Авторката Нанси Никълс представя книгата си за историята на жените и автомобилната култура. В “Жените зад волана: Неочаквана и лична история на автомобила” (2024) тя обяснява как автомобилите са се развили и превърнали в технология, обусловена от пола.
(източник: https://www.zuto.com)
.„Колата за мъжете винаги е била свързана с приключение, сила, представяне на собствената им мъжественост...“, казва Никълс. „Колата за жените има за цел да се уверите, че можете да се погрижите за домашните си задължения – това, което трябва да свършите като майка или работата си като домакиня.“
Първите коли са били ръчно задвижвани, което ги е правило по-трудни за управление от жени - палили се трудно, нямали електрически спирачки или те били толкова ниско, че жените не успявали да ги стигнат.
Едва през 1910 г. Чарлз Кетъринг разработва електрически стартер за кола, което се превръща в повратна точка за жените - те могат палят колите си без особена сила и са с увеличени възможности за самостоятелно използване на кола.
В началото на миналия век “дамската” кола е електрическа кола и била привилегия, запазена единствено за много богати жени.
Близо 30-40 години по-късно едни от най-популярните коли са отворените такива - кабриолетите. Това кара Ladies Home Journal да даде следните съвети на жените - да носят шапка с къс воал, за да не се разрошва косата им, ръкави и очила, за да не се изцапат. Управлението на кола се приемало като перформативен акт и показвало очакването на обществото жените да изглеждат по определен начин.
(източник: https://www.npr.org)
В книгата си Никълс разкрива как търговците на коли били обучавани да ходят в домовете на жените и да “изследват” любимите им цветове, за да се върнат по-късно с кола, отговаряща на техните естетически предпочитания. Смятало се е, че интериорът на колата е особено женско пространство. Така че това е място, където жените са участвали в избора на тъканите на седалките или постелките, цветовете на интериора.
Неформалният “код” на мъжете тогава бил: „Той избира двигателя. Тя избира боята.“
През 90-те години на 20 век набор от ръководители на Subaru провеждат фокус групи и разбират, че хората, които си купуват колите, попадат в две категории: Едната - работническата класа - медицински сестри, хора с професии, свързани с риск и с нужда от бърза реакция, които винаги да се отзоват по спешност. Другата група била… лесбийките. Subaru се насочват именно към лесбийките и работят основно с тях, за да ги убедят да карат колите им - започват да говорят и да се опитват да насърчат повече лесбийки да купят моделите им, чрез кодиран набор от реклами.
В рекламата на регистрационния номер, например, пише „излезте и стойте навън“ (come out and stay out),което била кодиран език. Това можело да означава да излезете сред природата и да останете сред природата, но също така и да излезете от килера и да стоите далеч от него, на регистрационния номер пишело “P-Town”, а Provincetown в Масачузетс, където е проведено изследването, е познат като гостоприемно място за куиър общността. Така те стават първата компания, която се обръща към нея.
(източник: https://www.chucklcards.com)
В книгата се разглеждат и “мъжките краш манекени”, които дълго време са били стандартни за тестване на колите и сигурността им при произшествия. Първият женски манекен за тест за катастрофа се появява едва в последните години, след като законодателки настояват за това - катастрофите, използващи мъжки манекени изчисляват риска предимно за мъже, докато сигурността на жените не е тествана по никакъв начин.
(източник: https://www.nytimes.com)
Източник:
Превод: Катерина Георгиева
Автор: Terry Gross