„За какво сме родени?“: Маргарет Фулър и овластяването на жените в САЩ

Винаги е интересно да четем за първите неща. Първите неща, които в никакъв случай не са идеални ине могат и да бъдат, и именно поради тази причина биват подобрявани отново и отново. Трудно е, а и, честно казано, безсмислено, да се каже кой е по-важен - човекът, дал първообраза на дадено изобретение, събитие, постижение… или хората след него, смели и амбициозни визионери, подобряващи го многократно.

Маргарет Фулър е направила много първи неща за кратките си 40 години живот и е изиграла една изключително важна роля в правата на жените. 

КРАТКА БИОГРАФИЯ

Детство и младежки години. 

Редно е да се спомене, че макар да е родена през 19 в., в далечната 1810 г., семейството на Фулър е сравнително богато и изключително много държи на образованието ѝ . Баща ѝ , конгресменът Тимъти Фулър, я научава да чете едва на три години и половина. Той осигурява образование на дъщеря си досущ като това на момчетата по онова време, а освен това ѝ  забранява да чете “типичните  женски книги от онова време, като например книги за етикет и поведение в обществото, и сантиментални романи.”. Малко след раждането на синът им, Юджийн, през 1815 г., Тимъти Фулър включва и латински език в програмата на малката Маргарет. 

Формалното си образование, Фулър започва през 1819 г. От 1819 г. до 1824 г., баща ѝ  е зает с президентската кандидатура на Джон Куинси Адамс през 1824 г., надявайки се че бъдещият президент ще му даде позиция в правителството. Фулър напуска училище на 16 години и набляга на самообразованието си - чете класическа литература и сама учи няколко езика. По това време, осъзнава, че не се вписва с очакванията за жена XIX в. - „Чувствах, че не съм родена за обикновената жена.“ пише за себе си младата Елизабет. Елиза Фарар, съпруга на професор Джон Фарар от Харвард и по-късно, авторка на книгата „Приятелката на младата дама“ (1836), се опитва да я обучи на женски етикет до 20-годишна възраст, но така и не успява. 

Младост и трудности

Когато е на 23,  семейството  губи финансовата си стабилност и е принудено да се премести да живее във ферма в Гротън, Кънектикът. През пролетта на 1835 г., Фулър страда от ужасна мигрена, продължила девет дена. Докато все още се възстановява, Тимъти Фулър умира от холера, което изключително много афектира младата жена. Обещава си, че ще вземе достойно мястото си като глава на семейството, грижейки се за овдовялата си майка и малките си братя и сестри. Тъй като баща й не остава завещание, двама от чичоците на Фулър получават наследството и семейството трябва да разчита на тях. Фулър обаче е огорчена от пренебрежителното им отношение към семейството. 

Част от мечтите на Фулър по онова време се провалят, като например да напише биография на Гьоте, тъй като преценява, че за да изпълни тази цел, трябва да пътува из Европа - нещо, което не може да си позволи, имайки предвид, че трябва да се грижи за братята и сестрите си. Въпреки това, през 1836 г. получава работа като учителка, а след това, през 1837 г. се мести в друго училище, под патронажа на журналиста и преподавател Хирам Фулър (не са свързани). Именно оттам може да се каже, че започва пътя й като писателка и журналистка, оставила важна следа за феминизма. 

Смърт

Животът на Фулър приключва, когато е едва на 40 години, през 1850 г., заедно с този на съпруга и детето им, след корабокрошение покрай Ню Йорк. Тялото й така и не е намерено.

Дейности за жените

В края на 1839 г., Фулър провежда първата си Дискусия - диалози между местните жени, които организира с цел да подпомогне образованието на жените с дискусии и дебати, фокусирани върху изкуство, история, митология и фолклор, литература, природни науки. Разбира се, няма как да се избяга и от главния въпрос за жените, особено по онова време - Фулър пита участничките „За какво сме родени? Как ще го направим?”, както и ги насърчава  „да поставят под въпрос, да дефинират, да изразяват и анализират своите мнения“. Редица значими за феминизма фигури посещават тези срещи, включително София Дана Рипли, Каролайн Стърджис и Мария Уайт Лоуел.

Публикувана ѝ  през 1845 г. книга “Жените на XIX в.”,  разширение на статията ѝ , публикувана в The Dial „Големият съдебен спор. Мъже срещу мъже. Жени срещу жени“, ще се превърне в една истинска класика за феминизма. В книгата Фулър размишлява над ролята, изиграна в американската демокрация от жените, както и идеи на Фулър за подобрения. Книгата, макар да не е първата феминистка творба, е смятана за първата в такъв мащаб.  Малко след публикацията, бива нелегално публикувана в Англия. Фулър не получава заплащане от нелегалните копия, но споделя, че е “много щастлива, че книгата ще се чете от жените по света.”

Други значими дейности и приноси

Фулър чете активно. Превежда немска литература и нейна е заслугата за внасянето на жанра на немския романтизъм в Америка. 

Когато е в 30-те си години, Фулър получава репутация на най-начетения човек - мъж или жена, в цяла Нова Англия. 

След като напуска The Dial през 1844 г., Фулър се мести в Ню Йорк, където започва работа като литературен критик за New York Tribune, с което и се превръща в първия литературен критик на пълно работно време в историята на Американската журналистика, а през 1846 г. и в първата жена редактор на New York Tribune. Статиите й обаче не са само литературна критика, а включват също и есета върху теми като правата на жените, тежкия живот и нуждата от освобождението на робите и други. 

Две години по-късно пък, през 1846 г., Фулър бива изпратена в Англия и Италия и с това се превръща в първата жена чуждестранен кореспондент. През следващите 4 години, предоставя 37 доклада на изданието, както и провежда интервюта с множество видни за времето си писатели. 

***

Въпреки че след смъртта ѝ , значението на Маргарет Фулър и интересът към нея рязко да спадат, тя безспорно е оставила важен принос в историята на феминизма и е проправила път в множество области на жените в Америка, както и други области на социалния живот, които дълбоко са я вълнували като освобожението на робите, реформа на затворници и други каузи, които е считала за важни.

И може би трябва да се запитаме, както за нея, така и за други оставили невероятна следа в историята ни - колко още би постигнала, ако не бе загубила живота си толкова млада?  

Автор: Мария Сомлева