Парадоксът на мъжкото желание към транс жени

През 2010-а година Азис записва своята песен “Удряй ме”, в която възпява една връзка, в която границата между страст и насилие е отдавна прекрачена, но не за сметка на желанието. Песента прекрачва още около 10 962 километра и поне 10 международни граници, преди да стигне до предграден квартал в столицата на Мексико. Там, в стаята на 15-годишната Яхия, Азис прави това, в което е най-добър: оставя впечатление. 

Яхия излиза от очертанията на мъжкия пол  дълго преди да се сблъска с Азис, разбира се. В Мексико, ЛГБТК+ общността заема много повече място в културното пространство отколкото на Балканите. И все пак, именно след Азис тя се влюбва в балканската музика, belly dancing и славянските езици. Мести се в Източна Европа и научава украински, полски и частично хърватски, сръбски и български. 

Когато срещнах Яхия, си помислих, че това е една от най-странните съдби, за които съм чувала. Транс жена от Латинска Америка се мести в Източна Европа и се потапя в културата ни, която, макар оживена и колоритна, в никой случай не е инклузивна (дори и за Азис, чиято екстравагантност е възхвалявана без да е истински приета)). Но в начина, по който без причина ни притеглят далечни точки от света, определени цветове, хора и дори противопоставящи се енергии в собствените ни тела - може би действат и мистични, и социологични сили. Поканих Яхия на интервю с Вечерница да поговорим и за двете.

Здравей! Когато се запознахме, ти ми се представи като Яс, но пълното ти име - Яхия, е доста необикновено само по себе си.

• Да, майка ми си е падала по нетипични имена. Завинаги ще съм й благодарна, че ми е дала унисекс име вместо нещо традиционно като Хосе. Иначе Яхия е име от Корана, което също е иронично, имайки предвид…

Това е добра възможност да отворим темата, която всъщност исках да споделим с читателите на Вечерница. Познавам те от година и през това време успях за първи път да видя отблизо с какво се сблъскват транс жените в личния си живот. Кое според теб е нещото, което най-много би изненадало хора, незапознати с тази реалност?

• Колко много мъже ни търсят и желаят. В колективното въображение образът на “травестита” е този на човек от шоубизнеса или секс индустрията и не е съвместим със социални институции като любовта. Затова и един от най-големите страхове на транс жените e, че никой няма да ги желае или харесва, но това просто не е вярно. 

Определено не е - била съм с теб на партита. Спомням си, когато ме заведе за първи път на перуанска кръчма (тук в Европа) и видях първия си “чакал” - стереотипа за мачо латиноамериканец, който ходи с потник и слънчеви очила на тъмно. Тогава бяхме група от пет жени, две от които транс - той покани на танц най-напред вас двете. И това е и темата днес: сама съм свидетел, че мъжете, които те търсят най-много, са именно от култури със свръх фокус върху мъжествеността. В твоя случай това са мъже от предимно мюсюлмански страни. Имаш ли обяснение - това някаква връзка между табуто и желанието ли е? И с предварително извинение, бих искала и да изпреварим въпрос, който очаквам от аудиторията: може ли да става дума за потисната ориентация? 

• Разбира се, това е и първият въпрос, на който тези мъже бързат да отговорят без никой да им го е задал. “Аз съм хетеро, просто ти ми харесваш”. Все пак и аз още от дете се питам: къде е “разположена” сексуалната ориентация? Отговорът е, че не всичко е въпрос на гениталии. Открих, че тези определения - хетеро, хомо, би - не са строги дефиниции на реалността, а по-скоро изявления с политическа цел. Когато се придържаш към една идентичност, можеш да се поставиш в определена позиция в обществото, културата и колективното въображение. Но това не е отражение на твоите реални сексуални предпочитания и поведение. Например: има много мъже, които изпитват желание към пениси, но не към мъже. И много мъже, които са привлечени не само към жени, но и към женствеността, а тя се среща и сред млади, слаби  момчета. От там идва и древногръцката “педерастия”, която е културна традиция, а не както я разбираме днес. И в крайна сметка, как биха могли толкова много транс жени, конкретно в Латинска Америка, да се издържат чрез работа в секс индустрията, ако нямаше също толкова много мъже, които ни желаят? 

Бих казала, че на Балканите е почти немислимо хетеро мъж да бъде с транс жена, без да бъде стигматизиран от приятелите, колегите, семейството си. Ти си имала опит с мъже от страни с подобна стигма. Как се отразява това върху теб?

