Вещица, полицай или медицинска сестра - защо женският костюм винаги изглежда еднакво?
С наближаването на Хелоуин социалните мрежи всяка година се превръщат в своеобразен каталог - от идеи за костюми в последния момент до начини, по които най-обикновена униформа или познат персонаж могат да получат напълно нов прочит. За много момичета празникът е именно това- възможност да експериментират с визията си, да бъдат по-дръзки от обикновено и за една вечер да влязат в роля, която ежедневието рядко позволява. Както гласи известната реплика от култовия филм Mean Girls „В света на момичетата Хелоуин е единственият ден в годината, когато едно момиче може да се облече крайно провокативно, без да бъде съдена за външния си вид”. За някои тази свобода на поведение превръща празника в постижение на модерния феминизъм - пространство, в което жената може свободно да изразява сексуалността си и да възприема собственото си тяло като източник на увереност, контрол и сила.
Други обаче категорично отхвърлят този прочит на празничната вечер, виждайки в него поредната форма на комерсиализация и сексуализация на женския образ. В първоначалните си форми празникът е свързван с мистичното, с прехода между световете, с ритуали и представи за неземни сили, които не могат да бъдат обяснени или обуздани. С времето есенцията на вечерта бавно отстъпва място на един много по- разпознаем и лесно продаваем Хелоуин, където магията бива отхвърлена и на нейно място се появяват готови образи и цветни маски. Така се проявява и трансформацията в женското присъствие- от жрици, лечителки и пазителки на знанието жените биват сведени до образ, определян от тяхната външност и сексуална привлекателност. Парадоксът на нощта се появява именно тук - празник, който някога е давал място на женската сила в нейните по-мистични и необясними форми, днес все по-често се цели да я постави в рамките на удобната жена в нейната най-привлекателна форма.
Замисляли ли сте се колко голяма е всъщност разликата във възможностите за костюми при жените и мъжете? При мъжете превъплъщението остава главно с хумористична цел - дали ще е страшно, смешно, героично, или просто абсурдно, като например хобитите от Властелина на пръстените или преобразяване в миньоните на Гру. При жените, обаче, почти всеки костюм може да бъде сведен до неговата “секси” версия. Дали ще е фея, медицинска сестра, полицай, или напълно несексуални образи, като пантерата, която стана всеобщ фаворит, те се разпознават чрез късата пола, високите ботуши и стегнатият корсет.
The Guardian отбелязва именно тази тенденция - жените биват окуражавани да се обличат както си поискат, стига, разбира се, да бъде сексуално и привлекателно за мъжкия поглед. Костюмът, който някога беше част от детската магия на Хелоуин, съпътстван от удоволствието да се превъплътиш в любимата си героиня или в мечтаната професия, днес все по-често се превръща в сцена на външност, сексуалност и продукт на масовата култура. Особено показателна е новата визия на самата вещица - от фигура, която исторически предизвиква страх и представлява древната женска сила, до лесно разпознавам костюм, състоящ се от черен корсет и островърха шапка.
Илюзията за Хелоуин:
Така и се ражда и илюзорната представа за свобода, която днес е завладяла хелоуинския дух - за една вечер маската се превръща в щит, който позволява да покажеш онази версия на себе си, която остава скрита през останалото време. Множеството очаквания към жените - от начина, по който се обличат и изразяват до поведението им в социална среда - обаче не изчезват с настъпването на празничната вечер. Те временно обличат нов костюм- приемат празнична форма, достатъчно убедителна, за да създаде усещането за глътка свобода. На този фон Хелоуин се превръща в нощ на бунт, в която привидно част от обичайните социални задръжки временно отпадат. Появява се възможност за завръщане към онази естествената женска сила, която се проявява чрез увереност, присъствие и непокорство. На пръв прочит това е една от малкото вечери в годината, когато изискванията за “пристойно” поведение и себеизразяване сякаш се разпадат. Но ако се вгледаме по-дълбоко, ще осъзнаем, че единственото, което е различно е усещането, а не самият ред на нещата.
Тук се задава въпросът, позволена ли ни е наистина тази свобода или се толерира именно защото е маскирана под костюм? Ако съществуваше истинска волност на себеизразяването щеше ли тя да бъде ограничена само до една нощ в годината, или обществото щеше да създаде пространство тя да се упражнява безусловно, без нужда от оправдания? Както по дневен ред е прието една жена да бъде съдена по външния ѝ вид, така не е тайна, че именно мъжкият поглед все още определя границите на допустимото. Това, което се приема за позволено, желано или прекалено, често продължава да бъде съобразено с чужди очаквания, а не с автономни решения.
Именно затова е любопитно как през последните години провокативният костюм почти се е превърнал в очакваната част на Хелоуин, докато при мъжете спектърът от всевъзможни образи остава значително по-широк и далеч по-рядко натоварен със сексуално значение. Жената получава разрешение да бъде дръзка, но само по начин, който остава разпознаваем и привлекателен за мъжката аудитория. Маската, вместо да бъде символ на свободното себеизразяване, се превръща в част от спектакъла, в който жената участва едновременно в главната роля и в позицията на обект, жадуван от публиката. Така въпросът дали ила истинска свобода, или е поредната мярка за ограничаване, се преплита все по-дълбоко.
Ако в миналото женската сила е била отнемане чрез всяване на страх, преследване и превръщането на независима жена в заплаха, то днес ловът на вещите просто е променил външния си облик, но не и фундаменталната си цел - да ограничава и забранява. Вместо жената да бъде наказвана за силата, която носи, тя получава правото да бъде такава само в определени рамки - достатъчно дръзка, достатъчно желана, достатъчно своеволна. Именно тези рамки продължават да диктуват и начина, по който жената трябва да присъства в обществото: привлекателна, но не прекалено провокативна, уверена, но не заплашителна, независима, но все пак достатъчно удобна за контролиране. Дори когато ѝ се дава пространство за повече свобода, тя рядко е безусловна - около нея остават невидими граници, които определят кое е желано, кое е приемливо и докъде може да стигне.
Хелоуин се превръща в сцена на ограниченията, които съпътстват жената във всеки аспект от нейния живот. За една вечер част от тях отпадат, като на тяхно място се появяват нови очаквания, който да запълнят празното пространство, което иначе би могло да бъде тълкувано като свобода. Даже в своята автономия, жената трябва да се съобразява и да не си позволява повече от това, което й е разрешено - в обратен случай, защитата от етикети и нападки по характера ѝ изчезва, точно както илюзията на вечерта се стопява пред очите ѝ.
Авторка: Зара Филипова
Източници:
https://momichetata.com/nachin-na-zhivot/kataluniya-pomilva-stotici-zeni-ekzekutirani-za-veshherstvo
Comments