top of page
  • Facebook
  • Instagram

Looksmaxxing: Жестокият бюти тренд на инсел културата

В последните години интернет ражда все по-радикални естетически мании, но малко от тях са толкова систематизирани и безмилостни, колкото “looksmaxxing”. Терминът описва набор от практики, насочени към „подобряване“ на външния вид до максимума на възможното – чрез грижа за кожата, фитнес и диета (т.нар. softmaxxing), но и чрез крайни, често рискови интервенции като пластична хирургия, инжекции и по-агресивни практики, свързани с промени във визията.


На пръв поглед може да изглежда, че няма нищо тревожно в това човек да полага повече грижи за външния си вид. Проблемът обаче започва там, където основна мишена на този тренд се оказват непълнолетни – деца едва на 12–13 години.


Първоначално looksmaxxing се развива в мъжки онлайн форуми през 2010-те, свързани с т.нар. manosphere и incel културата - пространства, в които мъже обясняват липсата си на романтичен успех с биология, „генетика“ и строги йерархии на привлекателността. Там млади мъже обсъждат външността си до обсесия, оценяват се взаимно и споделят стратегии за „изкачване“ по скалата на привлекателността. За жалост, този тренд става популярен и сред жените и то доста бързо.


Социалните мрежи играят ключова роля за разпространението на тези идеи. Алгоритмите откриват аудитория сред млади, често самотни хора, които търсят принадлежност. Пандемията допълнително ускорява процеса: изолацията, времето пред екран и липсата на социални пространства превръщат онлайн форумите в заместител на общността.


През последните години TikTok се превръща в основна сцена за разрастването на looksmaxxing културата – до такава степен, че през април тази година платформата беше принудена да въведе ограничения върху търсенето на определени ключови думи, свързани с нея.


В основата на този тренд стои идеята, че привлекателността може да бъде измерена „обективно“. Онлайн форуми и общности изграждат скали за оценка – от 0 до 8, където върхът е т.нар. „Giga Chad“. По тази логика лицето се превръща в проект, който трябва да бъде непрекъснато подобряван: чрез техники като „mewing“, упражнения за челюстта, които включват специфична позиция на езика. „Hunter eyes“, което е системно придърпване на очите отстрани, за да се издължат, а в по-екстремни случаи и чрез процедури, които нямат научна обосновка и носят сериозни рискове. Такава процедура е „bone smashing“ и да…абсолютно е това, което си мислите. Разпространено е сред мъжете и включва чупене на лицеви кости с чук, за да могат после да зараснат с по-изразени ъгли и да изглеждат „по-мъжествени“. Това съответно е изключително опасно и може да доведе до сериозни подуване, увреждане на нерви и перманентни фрактури.


В платформи като Reddit и Discord вече съществуват много тредове, в които жени обменят съвети как да „hardmax“-нат външността си и да се превърнат в т.нар. „Stacey“ – най-високата категория женска привлекателност в тази йерархия.

Макар че "looksmaxxing" постепенно привлича и женска аудитория, феноменът остава значително по-популярен сред мъжете, тъй като възниква и се развива първоначално в предимно мъжки онлайн общности. Интересът на жените към тези практики нараства след популяризирането им в TikTok, когато идеи и техники, произхождащи от нишови интернет форуми, започват да достигат до масова аудитория чрез съдържание, свързано с красота, грижа за външния вид и самоусъвършенстване. По този начин концепции, които първоначално са били характерни за мъжки пространства, постепенно се адаптират и към женски онлайн общности и инфлуенсърски среди.



Процесът често започва привидно невинно: качване на селфи, във въпросните общности, последвано от покана към непознати да оценят външния ти вид. Оттам нататък следва лавина от коментари – какво трябва да се „поправи“, как да се „оптимизира“, кои черти са „дефект“. Съветите варират от сравнително познати практики до крайности: стягане на талията с корсети, опити за „смаляване“ на гръдния кош чрез пристягане, инжектиране на нерегламентирани медикаменти за отслабване, дори т.нар. „peanutmaxxing“ – дъвчене и смучене на фъстъци за скулптуриране на по-изразена и по-широка челюст.


Индустрията около тези практики също расте. Пример за това е скъпото бельо, обещаващо увеличаване на бюста при продължително носене, или платени програми като тези на инфлуенсъри, които предлагат „трансформация за 90 дни“. Една от най-популярните фигури в този сегмент е Алора Зива, която стартира абонаментен план с обещания за драстична промяна – от упражнения до козметични процедури.


Зад „самоусъвършенстването“ стои нещо по-дълбоко: култура на сравнение и конкуренция, в която стойността на човека се свежда до външния вид. В тези пространства няма утешение, а по-скоро „състезателна жестокост“ – постоянен натиск да бъдеш по-добър, по-красив, по-желан.


И макар looksmaxxing да се свързва основно с мъже, неговото разпространение сред жени показва колко универсален е този натиск. Разликата е в тона: докато жените напоследък са убеждавани, че фокусът върху външния вид е форма на „self-care“, при мъжете той се превръща в дисциплина, почти наказание – нещо, което трябва да изтърпиш, за да „заслужиш“ стойност.


В сърцето на looksmaxxing културата стоят и три имена, а именно небезизвестните Чад, Беки и Стейси. Чад е мъжът на върха - привлекателен, харизматичен, желан; Стейси е неговият женски еквивалент: красива, секси, недостижима и Беки - „средностатистическата“ жена, която според тази логика има по-ниска стойност.


Тази рамка е не просто обидна – тя редуцира хората до карикатури и ги вкарва в псевдонаучна „икономика на секса“. Според тази логика малък процент от „най-привлекателните“ мъже получават по-голямата част от вниманието на жените, докато останалите са „изключени“ от пазара.


Жените в тази система също губят индивидуалност. Те са или идеализирани (Stacey), или обезценени (Becky), но рядко разглеждани като сложни личности със собствен избор. 


Looksmaxxing е продукт на по-широка култура, която отдавна превръща лицето в проект: от филтрите в Instagram до червените килими, от козметичната индустрия до инфлуенсърските стандарти. Разликата е, че тук този натиск е лишен от маркетинговия блясък на „грижа за себе си“, а е представен като сурова необходимост.


Това, което прави тренда особено тревожен, е възрастта на неговите участници и степента на нормализация. Когато 13-годишни момичета и 18-годишни момчета започват да виждат лицето си като „проект за оптимизация“, границата между грижа и нараняване  се размива.


И все пак, може би най-важният въпрос не е как да „поправим“ външността си, а защо сме започнали да вярваме, че тя е основната мярка за нашата стойност. Защото зад всяка скала, всяка оценка и всяка „трансформация“ стои една и съща идея: че трябва да заслужим да бъдем харесани. Вместо непрекъснато да се стремим към „по-добра“ версия на себе си, е по-важно да се научим да приемаме себе си такива, каквито сме. А социалните мрежи не са реална представа за това как хората изглеждат — те показват подбрани моменти, филтри и често недостижими стандарти, които лесно ни карат да забравим колко естествено и разнообразно изглежда истинският живот. 


АВТОР: НИЯ КРЪСТЕВА




Comments

bottom of page