Луналенас: Поезия

Влюбих се в теб, моя Гомора, ала

казват, че любовта ми е грях.

Желая да бъда единствено твоя,

но да тръгна към теб ме е страх.

Засипват ме с пепел, моя любима,

приравняват любовта ми с разврати.

Вземат и носят ме до него насила,

и продават, редят салтанати.

До него застанала съм толкова бледа,

в очите ми се вижда само тъга.

Не него, а теб искам да гледам

и да сме сам-сами на света.

Ще дойда някой ден, сърце мое,

и ще те прегърна напук на смъртта.

Да сме живи, кажи, за какво ни е,

щом ни доведе дотук любовта?