Елена Сабахлъкова: Поезия

понякога забравям, че ме има, понякога не искам да го знам; ела с мен, но ръката ми не взимай, понеже грешно е да ровим този плам. ела със мен по стъпките на ада и в рая кротко повърви със мен; не чакай от другите нито пощада, ни подкрепа в този мрачен ден. този мрачен ден не ще отвори вратите за техните тесни души; не съществуват по-разгърнати простори, дъждът пустинята не ще я наводни. ясна нощ, надвесена луна, изгубвам се във мрака от звезди; не ме оставяй да скитам сам сама, да скитаме - ела със мен и ти.