top of page
  • Facebook
  • Instagram

“Момчетата са логични, момичетата емоционални”: Има ли мозъкът пол?

  • Writer: vechernicamedia
    vechernicamedia
  • Oct 15
  • 3 min read

Невросексизмът е погрешно схващане, според което съществуват съществени биологични различия между женския и мъжкия мозък. То се стреми да обясни „превъзходството“ на мъжете и „неспособността“ на жените да заемат определени роли – например, че „мъжете са по-добри в логиката, лидерството и науката, а жените са емоционални и интуитивни“. 


Идеята, че мозъкът е причина за половите различия, съществува отдавна. Още през XVIII век учени установяват, че мозъкът на жените тежи по-малко от мъжкия – факт, който веднага е интерпретиран като знак за малоценност. 


Оттогава интелектуалните способности на жените продължават да бъдат подценявани. В подкрепа на това се използва вярата в т.нар. „биологичен детерминизъм“ – схващането, че умствените и физическите качества на човека се определят единствено от биологията, без да се вземат предвид средата, опитът и социално-икономическите условия. 


В отговор на тези възгледи се ражда неврофеминизмът. Неговите поддръжници не отричат съществуването на различия между половете, но изместват фокуса от бинарната категория „биологичен пол“ към сложното взаимодействие между биологични, социални и културни фактори. 


Твърдения като „момичетата са емоционални, момчетата – логични“ или „технологиите и науката са за мъжете“ са широко разпространени. Те не са факти, а митове, прикрити зад псевдонаучна терминология, и са опровергани от съвременната невронаука. 


ree

Musings of a Budding Neuroscientis


Изследвания показват, че приликите между мозъците на двата пола са значително повече от различията, а тези различия не определят умствените способности. Психолози откриват, че много от чертите, традиционно смятани за характерни само за мъже или само за жени, всъщност съществуват в широк спектър. Те могат да се проявяват в различна степен у всеки човек и да се развиват, изменят или изчезват с времето. 


Ефектът от невросексизма се наблюдава в различни професионални и образователни сфери. Жените все още представляват под 30% от работещите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM) в световен мащаб. Макар делът на жените, завършили образование в тези области, да е по-голям, значителна част от тях не успяват да се реализират в сектора. 


Подобни митове за уменията на жените се срещат и в авиацията, където те са под 10% от пилотите в света. Възприятието, че мъжете са „героите в авиацията“, се утвърждава по време на Втората световна война и до днес поддържа стигмата, че компетентността зависи от пола. 


Жените са слабо представени и в професии, определяни като „биологично неподходящи“ за тях, изискващи физическа и ментална издръжливост – например полицаи, пожарникари, военни. 


Те остават концентрирани в нископлатени сектори с ограничен потенциал за развитие, главно свързани с грижа за хората – като здравеопазване и образование. Често заемат и позиции, застрашени от автоматизация и изкуствен интелект, което ги поставя в неравностойно положение в бъдещето на труда. 


Мъжете продължават да доминират на ръководни постове. Глобално, жените заемат значително по-малка част от лидерските позиции, дори в области, където имат традиционно силно присъствие. Например, въпреки че приемът в медицинските университети е полово балансиран, издигането в академичната йерархия не е. По данни на СЗО жените представляват близо 70% от здравните работници в света, но едва 25% от тях са на висши позиции. 


Жените лидери често са критикувани, ако проявяват качества, очаквани в тази роля – увереност и твърдост. Те биват определяни като „прекалено доминантни“, докато същото поведение при мъжете се възприема положително. 


ree

Magnolia Box


България обаче се откроява като положителен пример. Според данни на Евростат за 2023 г. жените съставляват близо 50% от учените и инженерите у нас, а в някои райони този дял дори е по-висок. Това показва, че в STEM секторите двата пола са почти равно представени. 


Въпреки това, в управленските позиции ефектът от невросексизма остава видим – например жените са едва 5% от състава на Министерския съвет. 


Често на момичетата се напомня, че са „твърде чувствителни“ или че някои професии „не са подходящи“ за тях. Но мозъкът и амбицията нямат пол. Всяка жена заслужава свободата да се развива без ограничения и съмнения в способностите си. 


През годините жените многократно са се сблъсквали с отказ от признание за приноса им, особено в науката. Това явление е познато като „Ефектът на Матилда“. 

Розалинд Франклин играе ключова роля в разкриването на структурата на ДНК.


Нейната прочута „Снимка 51“ е показана без нейно знание на Джеймс Уотсън и Франсис Крик, които по-късно обявяват откритието за двойната спирала и получават Нобелова награда, докато приносът на Франклин дълго остава недооценен. 


През 1903 г. Мария Кюри става първата жена, удостоена с Нобелова награда. Първоначално Нобеловият комитет предлага наградата да бъде присъдена само на съпруга ѝ Пиер Кюри и на Анри Бекерел. Пиер настоява, че Мария е имала равностойна, дори водеща роля в изследванията. 


Историята е изпълнена с примери за пренебрегване на заслугите на жените – но и с доказателства, че те могат да променят света, когато получат признанието, което заслужават. 


Източници : 


Автор : 

Радостина Сирашка






 
 
 

Comments

bottom of page