Мила Милиева: Целувки на вятъра

,,Поредните целувки на вятъра!"

Нашинка чу тази реплика, точно преди ядосаният господин да се размине с нея с широки, застрашителни крачки.

Последните пет минути тя беше прекарала близо до вратата на красивата, малка къщичка и се опитваше да разбере какво се случва вътре. Сред тропота на падащи съдове се чуваше гневен мъжки глас и тихо женско ридаене. За съжаление Нашинка не успяваше да различи думите, освен последния вик ,,Поредните целувки на вятъра".

Напоследък 15-годишното момиче беше прочело няколко любовни класики и фантазията ѝ затанцува след ядосаният мъж. Ходеше по стъпките му и се опитваше да отгатне мислите му.

,,...Душата ми е ранена отново. Бях готов да даря най-жаркия си пламък на тази жена, да поставя в нозете ѝ най-светлите мечти, да сбъдна...."

Не, тя разтърси глава, походката му беше твърде тежка, гласът му прекалено отривист, за такива романтични изрази. Поне не в този момент. Случилото се в стаята трябваше да е било много по-драматично, по-засягащо.

Може би беше разбрал, че плачещата жена е всъщност любима на другиго и никога няма да могат да бъдат заедно. Но тогава нямаше ли да бъде по-скоро натъжен, отколкото разярен?

Нашинка потъна още по-дълбоко в разсъжденията си. Повечето ѝ идеите звучаха толкова смело, че ги отхвърляше преди още да заведе историята им до края, на който беше станала свидетел.

Мъжът беше годеник, съпруг и дори любовник на жената в къщата. Той беше с разбито сърце, беше измамен, беше мошеник, беше смъртно болен или заминаващ завинаги към далечна страна. Жената беше лъжлива изкусителка, невинна девойка, смела авантюристка. Понякога тя беше причината за страшния скандал, а понякога бяха намесени и трети лица.

Нашинка не усети как няколко автобуса към дома ѝ подминаха спирката, защото не ги спря. След 2 часа тя все пак се качи на един, но мислите ѝ останаха заедно с ,,нещастно влюбените" и тяхната история. Щеше да мисли за това още няколко дни, докато послушно преживява училищните делници. Но Нашинка никога нямаше да вдигне поглед към фасадата на къщата и светещия надпис "Занаятчийски сладки", за да разбере, че героите на нейните фантазии са сладкар и разсеяната му бременна асистентка, записала за пореден път грешно поръчката на клиенти.