Римляните, които посещават Древен Египет, често се чудят защо жените там живеят толкова различно. Римският закон позволява на мъжете да отгледат само първородната си дъщеря и правото да убият останалите момичета. За изненада на римляните, египтяните нямат обичайната за тях практика на детеубийство.
Участието на жените в икономиката е друг културен шок за тях. Много преди Птолемеите да поемат властта, Египет разширява законните права на жените. Жената може да избере съпруга си и ако желае да се разведе с него и да запази зестрата си. На омъжените, овдовелите и разведените жени е разрешено да управляват бизнес и да заемат пари. Една трета от икономиката в Птолемеев Египет принадлежи на жените.
Кои са жените владетелки, които най-много повлияват на Древен Египет?
Жените воини водят войските си в битка, разработвайки стратегии и вдъхновявайки. Понякога политическото и военното лидерство дори принадлежи на жени, които стават силни и уважавани владетелки. Ето четири жени воини, които се сражават за Египет.
1. Кралица Ахотеп I
Когато тази египетска царица умира през 1530 г. пр.н.е., на около 30-годишна възраст, тя е погребана с огърлица с три висулки във формата на муха - символ за военна чест. Висулките с мухи са големи, приблизително колкото ръка и символизират прострелването на врагове. Мухите също демонстрират упоритостта на хапещите насекоми, предназначени да почетат военен лидер, който не се отказва. Чест, която рядко се оказва на кралица, Ахотеп I спечелва това отличие на бойното поле. Когато съпругът й, фараонът (който е бил неин брат), загива в битката срещу хиксосите, Аххотеп I поема контрола над Египет и неговата армия. Нейното ръководство въвежда ред в Египет - обединява народа и изтласква хиксосите. Един надпис си спомня за нейното наследство и обяснява защо е била достойна за погребение: „Принцесата, майката на краля, благородничката, която знае как да се грижи за Египет. Тя се грижеше за войниците му и ги защитаваше. Тя върна бегълците и събра дисидентите заедно. Тя умиротвори Горен Египет и прогони неговите бунтовници."
2. Хатшепсут
През 1472 г. пр. н. е. Хатшепсут се качва на трона и управлява 22 години. Тя е смятана за втората жена, която носи титлата фараон, а не кралица. Тя е и първата жена, която ръководи в продължение не десетилетия. Други владелки удържат титлата само за кратък период от време или служат като регенти от името на малките си синове. Хатшепсут е родена като дъщеря на фараон и се омъжва на около 12-13-годишна възраст за брат си. Много учени смятат, че той е продукт на кръвосмешение, което помага да се обясни защо е бил болен през по-голямата част от младия си живот. Когато Хатшепсут овдовява на 16 години, тя твърди, че правото да управлява е нейно като дъщеря на един фараон и вдовица на друг. Хатшепсут и нейната майка, кралица Яхмос, управляват заедно в ранните години. Ахмос има манталитет на не приемане на затворници, когато нареди на войските да потушават въстанията. След един бунт в съвременен Судан, Яхмос призовава всички участници да бъдат избити с изключение на един от синовете на вожда, който е върнат в Египет като пленник. Хатшепсут научава чуждото потисничество от майка си и това осигурява на Египет източник на богатство. Тя организира най-малко четири военни кампании до Кралство Куш и се смята, че е пътувала с войските си и е давала заповеди - превръщайки се в една от най-разпознаваемите жени фараони на древен Египет. Тя оставя наследство от подобрена инфраструктура и търговски пътища. Нейният приемник е уплашен от популярността и премахва образа ѝ от статуи и други паметници с надеждата да отхвърли високото уважение спрямо нея и да премахне спомена за съществуването ѝ.
(източник: https://www.worldhistory.org/trans/bg/1-743/)
3. Кралица Арсиноя III
Подобно на други жени от Древен Египет, Арсиноя III се омъжва за брат си, фараона. Птолемей IV иска трона толкова силно, че убива майка си и брат си. Той обаче желае само властта, а не тежката работа и е известен като купонджия. Младата му съпруга обаче е далеч по-сериозна и се превръща в една от най-великите жени владетелки. Арсино е кралица от 223-203 г. пр. н. е. и е най-известна с това, че води успешни битки по време на Четвъртата Сирийска война. През 217 г. пр. н. е. Арсино III и нейният съпруг тръгват с 55 000 войници, за да се сражават със Селевкидите. Известно е, че тя вдъхновява уморените войски, като им казва да не спират да се бият заради доброто на жените и децата си. Тя е талантлив лидер - толкова е добра, че бунтовници решават да я убият по време на дворцов преврат.
4. Клеопатра VII
Кралица Клеопатра бяга от Египет за Сирия, когато борбата за власт със съпруга й заплашва да се превърне в смъртоносна. Фараонът е бил само на около 13 години и неговите съветници носят отговорността за подклаждането на конфликта. Докато Клеопатра е в изгнание, тя организира група от наемници, които ѝ помагат да си пробие път обратно в Александрия. След като сформира политически съюз с римския генерал Гай Юлий Цезар, те вземат властта обратно от фараона. Кралица Клеопатра е известна с военното си лидерство, запомнена е ѝ с общата кампания с Марк Антоний, римският владетел, който е победен от съперника си Октавиан. Неговите сили побеждават войските на Клеопатра и Марк Антоний в битката при Акциум и след това в битката при Александрия. Двойката не вижда друг изход след тежкото поражение и заедно посягат на живота си, за да не попаднат в ръцете на врага.
Авторка: Emilie Le Beau Lucchesi
Превод: Александра Иванова
Yorumlar