Weirdnboontiful: Поезия

Някога през Ахтопол

Никой не ме познава, не ме е виждал.

Няма и да ме види

Само звездите ме следват. Светлината на фара ме гали.

Хладен вятър ме прегръща тайно по крайбрежието

Щурците свирят за мен, друг път не знаят кога ще ме видят

Воалите на роклята се веят, целуват се с морето

Не им е за първи път

Ще скитам, скъпа, ще бягам

До преди първи слънчев лъч, от него, знаеш, се крия

Живея в нощта, съществувам в сините сенки

Ще бягам от светлината, мила, ще пея, а само ти чуваш

Само ти можеш да видиш лицето ми,

Колко дълбоки са очите ми,

Бялата ми дреха и колко невинно приличам в нея,

Не виждаш колко грешиш

Виждаш грубостта по ръцете ми,

Раните по нозете ми от скалите,

Как ме обгръщат собствените ми коси

наместо ръцете ти, за които бленувам

Не виждаш, но знаеш,

Че съм твоята тайна,

Вечно гостуваща в теб

Аз съм само за теб материя

Само за тебе истина

Инак не можеш ме докосна

Настаних се в теб

В сърцитето

В ума

В където ти сваря

Само тебе желая

Тебе избирам

Теб изгарям

За теб изгарям

И с теб ще обикалям винаги

Като опиянена от самодиви

Някога

През улиците Ахтополски

Точно това съм, което трябва да бъда

Аз съм контраст

Аз съм хаос

Всичко, което може да се обърка

Аз съм подлудяваща тишина и мъчен писък

Представлявам дуалност

Аз съм галещ те по бузата вятър

Усмивка на дете

Топлината на огнено кълбо

Понякога съм Световното щастие

Аз съм симбиоза на бързия живот

и колко мъртво бавно минава нощта когато не спиш

Огледало съм на града

Точно това съм, което трябва да бъда

И използвана салфетка

И живата музика в пиано бар

Марлене Дитрих на Люлин, докато купувам препарат за прозорци

Аз съм чувството, когато се разхождаш нощем след тежка смяна,

Самодива по специални поводи,

Момина сълза навън,

Разруха вкъщи.

Аз съм от морето до небето

Всичко

Което знаеш и всичко, което не знам

Аз съм града

Понякога

Съм Световната Конспирация