„Ще те поправя“: насилието срещу лесбийките, за което законът няма име
Нов доклад на „Леспектра“ показва, че сексуализираният тормоз срещу лесбийки и бисексуални жени най-често идва от непознати мъже на улицата. Изследването назовава явление, което досега оставаше в сянка.
Двама от всеки трима участници в ново изследване сред лесбийки, бисексуални жени и куиър хора в България са преживели сексуален тормоз или насилие. Почти половината от тези случаи са станали на публично място, а в над една трета извършителят е непознат. Изследователките от „Леспектра“ наричат механизма зад това лесбофобия: точката, в която омразата към различната сексуална ориентация и омразата към жените се сливат.
В ЛГБТ+ активизма проблемите на жените и на хората с различни джендър идентичности често остават на заден план. В движението за правата на жените пък рядко се говори за лесбийките и бисексуалните жени. Хората в пресечната точка на няколко форми на потисничество често се оказват пренебрегнати дори в собствените си движения. Затова е важно разговорът да започне именно от тях. Явление, което няма точно име, трудно се разпознава, още по-трудно се измерва и почти никога не става приоритет. През юни 2026 г. и ООН отбеляза, че ЛБК жените до голяма степен отсъстват от официалните данни и че това води до празноти в политиките и законите.
Докладът „Лесбофобия: скрити форми на джендър-базираното насилие в България“ е публикуван през октомври 2026 г. от „Леспектра“, феминистка организация в София. Научна ръководителка на изследването е д-р Даян Стоянов от University College London, работила по най-голямото национално проучване на ЛГБТ+ тематика - British LGBT Survey. Екипът събира данни чрез онлайн анкета със 147 участници и девет дълбочинни интервюта с лесбийки, бисексуални жени и хора с различни джендър идентичности, привличани от жени. Изследването търси отговор на въпрос, който досега почти не е задаван в България: как начинът, по който човек изглежда и се представя, влияе на насилието, което преживява. Изследването не е представително: участниците сами са откликнали на онлайн покана и са предимно млади хора от големите градове, Докладът завършва с конкретни препоръки към институциите.
„Много често ми се е случвало нощем докато се прибирам някой мъж или група мъже да ме следват/подхвърлят коментари/заплашват [...]“, пише една от участничките в анкетата. „Смятам, че това е поведение, което всяка жена е трябвало да търпи.“ Друга добавя какво се променя, когато мъжът разбере, че тя не е „за него“: „Получавала съм много коментари от мъже, които казват, че ще ме „поправят“.“
93% от участниците са преживели поне една форма на тормоз или насилие, а 68% съобщават за сексуален тормоз.
Числата не са изолирани. Според проучване на Агенцията на ЕС за основните права с над 100 000 участници, проведено през 2023 г., България е страната от ЕС с най-висок дял ЛГБТИК хора, нападнати физически или сексуално през последните пет години (18%). В България три четвърти от тях често или винаги избягват да се държат за ръка с партньора си, а почти половината избягват определени места от страх от нападение.
Наказание за „не“
Когато обясняват защо според тях лесбийките са по-изложени на насилие, участниците най-често посочват отклонението от това, което обществото смята за „нормално“. Друга често посочвана причина е отказът: мъже реагират агресивно, когато жена ги отхвърли или просто живее живот, в който те нямат място. Част от участниците са го преживели лично.
Интервюираните описват и как рискът се променя според това как изглежда жената. Според тях женствените лесбийки и бисексуални жени са по-изложени на сексуален тормоз, своеобразно „наказание“ за това, че не са сексуално достъпни. Мъжествено изглеждащите са по-видими и смятат, че са по-честа мишена на физическа агресия. Данните от анкетата сочат в същата посока: сред участниците, които смятат, че околните ги възприемат като куиър, физическото насилие е над два пъти по-често, 50% срещу 21%.
„Ако си женствена лесбийка, ти няма как да не харесваш мъже. За кого друг би го правила, да изглеждаш по този начин?“, казва една от интервюираните. Безопасен начин да бъдеш лесбийка на улицата няма.
Авторките на доклада обобщават механизма така: лесбофобията наказва нарушаването на хетеронормата, а мизогинията ѝ служи като ръководство. Същото описва и ООН. През юни 2026 г. Независимият експерт на ООН по сексуална ориентация и джендър идентичност Греъм Рийд представи пред Съвета по правата на човека първия доклад, посветен изцяло на насилието срещу лесбийки, бисексуални и куиър жени. В него той посочва, че сексуалното насилие, включително изнасилването, се използва срещу тях като „коригираща мярка“. unipd-centrodirittiumanieuropa
Защита, която не стига и не работи
През юли 2023 г. парламентът измени Наказателния кодекс след осъдително решение на Европейския съд по правата на човека. Хомофобският мотив стана утежняващо обстоятелство при убийство, телесна повреда, отвличане и противозаконно лишаване от свобода. Сексуалното насилие и тормозът, най-честите форми в доклада на „Леспектра“, не са сред тях.
Но дори това, което съществува, засега почти не се прилага. През 2025 г., първата година, в която прокурата брои престъпленията, мотивирани от сексуалната ориентация на пострадалите, са образувани едва пет производства за цялата страна. Не е ясно на кой етап се губят останалите: при разкриването, разследването или съда,
Хората, които преживяват това насилие, рядко търсят институциите. 80% от участниците, които са преживели някаква форма на насилие, никога не са подавали сигнал. В проучването на Агенцията на ЕС за основните права само 10% от ЛГБТИК хората в България са съобщили на полицията за физическо или сексуално нападение. Мнозина очакват да не бъдат взети насериозно или инцидентът да бъде записан като обикновено хулиганство.
Какво може да се промени
Докладът не описва само празноти. Когато официалните институции липсват, хората изграждат собствена мрежа за защита. Над 90% от реакциите на приятели при разкриване са били положителни. Когато участниците все пак търсят помощ след насилие, най-често се обръщат към ЛГБТ организации. „Life saver [животоспасяващо].“, казва за общността един от интервюираните. „Трябва да си го създадем и да си седим там.“
Първите институционални стъпки също вече са направени. „Леспектра“ предлага конкретен път:
Обучение и протоколи за полицията, прокуратурата и съда, така че да разпознават кога насилието е насочено към човек заради ориентацията и пола му едновременно.
Индивидуална оценка на риска, съобразена с травмата, за всички пострадали от джендър-базирано насилие. Днес такава стандартна процедура липсва.
Джендър идентичността и джендър изразяването като защитени признаци в закона, а не само във вътрешна инструкция на прокуратурата.
Разпознаване на т.нар. „коригиращо“ сексуално насилие, чиято заявена цел е да „промени“ ориентацията на жената, като форма, в която хомофобията и мизогинията действат заедно.
Докато третираме този тормоз като подмятания, той лесно ще остава незабелязан и от обществото, и от институциите. Докладът на „Леспектра“ иска насилието да бъде видяно такова, каквото е, и назовано с точното си име. Когато дадем на едно явление име, то започва да се появява в данните, в сигналите и в приоритетите на институциите. Хората, които го преживяват, вече са си изградили убежище един в друг, сега е ред на всички останали да превърнат улицата в също толкова сигурно място.
Изследването е осъществено с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Целият доклад е достъпен на сайта на „Леспектра“ тук.
Автор: Даяна Кирова
Снимки: Полета Янева
Източници:
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях.
Comments