top of page
  • Facebook
  • Instagram

Чао Body positivity, добре дошли Ozempic face, SkinnyTok и Thinvestigating

Writer: Ния Кръстева
Ния Кръстева
11 minutes ago
4 min read

2026 година е, но ето, че отново се връщаме на една уж позабравена тема – тренда да си слаб. Само преди няколко години публичното коментиране на нечие тегло започваше да изглежда като остатък от друга епоха. Body positivity движението ни насочи в посока, че целулитът не е дефект, че стриите не са провал и че тялото на една жена не е обществена собственост. А сега сякаш правим рязък обратен завой.


Не просто към слабостта като естетически идеал, а към онази особена форма на слабост, при която видимите ключици, хлътналите бузи и прекалено фините крайници отново започват да се възприемат като знак за красота. Ако преди този тренд е бил отразяван по телевизията или в списания, то сега имаме нови инструменти, с които да наблюдаваме процеса – социалните мрежи.  


На червения килим все по-често се появяват лица с изострени скули, силно отслабнали тела и изражения, които изглеждат почти неестествено фиксирани. Част от тази промяна идва от естетичната медицина, а друга – от популярността на медикаментите за отслабване.


През последните години медикаментите от групата на GLP-1, сред които Ozempic, Wegovy и Mounjaro, промениха разговора за теглото. Те имат жизнено важни медицински приложения за много хора. Те са обаче и пряк път за отслабване, което крие своите огромни здравословни последици. Заради бързото действие, много хора започнаха да си ги набавят и по този начин да ограничават достъпа до тези лекарства на истински нуждаещите се от тях. 


Един от резултатите от това е „Ozempic face“, то описва промяната във вида на лицето при бърза загуба на мазнини – бузите могат да изглеждат по-хлътнали, а лицето по-слабо и състарено. Това се наслагва и върху друга тенденция – увеличаващата се популярност на козметични процедури като филъри, лифтинг, премахване на букална мазнина и други интервенции. 


В скорошно интервю с Esquire, фенове на Джена Ортега бяха много разтревожени, тъй като тя видимо е изгубила доста килограми през последната година. Подобен разговор се водеше и за звезди като Деми Мур, Лили Колинс и Ариана Гранде. Въпросът е обаче – трябва ли или не трябва да коментираме външния вид на жените по този начин? Отново ли килограмите на една жена са повод за публична дискусия?



При Ариана Гранде разговорът продължава от години. През 2023 г. тя директно моли хората да спрат да коментират телата на другите и започва темата за това как човек може да изглежда „здрав“ в очите на публиката и всъщност да не се чувства добре. Тя споделя, че периодът, който публиката възприема като най-здравословната ѝ физическа форма, за нея е бил свързан с антидепресанти, употреба на алкохол и нездравословно хранене.


Това ни води до друг термин на новото време - „thinvestigation“. Той представлява обсебващото разглеждане на нечия промяна в теглото. Скролваме назад в Instagram. Сравняваме снимки от преди пет години с тези от вчера. Гледаме лицето, ръцете, краката, ключиците. Търсим доказателства. По-скоро ли е отслабнала? Колко? От Ozempic ли е? Храни ли се? Тренира ли? Има ли хранително разстройство? Какво се е случило?


Можем да установим единствено, че тялото на даден човек изглежда различно. Но не и защо. А причините могат да бъдат безброй – медицинско състояние, медикаменти, психично здраве, хранително разстройство, промяна в начина на живот, стрес, скръб, физическа активност, естествената промяна на времето…или пък Ozempic. 


Но понякога причината може да бъде нещо много по-сериозно. Историята на актьора Чадуик Боузман е болезнен пример защо предположенията за чуждото тяло могат да бъдат жестоки. Преди смъртта му през 2020 г. публиката коментира видимото му отслабване. Впоследствие стана ясно, че Боузман е бил диагностициран с рак на дебелото черво и е продължил да работи, докато се бори с болестта.


Това не означава, че всяка промяна във външността трябва да бъде приемана като сигнал за заболяване. Означава нещо много по-просто: ние не знаем какво се случва зад една снимка. Не знаем дали човекът е болен, дали е здрав, дали приема медикаменти или просто е променил начина си на живот.


Жените, които са преживели ерата на „нулевия размер“, телевизионните предавания, посветени на отслабването, публичното мерене на килограми и вечните коментари за това дали някоя знаменитост е „напълняла“, знаят колко бързо подобни разговори могат да се превърнат в норма.


Особено за хората с хранителни разстройства връщането на екстремната слабост като визуален идеал може да бъде опасно. Изследване от 2024 г., относно SkinnyTok, показва, че дори кратко излагане на TikTok съдържание, свързано с рестриктивни диети, отслабване и идеализиране на слабостта, може да понижи удовлетвореността от собственото тяло и да засили интернализирането на вредни стандарти за красота.


Когато виждаме един и същ тип тяло отново и отново, започваме да го възприемаме не просто като красиво, а като нормално. А след това – като необходимо. Не можем да кажем, че някой има хранително разстройство, защото е слаб. Не можем да кажем, че използва Ozempic, защото е отслабнал. Не можем да кажем, че е болен, защото лицето му изглежда различно.


Звездите, обаче, са често вдъхновение и модел за подражание на младите хора. Съответно какво те правят и как изглеждат неминуемо се следи от техните фенове. Проучване сочи, че "2 от всеки 5 млади момичета се чувстват под натиск да променят външността си заради образите на инфлуенсъри, които виждат в социалните мрежи."


Когато образът на любимата звезда се появява ежедневно в телефона, границата между „харесвам я“ и „искам да изглеждам като нея“ лесно се изпарява. Естествено, знаменитостите имат право на личен избор, но това не променя факта, че изборът им има и влияние. Проблемът не е в това, че звездите изглеждат по определен начин, а в това, че когато един и същ "идеал" се повтаря отново и отново, той се превръща не в личен избор, а в норма, към която всички трябва да се стремят.  


Приемането на лекарства от типа на Ozempic без медицинска нужда със сигурност е повод за възмущение, но понякога истината е различна и начина, по който жените биват коментирани, е сякаш загуба на вече постигнат прогрес. Може би най-тревожната част от този разговор е не какво се случва в Холивуд, а какво се случва с нас, които го наблюдаваме.


АВТОР: НИЯ КРЪСТЕВА















Comments

bottom of page