Въпреки това новаторската работа на жените документалистки сега се защитава от ново поколение жени, работещи в кино индустрията.
Марион и Руби Гриърсън, както и Джени Гилбъртсън разглеждат в своите филми различни теми като кризата с жилищата през 30те години, крофтинга* и дори пътуване с кучета из Канада. Въпреки интересните теми, които засягат, постиженията им остават в сянка, тъй като по време на трудовия си път се е налагало да се борят със сексизъм на работното място. Днес обаче колективът ,,Невидими жени” се занимава с популяризирането на забравените филмови дейци на 20ти век.
Руби Исабел Гриърсън е родена на 24 ноември 1903 г. в Камбусбарон, Шотландия. Майка ѝ, Джейн Антъни, е работила като учителка и е била активистка към Лейбъристката партия. Семейството често води оживени дебати по социални въпроси и се твърди, че Руби наследява страстта си към тези каузи от майка си. Всички деца се обучават в местното училище, където баща им е директор, и всички, с изключение на Маргарет, посещават университета в Глазгоу. Известно време работи като учителка в Единбург, а след това започва работа към филмовото звено на “Empire Marketing Board”.
(Руби Гриърсън на снимачната площадка. източник: ВВС)
Гриърсън е известна с пацифиските си политически възгледи и в основата на работата ѝ във филмите и те обикновено се фокусират върху ежедневните трудности, с които се сблъскват хората. През 1935 г. тя работи като асистент в създаването на документалния филм ,,Жилищни проблеми”, който разкрива ужасните условия на живот в бедните квартали на Единбург.
Хората са заснети в собствените си домове за документалния филм и говорят направо пред камерата. Една жена, застанала пред влажна стена с олющени тапети, разказва, че през нощта я будят плъхове в леглото ѝ, а баща разказва за смъртта на двете си деца заради влагата в къщата. Руби Гриърсън никога не е получила признание, че е работила по този филм, но хора, които са били на снимачната площадка, казват, че точно тя е дала идеята хората да говорят направо в камерата – нещо, което не е било правено до този момент, а днес се е превърнало в една от основните техники на документалното кино.
Камила Байер и Рейчъл Пронгър създават колектива ,,Невидими жени", след като научават за работата на режисьорките Марион и Руби Гриърсън. Целта им е да помогнат за популяризирането на техните произведения, както и на други забравени жени във филмовата индустрия.
Двете сестри активно се занимават с режисьорска дейност през 30-те години на 20ти век, като Руби създава шедьоври като пацифисткия филм “People of Britain”, а най-малката сестра Марион създава поредица от пътеписи.
Г-жа Байер обяснява: ,,Те започват да работят като сценаристки на снимачната площадка с Джон Гриърсън, но след това започват да създават свои собствени филми. Докато брат им Джон е провъзгласен за баща на документалното кино постиженията на сестрите му са заличени, дори и в собствената му биография.
,,Руби имаше много добър подход към хората. Във филмите си разглежда различни социални проблеми. Тя умее да говори с чувствителност, а не с чувство за превъзходство и това ѝ позволяваше да получи по-честен и реален отговор.”
Руби умира едва на 36 годишна възраст, докато снима документален филм за британски деца, евакуирани в Канада през 1940 г. Тя пътува с кораб, но той бива ударен от торпедо и потъва, като загиват повече от 200 души на борда. Г-жа Байер описва филмите на Марион Гриърсън като “прекрасни”, но за съжаление кариерата ѝ не продължава много по-дълго от тази на сестра ѝ. Тя приключва през 1946 г., когато се омъжва и по-късно ражда първото си дете.
Откриването на работата на сестрите Гриърсън се оказва вдъхновяващо за г-жа Байер, и г-жа Пронгър. Те създават ,,Невидимите жени" с цел да проучат и да научат повече за други жени от филмовата индустрия, които са забравени от историята. По-късно към групата се присъединява и Лорен Кларк от Глазгоу. Това, което започва като малък проект, бързо се разраства, като групата вече работи съвместно с Британския филмов институт и филмовия фестивал в Глазгоу. Г-жа Кларк смята, че разбирането на миналото може да помогне и на съвременните жени, работещи във филмовата индустрия. Тя казва: ,,Ние съчетаваме съвременни творби с архивни и ги представяме. Наистина трябва да разбираш миналото, за да знаеш къде отиваш.”
(Руби и Марион Гриърсън. източник: ВВС)
Една от най-забележителните жени, за които са направили проучване, е Джени Гилбъртсън - жена от Глазгоу, която през 30-те години започва да прави свои собствени филми. По това време се премества в Шотландия, където работата ѝ разглежда крофтинга наред с редица други теми. След като спира да снима филми, за да се грижи за децата си, тя неочаквано се завръща на терена след смъртта на съпруга си в края на 60-те години на 20-ти век.
(Джени Гилбъртсън, над 70 годишна, когато заснема филма си "Пътуването на кучешкия впряг на Джени". Източник: ВВС)
Г-жа Пронгър каза: ,,Бяхме зашеметени, когато попаднахме на историята на Джени Гилбъртсън. Когато овдовяла решила да отиде в Канада и да прекоси страната с кучешки впряг, като по време на пътуването си заснема местни общности. По това време тя е била на 70 години, така че това, което е направила, е повече от невероятно. Филмът ,,Пътуването на кучешкия впряг на Джени” е абсолютно прекрасен.”
Именно такива истории са причината, която ,,Невидимите жени” се опитват да популяризират и се надяват забравените филмови пионерки да получат признание. Самите те работят във филмовата индустрия и въпреки че са разпръснати географски - в Глазгоу, Единбург и Берлин, страстта им към този проект остава непокътната.
(Основателките на Invisible women- Камила Байер, Лорън Кларк и Рейчъл Пронгър на фестивал в Единбург, 2022г. Източник: ВВС)
Г-жа Пронгър каза: ,,Мисля, че е толкова важно жените да знаят, че са част от жените, продължили да изразяват себе си в киното, дори когато са били ограничавани.
,,Това ни напомня, че и ние принадлежим на филмовата индустрия.”
*Crofting (бел.ред). Това е форма на земевладение и дребномащабно производство на храна. Характерно е за Шотландските планини, островите на Шотландия, а преди това - за остров Ман.
Източници:
https://www.gwc.org.uk/watsonians/gwlc/woman-of-watsons-article/~board/watsonians/post/ruby-grierson
Превод: Цветелина Михайлова
header.all-comments