Италия: сексуалното насилие над работничките мигрантки
- vechernicamedia

- 6 days ago
- 4 min read
Разследващата журналистка София Турати в нейно разследване разкрива насилието, основано на пола, и малтретирането на уязвими работнички, основно мигрантки от Източна Европа в Италия и хората, борещи се за тяхната защита.
Тя разказва историите и спомените на жените, срещнали се със сексуалното насилие и тормоз, работейки в италиански градове като домашни помощнички.
Наталия*, украинска работничка на около 60 годишна възраст, живееща в Неапол, си спомня с отвращение за клиент, който е бил гол, докато чистила къщата му. Юлия* си спомня съпруга на пациент с увреждания, който постоянно я тормозел със сексуални намеци и неуместни „шеги“. Катя* пази спомена как е била млада работничка, току-що пристигнала в Италия, когато клиент я е притиснал до стената, докоснал я и се е опитал да я целуне.
За съжаление потърпевшите жени работнички не са само от Източна Европа. През 2025 г през месец януари, Диана*, домашна помощница от Хондурас в Рим, споделя, че е била сексуално насилена от мъжа в къщата, в която работила. „Същия следобед той ядеше и настоя да ми предложи чаша вино. Аз не пия, но от учтивост приех глътка. След това не помня нищо. Събудих се посред нощ и той беше върху мен.“
Мария*, пристигнала в Италия от Перу през 2024 г. с надеждата да спечели достатъчно пари, за да издържа семейството си. В Рим тя работи като „баданте“ – болногледачка за възрастни или хора с увреждания, която е настанена в дома на човека, за когото се грижи. Нейната пациентка е жена на около 50 години, с психически и физически увреждания, но 80 – годишният баща на жената е създавал големи проблеми на Мария - влизал в стаята ѝ без разрешение, молил я е да спи в леглото му, шпионирал я, докато е в банята и ѝ е правил непрекъснато сексуални предложения.
„Всички ние имаме подобни истории за разказване. Не винаги го наричаме насилие, основано на пола; понякога то се смята почти за нормална част от тази работа“, казва Светлана Григорчук, бивша домашна работничка от Украйна, превърнала се в синдикалист в USB (Unione Sindacale di Base) в Неапол. През годините тя се е превърнала в ориентир за домашните работници в региона, които исторически идват предимно от Украйна, а напоследък и от Грузия.
В Италия разпространението на недекларирания домашен труд е създало друга форма на експлоатация, известна като „Caporalto“ (незаконна система за наемане на работници, групова и трудова експлоатация) в секторите на селското стопанство, строителство, туризъм и домашно услуги. Подобно на трафика на хора, практиката включва незаконен посредник, който помага на мигрант да стигне до Италия с обещание за работа, но след това задържат част от доходите и паспорта му.
В Албания и България жени от Филипините и Азия дошли да търсят работа и по-добро бъдеще за семействата им попадат в капана на трудовата експлоатация.
По последни данни от 2025 година. Много от работодателите са над 80-годишна възраст, а много жени са наети. В доклада на DOMINA Observatory on Domestic Work представен пред Сената в Италия се отбелязва, че работодателите в сектора са все по-възрастни, като 37,9% са на поне 80 години. Индустрията продължава да се характеризира със силно женско присъствие, като почти всички жени представляват близо 90% от заетите като домашен персонал. Около 70% от заетите са от страни извън Италия.
Средната годишна заплата на домашните работници е в ниския до средния диапазон: има повече работници със средна годишна заплата под 3000 евро (24,3%), отколкото тези, които получават над 12 000 евро (23,1%). Те посочват, че размера на заплатата зависи до голяма степен от броя отработени часове и вида на договора.
В началото на 2024 г. в интервю пред БНР - Нели Симеонова, завеждаща консулската служба в българското посолство в Рим споделя, че по официални данни българите в Италия са около 50 хил., но по неофициални данни са около 90 хил. Българите в Италия предимно южната част на страната намират работа като домашни помощници, в селското стопанство или в строителството. Симеонова допълва, че има трудови измами и не са рядкост случаите на нарушени трудови права на сънародниците ни. Не се споменава какъв дял от пребиваващите българи в Италия са жени.
По време на Ковид пандемията в Италия експлоатация на мигранти, предоставящи грижи, се е обострила. Платформата за глобални новини за труда „Equal Times” разказва за историята на 52 - годишната Цветанка от България, която работи като домашна помощница и от 22 – години живее около Милано. Тя се разболява от бъбречна инфекция, след това от Covid-19 и губи майка си, която живее в България. „Между престоя в болница и самоизолацията не можех да работя повече от месец, но открих, че имаш право само на 15 дни болнични годишно, дори по време на пандемията. Загубих работата си. Нямах от какво да живея. Тя споделя пред изданието, че към него момент се е чувствала като второкласна гражданка.
*Имената в текста са променени с цел защита на личната идентичност на жените.
Автор: Дениз Назиф
Източници:





Comments