Малко след 8 март, който беше отбелязан в София с ежегодното Шествие за правата на жените, споделяме с вас текст, написан от четири млади феминистки, които са едва девети клас. По собствена инициатива те решават да отправят послание за Международния ден на жените, с което да припомнят колко много дължим на жените, борили се преди нас, както и защо е нужно и важно да продължаваме да се борим и занапред. Текстът е изготвен от Бояна Джилянова, Диана Гарнизова и Олга Стайкова от 9 а клас и Нора Меламед от 9 б клас, участнички в клуба по култура "Изкуството е живо", ръководен от Катерина Клинкова (учителка по БЕЛ) към 134 СУ "Димчо Дебелянов".
Честит празник на всички силни жени в живота ни! Честит празник на майките, любимите, съпругите, които създават красота и хармония! Честит празник на жените, отвоювали нашата свобода и равноправие, както и на жените, които все още живеят в общества и страни, в които подчинението и насилието са норма. Честит празник на смелите и на нерешителните, на креативните и рационалните, на обичаните и на самотните!
Нека си припомним какво всъщност празнуваме днес. 8 март преди всичко е празник за жени от жени. Той не започва като ден, посветен на майчинството и любовта. Днес ние трябва да си припомним и да почетем всички онези жени, които са проправили пътя дотук - да сме независими, да имаме равни права в обществото, право на образование, свободен избор на професия, право на равно заплащане, глас в обществото, който да се чува и да има тежест. Погрешно е да смятаме, че това е даденост, която винаги е съществувала, тъй като зад свободата ни днес стои история, градена от малки победи, като правото да носиш удобни дрехи, а не корсет и кринолин, и големи триумфи - като правото да гласуваш и сама да бъдеш избрана.
Пътят на жените в изкуството не е бил лек. В съвременната литература полът на автора не е определящ; жените се изявяват на всички литературни фронтове и не се страхуват да се посветят изцяло на писателската професия. В началото на 20-ти век обаче жените-писателки все още са малко, като една от най-изтъкнатите фигури в литературата на модернизма през този период, показала света през женските очи е Вирджиния Улф. Тя доказва, че няма мъжки и женски интелект и бунтът ѝ срещу света на мъжете не е престанал да впечатлява и до днес.
В знаменитото си есе "Собствена стая" Улф поставя въпроса за мястото на жените в света на изкуството, като още в началото извежда тезата, че "ако иска жената да става писателка, жената трябва да разполага с пари и собствена стая''. Идеята на Вирджиния Улф е, че правото на лично пространство, което жените дълго време не са притежавали, е причината те да бъдат лишени от възможността да творят. Същевременно, като единствено средство, чрез което жената може да си осигури независимост, Вирджиния Улф сочи образованието!
За начало на феминизма се възприема първата вълна, която трае от средата на 19-ти до средата на 20 в. Жените по това време имат труден живот. Те нямат право да гласуват, не са допускани до високи постове на своите работни места и цялото им имущество по закон принадлежи на техните съпрузи. През 1848 г. в Ню Йорк около 300 души се събират на протест в защита на правата на жените. Активистката Елизабет Стантън написва конвенцията за правата на жените, която очертава цялото по-късно движение. Главният фокус тогава е върху извоюването на избирателни права. За втора вълна считаме периода от 1960 г. до 1990 г. Тя се развива като резултат от движението за социални права в САЩ и нейн акцент са сексуална свобода и репродуктивни права. Втората вълна е доста по-интензивна и събира жени от различни раси и икономически класи. Опитва се да свърже женското движение с избирателната, расовата и половата дискриминация. В този етап феминизмът силно критикува атрибути, традиционно свързвани с жената, като червило, високи токчета, сутиени и рокли и ги възприема като опресия от страна на мъжете. Третата вълна започва през 1980 г. Този период е наричан още "нов феминизъм" и защитава вярването, че всяка жена трябва да даде своя собствена дефиниция на женствеността си.
Жените НЕ трябва да са обект на сексуално насилие! Начинът, по който съм се облякла, не означава, че искам да ми подвикват и да ме тормозят. Облякла съм се така, защото на мен ми харесва, а не за да търся вниманието на мъжете. Не е нормално всеки път, когато едно 15-16 годишно момиче излезе, да се страхува, че някой нещо ще му направи. Жените НЕ са предмети! Ние сме хора, с чувства, емоции и нужди. Имаме глас, душа и въображение.
Твърде много се набляга върху красотата, за сметка на интелекта и заложбите на жените. Исторически мъжът е бил водещата фигура в семейството. Жените не са допускани до участие в политиката, до университети и училища. Искаме гласът ни да бъде чут, искаме знанията и талантите ни да бъдат оценени!
Когато обявяват, че искат да номинират Жолио Кюри за Нобелова награда, отказва, защото комисията не позволява да се номиницията на Мария Кюри с него. Остава зад нея и отказва да приеме честта сам.
Милева Марич, много малко хора знаят това име. Тя има много голям принос към науката, за жалост остава в историята единствено като първата съпруга на Алберт Айнщайн.
Ние жените НЕ сме само красиви вази, които красят къщата!
Затова насрояваме за уважение към съучениЧКИТЕ Ви без значение, раса, сексуалност, религия, етнос, физическо и социално положение. Призоваваме за повече зачитане на женския глас, повече внимание към женското творчество и приемането на жената като съзнателен човек с глас, мисли и емоции. Искаме равенство и равноправие, без дискриминация и без сексуализация. Отново - честит 8-ми март на всички жени, не забравяйте, покрай радостта от празника, за неговия истински дух и смисъл!