Защо трендът „Whimsymaxxing“ е най-малко приказното нещо?
В свят, пренаситен от сковаващ минимализъм, естетиката на „clean girl“ и алгоритмично наложен перфекционизъм, появата на нова тенденция, празнуваща детската радост, изглежда като глътка свеж въздух. Интернет обаче има уникалната способност да вземе най-чистия импулс за себеизразяване и да го превърне в потребителски списък. Посрещнете „Whimsymaxxing“ – най-новият визуален феномен, който обещава да върне приказността, блясъка и детската спонтанност в ежедневието ни. Но когато разгледаме този тренд през феминистка призма, изниква въпросът: освобождаваща себеизразност ли е това, или просто поредната форма на патaриархален капитализъм, опакован в розов хартиен плик с панделка?
По своята същност трендът е реакция срещу сковаващите микротрендове. Той стъпва върху носталгията по Y2K естетиката от началото на новия век – пеперуди от кристали, пайети, ярки цветове, украси по чантите (bag charms) и лепнещи скъпоценни камъни върху всичко: от калъфи за телефони до луксозни чанти. Harper's Bazaar го описва като подход към личния стил с нескритата радост, с която петгодишно дете би украсило розова торта за рожден ден. Става дума за вика „WTF is casual?“ и пълното отхвърляне на скучното сиво ежедневие. В най-добрата си светлина Whimsymaxxing функционира като инструмент за психологическо отърсване – прегръщане на вътрешното дете, романтизиране на рутината и търсене на малки радости, било то от чашата за кафе, шарените чорапи или непланираното боядисване на косата в розово.
Нека започнем от самото име. Наставката „-maxxing“ произлиза директно от инцел средите във форуми като 4chan, където първоначално възниква като „looksmaxxing“ – продуктивно и агресивно подобряване на външния вид за повишаване на социалната стойност. По-късно интернет капитализира тази думичка през продуктивни трендове като „gymmaxxing“ и „sleepmaxxing“. Ето го и първият феминистки парадокс: как правиш нещо спонтанно, непринудено и приказно (whimsical), когато му поставиш етикет за комерсиална ефективност? В момента, в който трансформираме спонтанната радост в „-maxxing“, ние я вкарваме в патриархалната матрица за продуктивност. Вече се забавляваш, но и оптимизираш своята приказност. Твоето удоволствие отново се превръща в задача за изпълнение.
Критиката от списание BRICKS правилно подчертава основната пукнатина в тази естетика, заявявайки, че Whimsymaxxing е на път да бъде най-малко приказното нещо, което можете да направите. Живеем в култура на имитация, където според модния стратег Амбър Чоу дори „да бъдеш себе си“ се превръща в естетика за продажба и изисква т.нар. „труд за автентичност“ (authenticity labour). В TikTok и Instagram трендът бързо бе кондензиран до списък за пазаруване в Amazon – евтини пластмасови кристали, еднократни джунджурии и аксесоари, рекламирани от известни личности като Кайли Дженър. Дизайнерката Амелия Глодел с право отбелязва колко дистопично е да засипваме планетата с еднократна пластмаса и кристали само за да направим снимка за алгоритъма. Истинската приказност е свързана с любопитство, връзка с природата и преизползване на вече притежавани предмети, а не с бърза мода. Патриархалният капитализъм винаги търси начини да ни продаде обратно нашите собствени естествени импулси, така че когато жените изпитат нужда от бягство от сивото ежедневие, системата им продава пластмасови камъчета, за да ги нареди отново в консуматорската редица.
Абсурдът на този алгоритмичен натиск личи най-ясно от другата страна на щанда – там, където „приказността“ вече не е лична спонтанност, а задължителен елемент от маркетинга на заведенията.
„В кафенето, където работя, управителката реши да се включим в тренда и започнахме да предлагаме камъчета, за да може всеки клиент сам да си ги лепи върху чашата“, разказва 25-годишна служителка в кафене в Пловдив. „Хората ги слагат, снимат, качват сторита и си тръгват. В чужбина трендът е още по-агресивен – слагат кристали върху лица, козметика, дори Кайли Дженър украси тортата си така за лайкове. У нас се прави предимно от по-младите, но за мен е абсолютно безсмислено. Това е поредният дразнещ микротренд, който генерира огромно количество излишен боклук – купуваш нещо от пластмаса, залепваш го за секунди и го хвърляш в кофата. Жалкото е, че всичко това става за толкова кратко време, че след броени седмици същата тази естетика вече ще се възприема като абсолютно cringe.“
Този конфликт показва как дигиталният капитализъм отнема автентичността дори от най-невинните жестове. Когато вътрешното ти желание да украсяваш живота си се превърне в консуматорски шаблон за няколко strory-та, то престава да бъде личен бунт и се превръща в просто още един пластмасов отпадък.
Означава ли това, че трябва да се откажем от блясъка, пеперудите и цветните акценти? Абсолютно не, защото феминизмът не е забрана за радост, а покана за осъзнатост. Подходът към този тренд изисква да разграничим подражанието от експериментирането. За да постигнем това, трябва да търсим сантименталност, а не списък с покупки.
Както отбелязва създателката на съдържание за колоритна и устойчива мода Изи Манюел, известна с яркия си винтидж стил, истинската приказност идва от предмети с история – преправени стари бижута, гардероба на баба ви или находки от втора употреба, а не от евтини тренд-пакети. Също така е ключово да отхвърлим алгоритмичното одобрение, тъй като приказността е вътрешен импулс – ако правите нещо само за да го заснемете в Instagram carousel, вие правите перформанс, а не изразявате себе си. Накрая най-важното е да се откажем от самото изстискване на максимума от външния вид, защото не е нужно да „максимизирате“ нищо; можете просто да бъдете цветни, нестандартни и непоследователни, без това да има име, етикет или метрика.
Ако искате да залепите кристал върху старата си чанта или да боядисате косата си в розово – направете го. Но го направете за себе си, за удоволствието от самия процес и с нещата, които вече имате. Най-радикалното нещо, което можете да направите в ерата на „Whimsymaxxing“, е просто да откажете да го превръщате в тренд.
Автор: Мария Испиридонова
Източници:
Comments