В рамките на Прайд месеца ви представяме интервю с Деница Любенова - председател на ЛГБТ организация “Действие”. Тя ни въвежда в историята на София Прайд Филм Фест и акцентите от програмата, които ни очакват по време на настоящото издание на фестивала.
Тази година се провежда 13-ото издание не София Прайд Филм Фест. Може ли да ни споделиш как се разви фестивала през годините?
- Аз не живеех в България по време на първите две издания на София Прайд Филм Фест. По разкази през 2010 и 2011 фестивалът е започнал много трудно. Първо, че локациите не са искали да показват такива филми. Не е имало особено голяма отвореност към темата и изобщо към показване на подобно кино. В началото София Прайд Филм Фест се е случвал изцяло с работа на доброволчески принцип на хора от "Действие" и хора покрай организацията. Може би са помагали и посолства за закупуване на права на филми.
След това имаше един пик, когато Слава Дойчева стана програматор на фестивала и наблюдавахме голямо развитие през 2017, 2018 и 2019 г. През 2018 г. направихме и една академия за кинорежисьори, които работят по ЛГБТИ тематика или искат да работят по тази тематика. Всъщност направихме един Director's Lab (лаборатория за режисьори), в която ментори бяха Весела Казакова и Ралица Петрова, а Слава Дойчева организираше. Всъщност те направиха това нещо възможно, тази лаборатория. Покрай тях направихме една състезателна програма. Доста прожекции на доста ново и невиждано кино от различни части на света се случи. Не беше комерсиалното кино, което сме свикнали да гледаме на нашата сцена. Имаше китайски филми на ЛГБТ тематика, както и от други по-малко репрезентирани места. В рамките на лабораторията за кинорежисьори ние спонсорирахме двe идеи за късометражни филми. През 2021 г. показахме готовите филми на двама от режисьорите от тази кинорежисьорска лаборатория. Което беше страхотно съчетание на двете неща, беше невероятно. Всъщност 2020 г. преди COVID епидемията, през февруари - направихме едно много хубаво издание - доста голямо и посещавано. През лятото на 2020 нямаше кино фестивал, тогава не се проведе и шествие за Sofia Pride. През 2021 г. и 2022 г. имахме по-малки издания, на фестивала. Той се програмираше от Христо Христозов и предимно показвахме филми, които след това започваха да бъдат разпространявани в кино мрежите в България.
Сега за първи път от 2019 г. имаме толкова много премиери за България - общо 7. Не само, че са премиери, но за всички филми без “Близо” и без селекцията за късометражната програма това ще бъдат единствени прожекции.
Може ли да споделиш някои акценти от програмата тази година?
- Филмът, с който откриваме -“Лотус” е документален филм от Камбоджа и се разказва за футболен отбор от представители на ЛГБТИ общността. Той се прави на абсолютно доброволчески начала от треньора, който също е представител на общността, без да издавам повече подробности. През футболния отбор се случва грижата за тези деца, за тяхното израстване. Някои от тях са изхвърлени от семействата си. В Камбоджа условията са ужасяващи. Това е и премиера за Европа, така че и те самите много се радват и нямат търпение да видят снимки от залата.
След това има един филм, който също е документален "Нели и Надин". Той разказва историята на две жени в концентрационен лагер по време на Втората световна война. Доста интересна и актуална може би история.
"Синият кафтан", който е игрален, е много красиво направен, с много детайли. Кафтан е мъжка рокля. Става въпрос за любовта, която пламва между двама мъже, докато правят кафтани. Това се случва в силно мюсюлманско място, Мароко.
За мен най-големият акцент на фестивала е филмът "Радикалният", "The Radical". Много време ни отне да мислим как да бъде преведено The Radical, но се съгласихме с всички преводачи, че това ще е името, което ще изберем на български. "Радикалният" разказва историята на първия открит гей имам в света. Историята на страха, на всички трудности, през които той минава, заплахите за убийства, нападенията. Действието се развива в ЮАР. Има един много красив цитат от този филм: "Сърцето не е достатъчно голямо, за да побере и страх, и вяра". Много красива история и много надъхваща според мен. Това са лично моите акценти. Всеки филм сам за себе си е много силен.
Програмата тази година е много разнообразна. В селекцията от късометражни филми виждаме, че има много силно българско присъствие. Може ли да ни разкажеш малко за това?
- Всъщност така беше замислено. Има две късометражни кино вечери. Едната е само с филми на български режисьори, а някои от тях са и с чуждестранно участие. Те не са непременно филми на ЛГБТИ тематика, някои от тях са, но някои от тях не са. Всъщност идеята беше да покажем кино изкуството, което хора представители на нашата общност и поддръжници правят в България или някъде другаде.
Можем ли да кажем, че ги обединява куиър поглед?
- Да, абсолютно. Всъщност във втората вечер показваме Waiting for Colour на Коста Каракашян, отново "Свободата е действие" - филмът за работата на "Действие" по делото бебе Сара. Третият филм е Едмундо, който е португалски. Много красива кинематография, много красиви кадри. Много красиво е заснет. Отново разказва за любовта между двама мъже в селска Португалия. Напомня ми на Call me by your name ("Назови ме с твоето име").
Какво да очакваме от официалното парти и Магдалена Петрович, която е специален гост в програмата?
- Магдалена Петрович развива собствен проект, който е съчетание между класическото виолончело и loop устройство. Прави страхотна музика с наслагване на гласове, звуци, бийтбокс. Всъщност музиката на Магдалена я ползваме в "шапката" на фестивала, която пускаме преди всяка прожекция.
Може ли да споделиш малко за мисията на София Прайд Филм Фест?
- Най-общо казано София Прайд Филм Фест има две основни цели. Едната е да бъде място за общуване с нашата общност, на което всеки да се чувства в безопасност и свободно. Неслучайно на доста от прожекциите след това има възможност за разговори с режисьорите, с хората на място. Искаме да се обединяваме и неслучайно и филмите малко или много отразяват това, което се случва вътре в България и по света с ЛГБТИ общността. От друга страна, това е и начин да разказваме на по-широката публика, която е решила да дойде да види фестивала, да разбере повече за общността, за проблемите - исторически и географски, с които се сблъсква ЛГБТИ общността, и да създаде разбиране и приемане.
Следете официалните профили на Sofia Pride Film Festival 2023 в социалните мрежи за подробности от програмата на фестивала: