Превод: Венета Чавдарова
Оригинал: https://www.voanews.com/a/7192377.html
Хараре, Зимбабве
В голяма зала в централата на управляващата ZANU-PF партия, много жени отвърнаха с одобрителни възгласи, след като президентът Емерсон Мнангагуа призна ключовата им роля за победата в изборите, насрочени през месец август.
На скорошен опозиционен митинг, жени с лика на своя партиен лидер, изобразен върху рокли и поли, пяха, танцуваха и обещаха да гласуват за промяна – без значение от това, че изборите отново представляват статукво, при което жените са до голяма степен ограничени до мажоретки.
Нещата изглеждат по-зле тази година, тъй като броят на жени кандидатки за публични постове се е сринал, въпреки факта, че жените съставляват мнозинството от населението и традиционно са най-многобройните избиратели.
„Имаме едни от най-добрите закони и политики за равенство между половете и представителност на жените, но това е само на хартия. Реалността на място е, че ролята на жените в политиката е ограничена до това да бъдат пламенни поддръжници и надеждни избиратели“, каза Маруфу Мандевере, адвокат по правата на човека в столицата Хараре.
Недостигът на жени кандидати поставя Зимбабве в противоречие с тенденциите на континента. Според доклад, публикуван през март от Междупарламентарния съюз, броят на жените в националните парламенти в Субсахарска Африка се е увеличил от 10% през 1995 г. до около 27% през 2022 г. IPU се описва като глобална организация на националните парламенти създадена през 1889 г.
В Зимбабве, патриархална южноафриканска нация с 15 милиона души, предразсъдъците, основани на пола, все още са широко разпространени. В исторически план мъжете са доминирали в политическата, икономическата, религиозната и социална сфера. Изборите на 23 август предполагат, че промяната може да е на хоризонта, въпреки убедителните местни кампании и международния натиск за увеличаване участието на жените във вземането на решения.
На последните избори през 2018 г. в Зимбабве имаше четири кандидатки за президент, което е рекорд. Когато регистрацията приключи на 21 юни тази година, имаше 11 мъже кандидати и нито една жена.
В крайна сметка една жена успя да се класира за гласуването, но не и на практика. Елизабет Валерио ,заедно с Линда Масарира бяха отхвърлени, защото не са платили таксата за регистрация от 20 000 долара навреме, спрямо 1000 долара през 2018 г. През юли Валерио успешно оспори решението в съда.
В Народното събрание има 70 жени срещу 637 мъже в 210 избирателни района. Това представлява 11% от кандидатите, отчитайки спад от 14% през 2018 г.
Кандидатите за народни представители трябва да платят 1000 долара, за да се регистрират, в сравнение с 50 долара на предишните избори - и това е преди огромните суми, необходими за състезание в страна, където купуването на гласове е широко разпространено.
„Исторически жените са били изтласквани от икономическата арена... Това лишение сега се използва, за да ни избутат от надпреварата за публични длъжности“, оплака се Масарира. „Политическото лидерство е запазено за богатите мъже.“
Много жени предпочетоха да стоят настрана, вместо да се опитат да съберат такива „прекомерни такси“, каза тя.
Групите за натиск са разочаровани, особено след усилената кампания преди партийните първични избори.
През февруари основните политически партии подписаха „Хартата на жените“, обещавайки действия за увеличаване броя на кандидатките в рамките на кампания #2023LetsGo5050, ръководена от коалиция от групи за правата на жените.
Когато регистрацията на кандидатите приключи, най-големите политически партии са издигнали по-малко от 12% жени кандидати за Народното събрание, разкри Женската академия за лидерство и политически постижения или WALPE, местна неправителствена организация.
WALPE описа числата като „шамар в лицето“, обвини партиите в „символизъм“ и заплаши с кампания срещу тях „като единствения начин“ да демонстрират решимостта на жените за място на масата. Групата сега провежда кампания, призоваваща гласоподавателките да избират колеги жени там, където се появяват в бюлетината.
Онези жени, които се кандидатират за публични длъжности, също се срещат с унизителни стереотипи.
Вземете за пример Джудит Тобайва, опозиционен политик и първата жена депутат в политически нестабилен избирателен район в централно Зимбабве. Тя се бори за преизбиране. Но за опонентите й полът изглежда надделява над рекорда на 35-годишната Тобайва.
„Какво е толкова специалното на Джуди… Колко по-различна е тя от другите момичета?“ изгърмя активистка от управляващата партия по време на неотдавнашен митинг в нейния избирателен район. „Ако става дума за това да бъдеш проститутка, ние също имаме проститутки в ZANU-PF“, каза той под аплодисменти за коментарите, заснети на видео и по-късно широко критикувани от активисти.
Въпреки това, според Мандевере, адвокат по правата на човека, жените са се доказали като ефективни лидери през много десетилетия на множество кризи в Зимбабве. Те варират от пандемията от ХИВ/СПИН, която уби милиони, до епидемията от коронавирус, която остави много жени и момичета като глави на домакинство и продължителен и изтощителен икономически срив, който постави жените начело в грижата за семействата.
„Това е тъжната част. Нямаме проблем жените да се грижат за нас у дома по време на криза, но гледаме с неодобрение на техните амбиции, когато става дума за национална политика“, каза той.