От този октомври във „Вечерница“ започваме първата си колонка, а именно "Книга на месеца"! Ако има книга на феминистка/женска/ЛГБТИ+ тематика, за която искате да ни разкажете, не се колебайте да ни пишете във Фейсбук или Инстаграм или на vechernica.media@gmail.com!
От venireads
Този път в книга на месеца ви представяме „Изрисувано с къна“ на американско-индийската писателска Алка Джоши. Романът представя пътят на Лакшми от бягството от бракът ѝ, изпълнен с насилие до превръщането ѝ в една от най-търсените татуистки на къна в Джайпур.
„Изрисувано с къна“ е дебютният роман на писателката, родена в Джодхпур, Индия. Работила е над него цели 10 години преди да бъде публикуван. В интервюта авторката разказва, че главната героиня Лакшми е вдъхновена от собствената ѝ майка. И двете споделят това, че не са имали право на избор дали биха искали да имат уреден брак. Това, което се случва на Лакшми след като тя бяга от брака си, е онова, което Алка Джоши си представя, че е можело да се случи на майка ѝ в случай, че тя не е имала „културната отговорност“, както тя самата се изразява.
Едно от основните събития, които са спомогнали за появата на романа изобщо, е денят, когато братът на авторката е закупил апартамент в Джодхпур. Така тя е имала възможността да води майка си обратно към Индия няколко пъти, което е и позволило да прекара време с нея както никога до този момент. Успели са да си говорят за детството ѝ, ранните ѝ години и опита ѝ като млада майка на 22 с три малки деца и преместването на цялото семейство в Калифорния, където съпругът ѝ тъкмо е бил получил докторската си степен. Авторката е била в Джайпур през цялото време докато е пишела книгата.
На българския пазар книгата се появи в края на миналата година от издателство Бениториал. Втората част на трилогията, „Пазителят на тайни от Джайпур“, е достъпна на български от съвсем скоро от същото издателство.
Действието се развива в Индия в първото десетилетие от Независимостта от Британската Империя, изключително интересен и турбулентен период. Разказва историята на Лакшми, която е татуистка на къна. Лакшми бяга от уредения си брак, изпълнен с насилие, и се опитва да изгради наново живота си, започвайки отначало в напълно нов град. Освен татуистка на къна, Лакшми е и отлична билкарка и различни знатни и обикновени хора търсят нейните услуги дискретно. Тя прави различни мехлеми и лекарства и използва етерични масла при работата си.
Целта на главната героиня по време на цялата книга е да определя сама съдбата си, да си построи къща и да докаже, че може да се грижи сама за себе си бeз да бъде омъжена за някого против волята ѝ. Започва работа като татуистка и е много добра в това, което прави. Бавно, малко по малко, мълвата за отличните ѝ умения започва да пътува от уста на уста и скоро тя започва да работи за дами от все по-знатно потекло. Някъде по пътя неин спътник става Малик – малко момче, което работи за нея, и Радха – сестра ѝ, за съществуването на която Лакшми не е и предполагала. Самата Лакшми не иска да има деца, но се грижи за Малик и Радха като за свои собствени, което показва, че има повече от един начин да бъдеш майка.
Лакшми се превръща в довереница на знатните дами и се научава да бъде добър слушател и да говори все по-малко. Най-значителният ангажимент за Лакшми се появява като тя бива наета от двореца, за да се погрижи за махарани Латика, която в онзи момент е изпаднала в депресия и никой от лекарите, които са опитали, не са могли да ѝ помогнат.
Много ми допадна частта в която Лакшми се грижи за Махарани и връзката, която те изграждат във времето. Въпреки че Лакшми е наета от двореца и това е нейната работа, е хубаво като жени да си припомняме, че можем да се обърнем към и да разчитаме една на друга в моменти на стрес или трудности.
Книгата е разказана от първо лице и това помага човек наистина да се опита да се постави на мястото на Лакшми. Езикът е лек и книгата се чете на един дъх. В самия ѝ край има речник с различните термини на хинди, с които е изпъстрена, а и даже някои от споменатите рецепти. Едно от най-ценните неща в романа е, че той се усеща като пътуване. В него има много подправки, миризми, ястия, цветове и персонажи и човек успява сякаш наистина да се пренесе в Джайпур.
Темата за кастовата система е много силно застъпена в цялата книга. Например, по едно време Малик е изгонен от една къща, понеже дъщерята в семейството не иска мюсюлманин да рисува празничната ѝ мандала. Друго, което прави впечатление е, че въпреки факта, че колонизаторите по онова време са се оттеглили и би трябвало всичко е различно, всъщност нищо не е чак толкова различно. С тези думи започва и самия роман и ни въвежда в обстановката, звучейки сякаш като предупреждение.
Персонажите са много на брой и много цветни и различни, което налага в началото да има списък с имената им и кратко описание, който аз самата се хванах да прелиствам няколко пъти по време на четенето. Главната героиня не е перфектна и това ни кара да я заобичаме и да ни е грижа за нея от самото начало на романа.
Дали и как ще се справи с лечението на Махарани може да разберете като прочетете „Изрисувано с Къна“. Препоръчвам ви я ако сте в настроение за увличащ роман с ярко отличаващи се женски герои, който ще ви отведе в Розовия град, още познат като Джайпур.
Романът беше част от литературния клуб на Рийз Уидърспун малко след излизането си, а към момента Нетфликс са купили правата и в момента работят по сериал базиран на книгата с продуцент и режисиор Шри Рао.
Ако имате нужда от книжни препоръки или искате да виждате повече подобни ревюта, можете да ме последвате в Инстаграм на venireads