От 150 до 10 000: Как се разви София Прайд за 19 години
- Радостина Сирашка
- 26 minutes ago
- 3 min read
На 13 юни тази година ще се проведе деветнадесетото издание на София Прайд под надслов „Различно си приличаме“. Днес събитието представлява най-голямата инициатива в защита на човешките права в България, но развитието му през годините е белязано от несигурност, обществено напрежение и дори насилие.
Макар първият официален Прайд в София да се провежда през 2008 г., три години по-рано на 17 май БГО „Джемини“ организира „Поход за равноправие“. Мирното шествие до Народното събрание събира няколко десетки участници и е една от първите публични прояви за равнопоставеност в страната.
Първият български Прайд се провежда на 28 юни 2008 г. под мотото „Аз и моето семейство“ в София. Датата не е избрана случайно. Тя съвпада с годишнина от началото на Стоунуолските бунтове в Ню Йорк през 1969 г., приети за символично начало на съвременното движение за ЛГБТ+ права. Близо 150 души се включват в шествието в София. Организаторите избират кратък маршрут заради опасения за сигурността, които се оказват основателни.
Стотици националисти обиждат и нападат присъстващите на събитието, замеряйки ги с камъни и коктейл „Молотов“.
Свидетелства на участници описват случилото се като притеснително и опасно. „Имах чувството, че бягаме за живота си“, споделят организаторите години по-късно, цитирани от Билитис.
В резултат са арестувани 88 човека, сред които лидерът на БНС Боян Расате, добре познат с участията си във вандалски акции срещу ЛГБТ+ общността през годините.
Постепенно атмосферата около София Прайд започва да се нормализира. Ако през 2008 г. присъствието е съпроводено от страх, то само година по-късно шествието преминава спокойно и събира двойно повече хора.
Събитието разширява и обществената си подкрепа. Зад него застават неправителствени организации, дипломатически мисии, обществени личности, както и българската политическа партия „Зелените“, а по-късно и ДСБ, и БСМ.
Известни български изпълнители участват в концертите след шествията, а международни правозащитни организации открито се застъпват за каузата.
През 2011 г. на София Прайд за първи път присъства действащ български политик - общинският съветник от БСП и кандидат-кмет на София Георги Кадиев.
От 2012 г. София Прайд се развива като многосъбитиен формат. Предшества се от поредица съпътстващи събития, сред които филмов фестивал - София Прайд Филм Фест, както и фестивал на изкуствата - София Прайд Артс. От 2018 г. През някои години се реализира и София Прайд Спорт.
Броят на участниците нараства значително. От около 1000 души, които се включват в първите години, до близо 2500 през 2017 г.
Заради пандемията от COVID-19, през 2020 г. събитието се провежда онлайн, след което отново се завръща по улиците на столицата с още по-голям обществен отзвук.
От 2010-те насам в София Прайд се сформира и Радикален блок, който призовава ЛГБТИ+ общността да изрази солидарност с борбите на всички потиснати общности по света, обединяващи се срещу потисничеството на капитализма, патриархата и колониалното насилие. Блокът настоява организационният комитет на Прайд да заеме публична позиция срещу розовото изпиране на Израел - оправдаването на геноцидните действия и военните престъпления на държавата през политически кампании, стремящи се да обрисуват Израел като лоно на демокрацията в региона - именно през (привидна) подкрепа за ЛГБТИ+ правата.
През 2021 г. се провежда първият прайд извън София, а именно в Бургас. Той е съпроводен от напрежение и вербална агресия от страна на контрапротестиращи. От съображения за сигурност не се провежда шествие по улиците на града.
Последният Прайд под надслова „Хора сме, а не пропаганда“ през 2025 г. събира над 10 000 души.
Въпросът дали София Прайд трябва да съществува обаче продължава да бъде предмет на обществен дебат. Противниците му често твърдят, че сексуалната ориентация не следва да бъде повод за „парадиране“ или „натрапване“. Паралелно с Прайда в страната се организират ежегодно контраинициативи. Въпреки това с всяка изминала година Sofia Pride се утвърждава като по-безопасно събитие, привличайки все повече и повече присъстващи.
Преди всичко обаче събитието остава мирен граждански протест, насочен към видимостта на проблеми, които устойчиво съществуват в страната:
И до днес, ЛГБТ+ хората ежедневно се сблъскват със социални и правни ограничения. Еднополови двойки все още нямат възможност да сключват брак или да регистрират фактическо съжителство, нито да осиновяват. Децата им не могат да ги наследяват, а небиологичният родител/родителят, който не е осиновител по документи дори няма права над тях.
Транс и интерсекс хората срещат все повече бариери, произтичащи от пълната забрана на Висшия касационен съд за смяна на юридическия пол през 2023 г. и повсеместната липса на здравна грижа.
Проблемите на общността не се изчерпват само с правни ограничения. Много нейни представители споделят за ежедневна стигма, социално изключване и страх от разкриване в семейна и професионална среда. Нерядко те се сблъскват и със затруднен достъп до адекватна психологическа подкрепа и институционална защита.
От организационния комитет на София Прайд са категорични, че ако някога събитието престане да съществува, това ще е само когато ЛГБТ+ хората в България постигнат пълно равноправие и приемане.
С всяка следваща година българският прайд се превръща в по-видимо и по-мащабно събитие, което се противопоставя на страха и невидимостта, които съпътстват живота на много ЛГБТ+ хора в България.
Автор: Радостина Сирашка
Comments