top of page
  • vechernicamedia

Великите владетелки на Египет

Римляните, които посещават Древен Египет, често се чудят защо жените там живеят толкова различно. Римският закон позволява на мъжете да отгледат само първородната си дъщеря и правото да убият останалите момичета. За изненада на римляните, египтяните нямат обичайната за тях практика на детеубийство.


Участието на жените в икономиката е друг културен шок за тях. Много преди Птолемеите да поемат властта, Египет разширява законните права на жените. Жената може да избере съпруга си и ако желае да се разведе с него и да запази зестрата си. На омъжените, овдовелите и разведените жени е разрешено да управляват бизнес и да заемат пари. Една трета от икономиката в Птолемеев Египет принадлежи на жените.


Кои са жените владетелки, които най-много повлияват на Древен Египет?


Жените воини водят войските си в битка, разработвайки стратегии и вдъхновявайки. Понякога политическото и военното лидерство дори принадлежи на жени, които стават силни и уважавани владетелки. Ето четири жени воини, които се сражават за Египет.


1. Кралица Ахотеп I



Когато тази египетска царица умира през 1530 г. пр.н.е., на около 30-годишна възраст, тя е погребана с огърлица с три висулки във формата на муха - символ за военна чест. Висулките с мухи са големи, приблизително колкото ръка и символизират прострелването на врагове. Мухите също демонстрират упоритостта на хапещите насекоми, предназначени да почетат военен лидер, който не се отказва. Чест, която рядко се оказва на кралица, Ахотеп I спечелва това отличие на бойното поле. Когато съпругът й, фараонът (който е бил неин брат), загива в битката срещу хиксосите,  Аххотеп I поема контрола над Египет и неговата армия. Нейното ръководство въвежда ред в Египет - обединява народа и изтласква хиксосите. Един надпис си спомня за нейното наследство и обяснява защо е била достойна за погребение: „Принцесата, майката на краля, благородничката, която знае как да се грижи за Египет. Тя се грижеше за войниците му и ги защитаваше. Тя върна бегълците и събра дисидентите заедно. Тя умиротвори Горен Египет и прогони неговите бунтовници."


2. Хатшепсут 


През 1472 г. пр. н. е. Хатшепсут се качва на трона и управлява 22 години. Тя е смятана за втората жена, която носи титлата фараон, а не кралица. Тя е и първата жена, която ръководи  в продължение не десетилетия. Други владелки удържат титлата само за кратък период от време или служат като регенти от името на малките си синове. Хатшепсут е родена като дъщеря на фараон и се омъжва на около 12-13-годишна възраст за брат си. Много учени смятат, че той е продукт на кръвосмешение, което помага да се обясни защо е бил болен през по-голямата част от младия си живот. Когато Хатшепсут овдовява на 16 години, тя твърди, че правото да управлява е нейно като дъщеря на един фараон и вдовица на друг. Хатшепсут и нейната майка, кралица Яхмос, управляват заедно в ранните години. Ахмос има манталитет на не приемане на затворници, когато нареди на войските да потушават въстанията. След един бунт в съвременен Судан, Яхмос призовава всички участници да бъдат избити с изключение на един от синовете на вожда, който е върнат в Египет като пленник. Хатшепсут научава чуждото потисничество от майка си и това осигурява на Египет източник на богатство. Тя организира най-малко четири военни кампании до Кралство Куш и се смята, че е пътувала с войските си и е давала заповеди - превръщайки се в една от най-разпознаваемите жени фараони на древен Египет. Тя оставя наследство от подобрена инфраструктура и търговски пътища. Нейният приемник е уплашен от популярността и премахва образа ѝ от статуи и други паметници с надеждата да отхвърли високото уважение спрямо нея и да премахне спомена за съществуването ѝ.






















3.  Кралица Арсиноя III


Подобно на други жени от Древен Египет, Арсиноя III се омъжва за брат си, фараона. Птолемей IV иска трона толкова силно, че убива майка си и брат си. Той обаче желае само властта, а не тежката работа и е известен като купонджия. Младата му съпруга обаче е  далеч по-сериозна и се превръща в една от най-великите жени владетелки. Арсино е кралица от 223-203 г. пр. н. е. и е най-известна с това, че води успешни битки по време на Четвъртата Сирийска война. През 217 г. пр. н. е. Арсино III и нейният съпруг тръгват с 55 000 войници, за да се сражават със Селевкидите.  Известно е, че тя вдъхновява уморените войски, като им казва да не спират да се бият заради доброто на жените и децата си. Тя е талантлив лидер - толкова е добра, че бунтовници решават да я убият по време на дворцов преврат.



4.  Клеопатра VII


Кралица Клеопатра бяга от Египет за Сирия, когато борбата за власт със съпруга й заплашва да се превърне в смъртоносна. Фараонът е бил само на около 13 години и неговите съветници носят отговорността за подклаждането на конфликта. Докато Клеопатра е в изгнание, тя организира група от наемници, които ѝ помагат да си пробие път обратно в Александрия. След като сформира политически съюз с римския генерал Гай Юлий Цезар, те вземат властта обратно от фараона. Кралица Клеопатра е известна с военното си лидерство, запомнена е ѝ с общата кампания с Марк Антоний, римският владетел, който е победен от съперника си Октавиан. Неговите сили побеждават войските на Клеопатра и Марк Антоний в битката при Акциум и след това в битката при Александрия. Двойката не вижда друг изход след тежкото поражение и заедно посягат на живота си, за да не попаднат в ръцете на врага.














Авторка: Emilie Le Beau Lucchesi

Превод: Александра Иванова 




Comments


bottom of page