“Достоен труд – достойна грижа”: Условията на грижовния труд в България
- Ния Кръстева
- 24 hours ago
- 4 min read
„Достоен труд – достойна грижа“ е кампания, стартирана от лявата куиър феминистка организация ЛевФем. Тя е резултат от години последователна работа, изследване и активизъм, насочени към една от най-системно подценяваните сфери в българското общество – грижовния труд. Стартира символично на 8 март и поставя в центъра си не просто отделни професии, а цяла система от отношения, без която обществото не би могло да съществува.
Инициативата стъпва върху разбирането за т.нар. социално възпроизводство – онзи невидим труд, който поддържа живота: грижа за деца, възрастни, болни, както и емоционалната и социалната устойчивост на хората. В интервю за Вечерница, Мария Иванчева, доцент по социология и антропология в университета Стратклайд, Глазгоу и член на ЛевФем, споделя, че тази грижа “много често е невидима, нормализира се като женска, подобаваща и полагаща се на жената.”
„Достоен труд – достойна грижа“ е естествено продължение на изследване, проведено от ЛевФем сред 40 жени в 17 населени места в България. Интервюираните са в различни части на грижовния сектор – социални работнички, медицински сестри, начални учителки и други. Екипът на ЛевФем се стреми да създаде дълготрайни връзки с местни организации, а не просто да проведе единично интервю. Тяхната цел е задълбочен анализ на проблемите. Именно с тези връзки с организации, те формират коалиция „ГРИЖА“, която стои зад разпространението на кампанията в страната.
Кампанията формулира три ясни искания, които обобщават гласовете на интервюираните работнички: достойни условия на труд; превръщане на грижата в обществен приоритет; грижа за грижещите се.
По думите на доц. Иванчева, тези искания включват конкретни промени: “Достойно заплащане, край на непосилното работно време, достъп за психологическа подкрепа, съвременна техника, базова грижа за всички и навсякъде.”
Грижовните работници често се сблъскват с хора със специфични заболявания, които изискват специализирана грижа и допълнителни умения. В тези случаи те трябва сами да финансират обучението си, тъй като липсва институционална подкрепа или финансиране. В същото време работата с хора със специални нужди е не само отговорна, но и дълбоко емоционално натоварваща. Липсата на достъп до психологическа подкрепа допълнително задълбочава напрежението и с времето може да доведе до сериозни последици както за самите работници, така и за качеството на грижата. Доц. Иванчева коментира: “Много от тях [интервюираните лични асистенти и някои учителки] казаха в интервюто, че липсва всякаква психологическа подкрепа и информация, че много от тях трябва да се информират сами за това как точно да се постъпва с хора с определен тип заболявания.”
Кой е засегнат от случващото се? Краткият отговор е: всички. Всеки човек в даден момент от живота си е или ще бъде част от тази система – като нуждаещ се от грижа или като предоставящ такава. “Много хора мислят доста бинарно по отношение на това дали са здрави, или болни. Знаем обаче, че всеки в един момент може да бъде здрав, а в следващия да се случи или болест, или катастрофа, или нещо много травматично в техния живот и човек да се окаже пациент или грижещ се за болен”, казва доц. Иванчева.
Системата на грижа в България е в колапс, това е извод, подкрепен от десетки лични истории, както доказва и изследването на ЛевФем. Грижовният труд в страната се крепи до огромна степен върху жени – често в пенсионна възраст, работещи извънредно и неформално. В болници, социални услуги и училища липсват кадри, а съществуващите са претоварени до краен предел. Не са рядкост ситуациите, в които една медицинска сестра се грижи за десетки пациенти или в които работният им ден е 24 часа - незаконна и изключително изтощаваща практика.
Още по-тревожно е, че този труд се възприема като морално задължение. Общественият натиск често представя исканията за по-добри условия като „алчност“, особено когато идват от жени в грижовния сектор. Така системата не само експлоатира труда им, но и нормализира тази експлоатация. Доц. Иванчева коментира:
“Приема се, че медицинските сестри, които излизат в стачка, го вършат в ущърб на благото и че са алчни… че искат нещо повече, вместо да се отдадат едва ли не на полза роду, на безплатен труд. Което, разбира се, не е същото за мъжете в производствените сектори. Никой не би казал, например, че е изконно морално право на шофьорите на автобус да карат хората в градския транспорт. ”
Друга страна на проблема е, че хиляди българки са принудени да работят като грижовни работнички в Западна и Южна Европа, оставяйки собствените си семейства в България. Това създава една липса, която пък поражда друга след себе си.
ЛевФем организират срещи с местни общности, активисти и работещи в сектора. По време на срещите освен провеждане на разговорите продължават и да събират подписи за кампанията. Организацията се стреми да разширява мрежата от доброволци и да изгражда партньорства в страната. Следващите стъпки са свързани с внасяне на исканията в Парламента, както и търсене на подкрепа на европейско ниво.
„Достоен труд – достойна грижа“ е кампания заела се с трудни, но изключително важни задачи, които засягат всеки от нас. Пряко или косвено. На първо място можем да помогнем като подпишем петицията - https://levfem.org/care. Можем да помогнем с доброволчески труд при събиране на подписи или разлепване на плакати, както и с препубликуване на съдържанието на @levfem.
АВТОР: НИЯ КРЪСТЕВА
ИЗТОЧНИЦИ: 1. Собствено интервю с Мария Иванчева, доц. по социология и антропология в университета Стратклайд, Глазгоу и член на ЛевФем
Comments