой не парадира, а да приемем, че такива хора е имало и ще има и с нищо не са по-различни от другите. Надявам се и че юридически нещата със смяна на пола ще се регулират и че ще има повече специалисти в областта, така, както и е в западните страни в Европа. Затова трябва тези хора да имат видимост, да се признаят техните права и да получат възможността за професионална и лична реализация в обществото. Да не бъдат сочени с пръст, а да им се даде една протегната ръка!
От „Вечерница“ искрено благодарим на Наташа Рич за това интервю, нямаме търпение да видим произведенията на живо на 8 март в „The Steps“ в София.
Призоваваме колегите си журналисти от различни медии да се противопоставят на омразата и да застанат до нас в борбата за едно по-справедливо общество. Междувременно ние ще протестираме и тази година на същия ден, защото вярваме, че ВСИЧКИ жени заслужават достоен живот! Каним всички, които не одобряват омразата, разделението, трансфобията, хомофобията, сексизма и расизма, да се присъединят към нас в 18:00 ч. на 8 март 2022 г. пред Съдебната палата в София!
Тийзър за изложбата: https://youtu.be/XmBi9f1lhHg
Михаил Вучков - Ми́шо в социалните мрежи: