Правото на здраве принадлежи на всеки човек. Живеем във време, в което медицината напредва по-бързо от всякога и може да бъде точно толкова социална, колкото е научна. Още от създаването ѝ намираме сведения за полова дискриминация, която ощетява жените. Рядко обаче се замисляме дали тя не присъства и днес, в по-различна форма.
Половата дискриминация е видима в медицината от самото начало. През по-голямата част от историята лекарят или ученият, винаги е бил мъж. Още Платон, който е основополагащата фигура на западната наука, е казал, че отричането на „биологичната съдба“ на човека би довело до всякакви заболявания – думи, свързани с изследванията му на матката. Думи, които принизяват жената до тяло, способно да ражда. В някои от първите скици на костната система, женските скелети нарочно били изобразявани с по-широки бедра и по-малък череп от нормалното.
(източник: americanprime.com)
Според д-р Кейт Янг, изследователка в областта на общественото здраве в университета Монаш в Австралия, това може да се тълкува като: „Ето го доказателството, че жените са създадени за репродукция и трябва да си стоят вкъщи, не може да рискуваме образованието им да доведе до безплодие, вижте колко са малки главите им.“
Медицината винаги е гледала на жените първо като на репродуктивни тела. Един от основните проблеми обаче е, че дълго време е било прието, че половата система е единствената разлика между мъжете и жените.
В началото на ХХ век. учените открили ендокринната система, отговорна за произвеждането на хормони. За медицинските умове това представлявало още една разлика между мъжете и жените, която можела да заеме ролята на матката като основен виновник за всички женски болести. Медицината обаче държала на твърдението, че всички останали органи и функции на тялото биха били като тези на мъжете, така че нямало нужда да се изучава женския организъм.
Тенденцията се запазила през средата на ХХ век. През 1958г. започнало Балтиморското проучване на стареенето, което имало за цел да изследва „нормалното стареене на хората“. През първите 20 години не били включени жени. Друго изследване от 1982 г. установило, че вземането на аспирин всеки ден може да намали риска от сърдечни атаки. В него са включени 22 071 мъже и 0 жени.
(източник: https://www.theguardian.com)
В изследването за интервенция на множество рискови фактори от същата година, което целяло да разбере дали промените в диетата и нивото на физическата активност биха предотвратили сърдечните болести, участвали само 13 000 мъже. Мая Дюсенбери отбелязва в книгата си Doing Harm, че в началото на 60-те години на ХХ век :„След като открили, че жените по-рядко страдали от болести на сърцето, до падането на нивото на естрогена след менопаузата, учените започнали опити, за да установят дали допълнителното приемане на хормона е ефективно превантивно лечение. В проучването участвали 8341 мъже и нито една жена... А в проучване, подкрепено от Националния институт по здравеопазване на Университета Рокфелер, което разглежда как затлъстяването влияе върху рака на гърдата и матката, не била включена нито една жена."
След 70-те години на ХХ век наблюдаваме напредък в сферата на женското здраве, започващ от признаването на факта, че съществува неравноправие в медицината.
През 1985г. в доклад на работната група на Службата за обществено здраве на САЩ по въпросите за здравеопазването на жените се упоменава, че "историческата липса на изследователски фокус върху проблемите на женското здраве е компрометирала качеството на здравната информация, достъпна за жените, както и здравните грижи, които те получават".
(източник: https://hbr.org)
По-късно, през 1993г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ и Националните институти по здравеопазване започват да изискват участието на жени в клинични изпитвания. Между 70-те и 90-те години на ХХ век политиката на тези организации и много други национални и международни регулаторни органи изключвала жените с т.нар. "репродуктивен потенциал" от ранните етапи на изследванията на лекарства. Аргументацията била следната: тъй като жените се раждат с всички яйцеклетки, които някога ще произведат, те трябва да бъдат изключени от тестовете на лекарства, в случай че лекарството се окаже токсично и възпрепятства способността им да раждат в бъдеще.
Резултатът бил изключването на всички жени от изследванията, независимо от тяхната възраст, полов статус, сексуална ориентация или желание или способност да раждат деца. На пръв поглед това звучи като разумна политика, като изключим факта, че тя гледа на всички жени като на ходещи утроби и е станала повод за въвеждането огромни предубеждения в здравеопазването.
От 90-те години на миналия век насам все повече жени са включени в клинични изследвания и въпреки че клиничните проучвания са се променили значително, предклиничните проучвания са останали фокусирани върху мъжки опитни животни.
В интервю от 2016г. проф. Петра Труман направи следното изказване: „Жените и мъжете трябва да бъдат представени в проучванията в зависимост от честотата на заболяването. Например анализ на Европейската агенция по лекарствата показва, че жените представляват около 60% от участниците в изпитванията на лекарства за лечение на остеоартрит на коляното, което приблизително съответства и на разпространението на заболяването сред мъжете. В изпитванията от фаза III за изпитване на Фебуксостат срещу повишена пикочна киселина само малко под 6% са били жени; сред пациентите цифрата вероятно е по-близо до 10-15%. Съмнително е дали ефикасността и безопасността на лекарството за жени е добре установена при такъв малък брой случаи.“
През 2020г. Катерин Гебхард дава интервю за полово-специфичната медицина, която тя изследва и преподава. Това е вид лечение, което взема предвид различията между половете в изследванията, профилактиката и лечението на пациентите. При това не само биологичните, но и социално-културните различия.
„Казано по-просто- „понеже медицината, която не взема предвид пола, не отдава дължимото на мъжете и жените. В медицината, която не е съобразена с пола, единият пол винаги е в неравностойно положение, което в крайна сметка означава, че пациентите не получават възможно най-доброто, персонализирано лечение.“
Някои от физическите разлики между жените и мъжете са ни добре познати - знаем, че жените са по-малки и по-леки от мъжете, имат повече мастна тъкан, по-малко мускулна маса, по-малки органи. Но метаболизмът им също е различен. Например много активни вещества се разпределят и разграждат в женския организъм по различен начин, отколкото при мъжете, а сърдечната дейност се променя различно при жените през годините, в сравнение с мъжете. Жените и мъжете също така възприемат и описват болката по различен начин, което влияе на поставянето на диагноза.
Учените са установили, че на жените е седем пъти по-вероятно да им бъде поставена грешна диагноза при сърдечен удар. Това може да има фатални последици, както показва един класически пример: След поредица автомобилни катастрофи, причинени от жени, е установено, че хапчето за сън, което са приемали, има много по-дълготраен ефект и нарушава концентрацията им много повече, отколкото е установено в проучването. Лекарството е било тествано предимно върху мъже. По тази причина сега в листовката се препоръчва по-ниска доза за жени.
(източник: https://www.theguardian.com)
Съществуват обаче и социално-културни различия, които оказват влияние върху превенцията, диагностиката, развитието и лечението на заболяванията. Например, дали и как хората говорят за болката или се справят със здравословните проблеми. Това е една от причините сърдечните пристъпи при жените да се разпознават и лекуват по-късно. От една страна, пристъпите при жените не винаги проявява „типичните“ симптоми, тези на мъжете, а от друга, жените често отлагат търсенето на медицинска помощ, тъй като инфарктите все още се смятат за „мъжко заболяване".
Дискриминацията обаче влияе и на мъжете - например хранителните разстройства, депресията и остеопорозата все още се възприемат като типични женски болести. В резултат на това тези заболявания по-рядко се диагностицират и лекуват адекватно при мъжете.
В днешно време нещата не са перфектни, но се полагат усилия за увеличаване на диверсивността не само по пол, но и по възраст и раса. Един начин да се постигне това е разширяването на критериите за разрешаване на участие в дадено проучване. Преминаването към различен дизайн на проучването с цел на участниците да им бъде по-комфортно също може да помогне. Друга опция е достигането до хората в техните общности, което помага за намаляването на някои от пречките, свързани с клиничните проучвания. Времето и разходите за транспорт, липсата на допълнителни грижи за деца и загубата на икономически средства могат да представляват пречки за посещение в болницата и участие в проучванията.
Когато става въпрос за примери от медицината, свързани с пола, някои правителствени агенции са поели инициативата и са разработили отлични материали.
Например отделът по СПИН към Националните институти по здравеопазване е разработил много полезни ресурси за приобщаващо проектиране на изследвания, съобразени с пола, като се започва от комуникацията и се стига до анализа. В областта на сърдечно-съдовата система през последното десетилетие също се наблюдава значителен напредък по отношение на включването на жени в клинични изследвания.
През 2019г. Джон Оливър даде публичност на ситуацията, обяснявайки как „няколко проучвания показват, че предразсъдъците сред лекарите водят до "сляпо петно в медицината във формата на жена."
Макар и ситуацията да е далеч от пример за равноправие, поради все по-настоятелното защитаване на правата на жените в сферата на медицината е повече от вероятно тенденцията с напредъка да се запази.
Превод: Румена Димитрова
Източници:
Comments