Стачка в Айфеловата кула: всички служителки заменени от мъже за частно посещение
Айфеловата кула беше затворена за посетители на 7 септември 2026 г. заради стачка на служители, провокирана от факта, че всички жени от персонала са били отстранени от определени позиции по време на частно посещение на около 100 души, свързани с индуистката организация Bochasanwasi Akshar Purushottam Swaminarayan Sanstha (BAPS). След стачката Париж обяви разследване на случая, а Айфеловата кула отвори отново на следващия ден.
„На служителките на Айфеловата кула и на служителките на подизпълнители бяха дадени инструкции да се направят невидими, за да посрещнат тази делегация“, споделят в изявление служители на Айфеловата кула. Те добавят, че са били шокирани от ситуацията в която на някои позиции жените са били заменени от мъже. Според тях на други от жените са били помолени да напуснат работните си места и да се оттеглят в други зони, т.е. на практика да се скрият.
Тези твърдения са на служителите и синдиката и именно обстоятелствата около тях се разследват. SETE, дружеството, което управлява Айфеловата кула, признава, че делегацията е поискала посещението да бъде организирано с ограничаване на „взаимодействията с жени“, но признава, че тези условия не е трябвало да бъдат приемани. BAPS от своя страна отричат да са искали жени да бъдат отстранявани или да е поставяла условие, свръзано с пола на служителите.
Организацията посочва, че посещението е било предварително координирано с екипа на кулата с цел да се избегне нарушаване на работата на персонала и останалите посетители и се извинява за причинения дискомфорт.
В публично достъпни данни обаче се открива, че BAPS има религиозни практики, свързани с разделение между половете, а академичното изследване на Samta P. Pandya от 2016 година описва ограниченията върху директния контакт между жени и мъже аскети в организацията. Не са открити други данни, при които BAPS да е поискала от външна организация да отстрани жени служителки или да ограничи присъствието им по начин, аналогичен на твърденията около Айфеловата кула.
Случаят повдига въпрос, който далеч надхвърля конкретното посещение: доколко работодателят може да се съобразява с предпочитанията на клиент или посетител, когато това води до различно третиране на служители заради пола им?
Именно затова е важно да се разграничи какво е поискала делегацията от това какво е направил операторът на кулата. На 7 септември кметът на Париж Еманюел Грегоар обяви че случая започва да се разследва. На следващия ден Парижката община уточни, че са започнали две отделни проверки - едната е вътрешна и се извършва от оператора на Айфеловата кула SETE, а другата - от самата община.
В случая SETE вече призна, че е било отправено искане за ограничаване на взаимодействията с жени и че тези условия не е трябвало да бъдат приемани. Предстои да се установи как точно са били приложени договореностите на място, кой е дал конкретните инструкции към персонала и на какво основание.
Това е и причината реакцията на служителите да не се свежда просто до спор за организацията на едно частно посещение. За тях въпросът е дали полът им може да бъде използван като критерий за това къде могат да работят и с кого могат да взаимодействат в рамките на служебните си задължения.
Случаят с Айфеловата кула засега не може да бъде определен като установена дискриминация или като съдебен прецедент. Разследванията трябва да изяснят какво точно се е случило, какви инструкции са били дадени на персонала и от кого. Съдебната практика в други държави обаче показва, че въпросът за „предпочитанието на клиента“ не е нов. В американското трудово право например подобно предпочитание по принцип не се приема като достатъчно основание за полова дискриминация. В Европейския съюз сходен въпрос е разглеждан от Съда на ЕС по делото Bougnaoui v. Micropole, в което съдът приема, че желанието на работодателя да се съобрази с предпочитанията на клиент само по себе си не представлява професионално изискване, което да оправдае различно третиране на служител.
Автор: Елена Родимова
Източници:
Comments