• С уязвимост - това е като разменна валута в живота на транс жените. За всяко потенциално щастие, заплащаме с уязвимост, не само физическа, както почти всяка жена, но психологическа и най-вече социална. Един добър пример е случка от коледно парти, на която и ти беше свидетел. Мъж от Турция прекара цяла вечер да ме ухажва, но когато приятелите му се появиха, започнаха помежду си да шепнат за това, че съм транс. Най-враждебният от тях дори самият ме беше ухажвал само месеци по-рано и го бях отхвърлила. Вечерта завърши с това как петима мъже стоят в кръг и ме обсъждат, а момчето, с което танцувах цяла нощ, дори не ме погледна повече. 

Да, спомням си, разбира се. Всъщност същият човек, който създаде ситуацията, в края на вечерта дойде при нас на опашката пред гардеробната и далеч от погледите на приятелите си, съвсем безсрамно те покани да си тръгнеш с него. Но това сякаш не те изненада тогава, нали?

• Ни най-малко, познавам това поведение много добре. Бих го определила като макиавелизъм, защото е преднамерено, изцяло лишено от емпатия и, естествено, с цел лична изгода. Мъже, които скришно желаят транс жени, създават и разпространяват наратива за “травестита, който прелъстява жертвите си”. Захранват трансфобия, която е така или иначе заложена в обществото, и свободата на транс жените се смалява и смалява. Тогава същите тези мъже, когато в крайна сметка потърсят интимност с транс жена, те вече ѝ “правят услуга”. А именно този популярен наратив за опасния травестит държи транс жените в сенките, където са най-уязвими. Това е форма на психологическо насилие, вградено в самата структура на обществото ни, защото всичко това е възможно само чрез широкоприета трансфобия. 

Въпросът за сенките е ключов. Известна част от личния ти живот се развива именно през късните часове от нощта, в нечий непознат апартамент. Би ли казала, че това е резултат от описаното от теб структурирано насилие към транс жените?

• Имам директно сравнение между отношението към цис* и транс жената, защото въпреки, че на всички профили съм се отбелязала като транс, въпреки че ходя навсякъде със значка и дори колан в цветовете на транс флага, все се намира да ме ухажва някой, който не е разбрал. Моментът, в който им кажа “аз съм транс”, отношението се променя - но не и желанието. Получавам предложения за секс и съобщенията в 2 сутринта за сметка на покани за вечеря и питие. Когато непознати мъже имат подобно поведение към жените, това се смята за обида или тормоз. Но насочено към транс жени, то е нормално. В даден момент в желанието си да получим интимност, дори ние самите го приемаме за такова. 

Как мислиш, че това може да се промени?

• Мъжете, които харесват транс жени, нямат интерес да променят тези условия, тъй като получават всичко, което искат - лесен достъп до обекта на сексуалните си желания, без да рискуват позицията си в обществото. Желанието винаги го е имало, но социалното наказание не. В повечето култури винаги са съществували транс хора. Например, в Османската империя между XVI-и и XIX-и век са били често срещани млади момчета с женски черти, които са танцували и слугували на мъжка публика. Името за тези изпълнители е било köçek (кючек) от турската дума за “малък” küçük (кючюк) и персийската дума за “младо” kuchak. Днес наричаме този стил танц кючек без да имаме представа, че зад думата стоят три века история на цяло малцинство транс хора. Също както се е случило в Латинска Америка по времето на колониализма, с навлизането на западните възгледи отношението към транс жените се променя. След XIX-и век, в опит да се докаже моралното превъзходство на европеизма над други култури започва да се налага хетеронормативността и всичко останало се е определяло за перверзия. Това е правено под претекст за защита на децата, същият претекст като днес, чрез който политиците използват транс хората, особено транс жените, като инструмент срещу прогресивното мислене. 

Само да вмъкна тук, че с разобличаването на католическата църква и на Епстийн файловете, надявам се на много хора им е станало ясно коя социална прослойка е заплаха за децата и че това не са транс хората, а много често са тези мъже, които претендират за моралност.

• Да, това само доказва колко ефективен е наративът за опасния травестит. Като кокошката и яйцето, трудно е да се раздели омразата на тези, които не ни познават от ненавистта на тези, които ни желаят. Захранват се взаимно. 

Всичко, за което говорихме днес, е изключително тежко. Къде е за теб удоволствието?

• Има само един път към щастието за транс хората - да бъдеш истински себе си. В моя случай това се оказа някаква странна съдба да танцувам ориенталски танци и да имам трагични романси с мъже от Турция, подобно на кючеците от миналото. В живота ми има и много от една необикновена и чудна радост, която идва от ежедневното себеоткриване и стремеж за свобода. И колкото и да искам да променя обществото и наратива, не бих променила своя път. Ако да бъда истински себе си означава да живея между желанието и омразата, нека е така. Както пее Азис, “този ад да няма край”. 

*Цис (cis) - От английската дума cisgender, човек, който се идентифицира с пола, определен при раждането му.

Автор: Глория Костадинова