Елеанора Желева: Прекрасно грешна

Прекрасно грешна

Прозрачни мисли, морски нощи,

пясъка ме гони, а вълните дърпат,

ето, идват ми неканените гости –

пробват се и те да ме закърпят.

Но нима създадена съм просто грешка,

дето и е писано да търси изкупление,

НЕ, та аз съм просто плът човешка,

що кръвта кипи и няма примирение.

Свободна вече от безпочвена любов,

търся себе си и бавно се намирам,

ще пътувам надалеч от тоз обков,

а по пътя като мене хора ще прибирам.