Серена Уилямс и новият образ на лекарствата за отслабване
- vechernicamedia
- Oct 13
- 4 min read
Нашумяването на лекарствените продукти за отслабване започва през 2023 г., когато Wall Street Journal разкрива, че някои лекари в САЩ предписват Оземпик на пациенти с хранителни разстройства, свързани с преяждане.
Две години по-късно Серена Уилямс се превърна в посланик на компанията Ro, която предлага терапии за отслабване с лекарства от класа на Ozempic (GLP-1/семаглутид). Всички заглавия в кампанията започват с думите: „Тя е свалила 14 килограма“. Решението ѝ да рекламира лекарствения продукт, който тя самата е използвала, доведе до множество бурни реакции в социалните мрежи.
Лекарствените продукти от типа на Ozempic са създадени, за да поддържат състояния като диабет тип 2. В тях основната съставка е семаглутидът, който имитира хормона GLP-1 в организма. Той стимулира производството на инсулин и понижава нивата на кръвната захар. Това означава, че апетитът е потиснат и процесът на придвижване на храната в тънките черва е забавен, което води до чувство за ситост по-дълго време.
Businessofashion
През 2023 г. заради повишения интерес към Ozempic като средство за отслабване се стигна до недостиг на лекарството, включително за диабетици, за които рязкото му спиране крие голям риск. Междувременно се появиха забранени канали, чрез които хората си набавят продукти, съдържащи семаглутид. За голяма част от тях не е ясно дали са тествани правилно, нито какви са страничните им ефекти.
Рисковете, свързани с приема на тези лекарства без предписание и не по предназначение, са високи. Те имат и редица странични ефекти, като най-често се наблюдава раздразнен стомах, диария, гадене, болка и запек, но има риск и за заболяване на жлъчния мехур, панкреатит, проблеми с бъбреците и промени в зрението.
Д-р Лорна Ричардс, психиатър, специализирала в хранителните разстройства, споделя, че нейни пациенти са ѝ споделяли, че лъжат за теглото си, за да получат достъп до лекарството, дори когато са с тегло в нормата и дори под нея.
Голям проблем в пропагандирането на този вид лекарства е и това, че много известни личности споделят в социалните мрежи за своята история с този тип лекарства, като последният пример е Серена Уилямс. Други примери за това са Опра Уинфри, Кели Кларксън и Ейми Шумер. Тази видимост става опасна, хората, които употребяват тези лекарства стават по-забележими, а последователите им искат да бъдат като тях и да последват примера им.
През лятото голямата компания Ro, сподели, че Серена е новият им "посланик". Тя по-късно разкрива, че нейната употреба на този вид терапия за отслабване е свързана със спортната ѝ кариера, като казва, че е опитала всеки възможен начин, за да свали килограми след раждането на децата си, но тялото ѝ не е искало да реагира както преди. За нея това лекарство не е “бърз и лесен начин”.
Употребата на Ozempic нарасна главоломно през последните няколко години, като лиши от достъп до него хиляди хора, чиито живот и здраве зависят от медкамента.
Това може да се разглежда като пореден пример за сложното влияние на подобни кампании върху обществените нагласи и психичното здраве. Участието на Уилямс в кампанията, макар и основано на личния ѝ опит, има редица негативни последици, тъй като тези послания не се случват във вакуум, а в общество, което така или иначе подхранва крайно нездравословни стандарти за красота и митове, свързващи слабото женско тяло с идеята за „правилен“ или „приемлив“ начин на съществуване.
Компанията Ro твърди, че с тази маркетингова кампания цели да промени общественото доверие и дестигматизиране на затлъстяването.
В същото време се повдигат въпроси за потенциален конфликт на интереси, тъй като съпругът на Уилямс, Алексис Оханян, е инвеститор и член на борда на директорите на Ro. Това поражда дискусия за възможното смесване на лични, финансови и общественозначими мотиви в подобни кампании.
Кампанията предизвика спорове и поради изказването на главния изпълнителен директор Зак Рейтано, който обясни причината защо е избрана именно тя за тази мащабна акция, по следния начин: „Именно защото някои ще кажат, че не се нуждае от GLP-1. Ето защо тя е идеална за това.“ С други думи, те се опитват да нормализират лекарствата за отслабване като продукти за начин на живот за хора, които не са типични пациенти.
Като цяло маркетинговата стратегия на компанията е много двусмислена. Използват теми, които са опасни за психическото здраве на обществото и насаждат нездравия модел, който твърди, че “слабото е здраво и красиво”. Обхващането на теми за телата на жените след раждане и телата на младите жени увеличават натиска върху жените и момичетата да се вписват в определени стандарти, насърчавайки вредни вярвания именно за темите, които твърдят, че се опитват да дестигматизират.
От друга страна, лекарствата от типа GLP-1 са изключително скъпи и изискват постоянен медицински контрол. Когато хора с по-нисък доход се опитват да ги набавят без наблюдение, рискът от странични ефекти и неправилна употреба нараства, а кампании като тази създават фалшиво усещане за достъпност, което в действителност излага именно най-уязвимите групи на по-голяма опасност.
Появата на лекарства от типа GLP-1 предоставя възможност за реална подкрепа на хора с наднормено тегло, но и предизвиква дебат относно границата между медицинска необходимост и обществен натиск за определен външен вид.
Уилямс споделя, че решението ѝ да използва подобна терапия е свързано и с личния ѝ опит като чернокожа жена и спортистка, за която темата за телесния образ винаги е била чувствителна. Тя подчертава, че не възприема лечението като „бърз и лесен начин“, а като част от по-дълъг процес на възстановяване на здравословния баланс.
И въпреки споделените от Уилямс причини, използването на употребата ѝ на GLP-1 лекарства за рекламна кампания се усеща като капитулация пред идеалите ѝ, които някога е защитавала.
Навремето Серена Уилямс се противопоставяше на всичките ненаписани закони за красотата на жените. В кариерата си тя многократно е била оприличавана на мъж, обвинявана в употреба на стероиди, но тя се противопоставяше на обществените очаквания и беше гласът на всички жени, които не се стремят да бъдат размер XXS, а искат просто да се чувстват добре в тялото си.
Въпреки това, години по-късно тя става част от мащабна рекламна кампания, която рискува да насади още повече страх в това да се заявяваме такива, каквито сме.
Източници:
Автор: Кристиана Йосифова
Comments