top of page
  • Facebook
  • Instagram

„Не се набивайте на очи" - казва страната, в която децата са най-честите жертви на домашно насилие

На 13 юни 2026 г. в центъра на София се проведоха две шествия. Едното, „София Прайд", беше протест за граждански права на хора, които нямат законова защита на отношенията си, не могат да наследят партньора си без завещание, не могат да вземат медицинско решение за него в болница и чиито деца живеят в правен вакуум. Другото,  „Шествие за семейството", беше контрапротест, подкрепен с официална декларация от управляващата коалиция „Прогресивна България", в защита на ценности, които в България никой формално не е застрашил.



Аргументи, данни, контекст


1. „Защо да има Прайд, хетеросексуалните нямат парад"

Хетеросексуалните двойки наистина нямат парад. За сметка на това имат:

  • Право на брак - конституционно гарантирано

  • Автоматично наследяване на партньора

  • Право на медицинско решение при инцидент или операция

  • Родителски права и без брак - признати от закона

  • Пенсия за преживял съпруг

  • Данъчни облекчения за семейство

  • Право на събиране при имиграция и европейско пребиваване


Хомосексуалните двойки не разполагат с нито едно от тях, освен ако не са направили отделни нотариални актове, завещания и пълномощни, всеки поотделно, за всяко право поотделно.


Прайдът не е парад. Прайдът е протест, исторически наследен от бунта в „Стоунуол" (1969), когато полицията редовно е арестувала хора единствено заради сексуалната им ориентация. Разликата между „парад" и „протест" е същата като разликата между разходка и демонстрация. Едната е за удоволствие. Другата е защото няма друг начин да поискаш закрила в демократична страна.



2. „Нямам против, стига да не се набиват на очи"


Интересна позиция. Нека я тестваме.

Набиват ли се на очи двойките, хванати за ръка в мола? Набива ли се на очи сватбата, излъчена по националната телевизия? Набиват ли се на очи бащите, които “пошляпват” публично децата си? Не отричам прекрасните семейства, които могат да дадат пример. Но нали говорим за национален проблем?! 


„Да не се набиват на очи" на практика означава: да съществуват, но невидимо. Да имат права (които все още не съществуват), но тихо. Да искат защита, но не на глас. Това не е приемане. Това е търпимост при условие мълчание, което е форма на потисничество с по-приятно лице.


Зад „да не се набиват на очи" много често стои и друг, по-рядко изказван страх директно: „детето ми ще види и ще стане гей." Това е може би най-разпространеният аргумент в коментарните секции и на кухненските маси, и е научно несъстоятелен. Сексуалната ориентация не се „предава" чрез видимост, нито чрез образование, което означава, че ако детето ти „стане гей" след като е видяло двама мъже, хванати за ръка, то е било гей още преди да ги види.


Въпросът, който родителят би трябвало да си задава, не е „как да предпазя детето си от тази видимост", а „как да го подготвя за свят, в който различните хора съществуват." Децата, които не са учени на приемственост на различието, не стават по-хетеросексуални, а стават по-склонни към тормоз. А тормозът на ЛГБТ+ ученици в българските училища не е хипотеза - той е документиран.



3. „Шествието за семейството" и въпросът кои точно семейства защитава


Организаторите на „Шествие за семейството" многократно са обяснявали, че „не са срещу хората с различна сексуална ориентация." Само срещу прайда. Само срещу „джендър идеологията". Само срещу видимостта.


Нека проверим какви семейства се „защитават" с тази позиция:

Ако „Шествието за семейството" наистина защитава семейството, не е ясно защо няма шествие срещу липсата на детски градини, срещу ниските помощи за деца, срещу неадекватното отношение на държавата към децата с увреждания. Такова шествие не се организира. Организира се шествие срещу хора, които искат правото да наследят партньора си.


4. Домашното насилие и „традиционното семейство"

България е страна с над 1 600 регистрирани престъпления в условията на домашно насилие за 2023 г. - ръст от 85% спрямо 2022 г. Над 20 жени са убити от мъже в рамките на една година. 18% от българите смятат, че домашното насилие понякога е заслужено. Почти половината (48%) смятат, че проблемите в семейството трябва да се решават „само отвътре".


Тези данни не описват заплаха от хомосексуалните двойки. Описват заплаха вътре в хетеросексуалното, традиционно, „правилно" семейство.

Никой на „Шествие за семейството" не марширува срещу тези данни.



5. Европейският съд и задължението, което България игнорира


През септември 2023 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че България е нарушила Европейската конвенция, като е отказала да признае сключения брак на Лилия Бабулкова и Дарина Коилова. Съдът е категоричен: непризнаването на еднополовите отношения нарушава чл. 8 - правото на личен и семеен живот.

Решението задължава България да създаде правна рамка. Три години по-късно такава рамка не съществува. Правосъдното министерство е обявило, че темата изисква „широк дебат с участието на религиозната общност". Тоест: правата на хората подлежат на одобрение от институция, която не е избрана демократично и чийто патриарх е провел молебен срещу шествието в деня на Прайда.



Сравнителна таблица на правата

Право

Хетеросексуална двойка (в брак)

Хомосексуална двойка

Законен брак

✅ Конституционно гарантиран

❌ Забранен с Конституцията

Регистрирано партньорство

✅ Да

❌ Не съществува в закона

Автоматично наследяване

✅ Да

❌ Само с нотариално завещание

Медицинско представителство

✅ Да

❌ Само с нотариално пълномощно

Пенсия за преживял партньор

✅ Да

❌ Не

Данъчни облекчения

✅ Да

❌ Не

Родителски права при осиновяване

✅ Да

❌ Не

Събиране на семейство при имиграция

✅ Да

❌ Не

Правна защита на отношенията

✅ Да

❌ Живеят в „правен вакуум"


Заключение 

България е страна, в която правителството официално подкрепя шествие „за семейството" в същата страна, в която министърът на правосъдието отчита 50% ръст в сигналите за домашно насилие. Страна, в която деца са най-честите жертви на „традиционното" домашно насилие. Страна, осъдена от европейски съд и отказваща да изпълни решението.


„Нямам против гейовете, само да не се набиват на очи" е изречение, което звучи умерено, но означава следното: приемам тяхното съществуване само при условие, че остане невидимо, без права и без глас. Това не е умереност. Това е дискриминация с добри обноски.


Прайдът не е за да бъде видян. Прайдът е за да не бъде невидим онзи, когото законът е решил, че не съществува.


Автор: Даяна Кирова



Comments

bottom of page