Съдът на ЕС: Анти-ЛГБТИ+ законът в Унгария нарушава правото на ЕС

На 21 април Съдът на ЕС постанови, че унгарският закон от 2021 г., ограничаващ достъпа на непълнолетни до съдържание, свързано с теми като сексуалност и полова идентичност, противоречи на европейското право. 

Спорният закон, приет под претекст „защитата на децата“, ограничава или напълно забранява ЛГБТ+ съдържанието в сфери като образование, медии и реклама. Често е сравняван с руското законодателство срещу „ЛГБТ+ пропагандата“.

Съдът установява нарушение, както на свободата на предоставяне и получаване на медийни и онлайн услуги, така и на основните права по Хартата, включително  забраната за дискриминация, основана на пол или сексуална ориентация, правото на човешко достойнство, на зачитане на личния и семейния живот, както и свободата на изразяване и информация.

До делото се стигна, след като през 2022 г. Европейската комисия сезира Съда на ЕС. В подкрепа на нейната позиция се присъединиха 16 държави членки, както и Европейският парламент.

Комисията смята, че унгарският закон от 2021 г. не е изолиран случай, а е израз на целенасочена политика, целяща да маргинализира и изключи конкретна социална група, която е „неразделна част от унгарското и европейското общество“. 

В решението си Съдът в Люксембург категорично отхвърля аргумента на унгарските власти, че ограниченията са необходими за защита на физическото, психическото или моралното развитие на децата. 

В подкрепа се позовава и на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, която потвърждава, че няма научни доказателства откритият публичен дебат относно сексуалните малцинства да се отразява неблагоприятно на непълнолетни.

Напротив, подобни ограничения създават дискриминационна среда, която изключва определени групи от обществото и внушава, че тяхното съществуване е неприемливо.

Съдът и Европейската комисия подчертават, че законът води до стигматизация и социално отчуждение, особено сред младите хора, чиято сексуална ориентация или полова идентичност не съответства на „традиционните социални норми“. Тези ограничения носят повече вреди, отколкото ползи на непълнолетните. 

Решението има историческо значение, тъй като за първи път Съдът на ЕС установява самостоятелно нарушение на чл. 2 от Договора за ЕС, който закрепва основните ценности на Съюза, като сред тях е и зачитането на правата на човека, включително тези на лицата, които принадлежат към малцинства.  

Освен това Съдът разглежда и унгарски разпоредби, свързани с достъпа до лични данни на лица, осъдени за престъпления срещу сексуалната свобода и сексуалния морал на децата.

Приема, че те нарушават  т.нар. GDPR и правото на защита на личните данни, тъй като допускат широк и неясно определен кръг от хора с достъп до чувствителна информация, без достатъчни гаранции срещу злоупотреби. 

Естер Полгари, представител на унгарската ЛГБТИ+ организация Háttér Society, коментира пред ILGA-Europe, че решението „бележи важен етап в защитата на правата на човека в Европейския съюз и представлява историческа победа за ЛГБТИ+ хората в Унгария“.  

То идва на фона на политически промени в страната. Партията „Тиса“, начело с Петер Мадяр, спечели убедително парламентарните избори на 12 април. С това се слага край на 16-годишното управление на Виктор Орбан, което доведе до серията от анти-ЛГБТ+ политики.

Бъдещият премиер също се определя като консерватор, а позицията му по отношение на ЛГБТ+ правата остана неясна по време на предизборната му кампания. 

В същото време той заяви стремежа си към проевропейски курс на страната и провеждане на реформи, необходими за размразяване на европейски средства. Анти-ЛГБТИ+ законът беше една от причините за блокирането им. 

Заместник-директорът на ILGA-Europe Катрин Хугендубел заяви: „Ако Петер Мадяр наистина се стреми да бъде проевропейски настроен, той трябва да постави отмяната на закона начело на дневния ред в първите 100 дни от поемането на управлението“.

Решението на Съда има потенциал да проправи път за бъдеща промяна и в България. През 2024 г. бяха приети изменения в Закона за предучилищното и училищното образование, които забраниха по унгарски модел „пропагандата“ на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в училище.  

Още при обсъждането на законопроекта правозащитници организации, включително Българският хелзинкски комитет, предупредиха, че промените противоречат на международното право, правото на ЕС и Конституцията на България.

След решението на Съда в Люксембург БХК призова за незабавни изменения в българското законодателство.

Въпросът за необходимата промяна остава пред новото българско правителство, макар че част от партиите, подкрепили законопроекта на първо и второ четене, се очаква да продължат да бъдат парламентарно представени. 

Решението на Съда на ЕС ясно показва, че държавите членки не могат да оправдават дискриминация с аргументи, че тя служи на най-добрия интерес на децата. То е ясен сигнал и към останалите страни с подобно законодателство, включително България. Принципите на Съюза не са декларативни, имат реална правна сила и всяка държава, която е избрала да бъде част от ЕС е длъжна да ги спазва.   

Автор: Радостина Сирашка