От фронта към улицата: какво се случва, когато престъпници, изпратени на война, се връщат в Русия
- vechernicamedia
- 3 hours ago
- 3 min read
От 2024 г. насам Русия е замразила изключително много наказателни дела с цел да набере осъдени лица за участие във военните действия срещу Украйна. Тази практика, насочена към бързо попълване на военни редици, поставя сериозни въпроси не само за хода на конфликта, но и за последиците върху вътрешната сигурност.
Докато вниманието на света е насочено към случващото се на фронта, по-малко видим остава ефектът от завръщането на участници във войната обратно към цивилния живот. Според различни журналистически разследвания и правозащитни организации, част от помилваните затворници, участвали във военни действия в Украйна, са се върнали в Русия и впоследствие са извършили нови престъпления. Това поражда притеснения и създава усещане за несигурност сред населението.
По информация на медии, включително разследвания на независими издания като BBC News и Mediazona, има документирани случаи на насилие, извършено от такива лица. Например, в репортаж на BBC се описват инциденти, при които бивши бойци, вербувани от затворите, са извършили тежки престъпления след завръщането си.
Медийни публикации съобщават и за случаи на насилие срещу жени. В един от тях жена твърди, че е била нападната пред дома си в град Артьом в Далечния изток на Русия. Според нейния разказ, нападателят се е представял като ветеран от т.нар. „специална военна операция“ и е отправял заплахи за убийство.
Жената споделя пред медиите, че ударите били толкова силни, че патерицата се счупила. Тя повикала полицията и когато те пристигнали на място, мъжът представил документ, доказващ, че е участвал във войната, и заявил, че заради това „нищо няма да му се случи“.
Има и по-добре документирани случаи. Един от най-широко отразените е този на Иван Росомахин. Росомахин е бил осъден за убийство, след което е помилван, за да се присъедини към частната военна група „Вагнер“ и да участва във военни действия в Украйна. След завръщането си в родния регион Киров, той е обвинен, че е извършил изнасилване и убийство на възрастна жена. Впоследствие е осъден на 22 години затвор, като съдът отбелязва изключителната жестокост на престъплението. Само седмица след окончателната присъда, Росомахин е бил освободен.
Според разследване още през 2024 г. на руската медия „Верстка“ става ясно, че завърналите се от войната ветерани досега са убили най-малко 242 руснаци и са ранили сериозно други 227. Тези числа нарастват, а най-често потърпевши са роднините на войниците и техните познати: повечето престъпления са от битов характер и са свързани с алкохол. Много от тях имат предишни криминални присъди и са били освободени от затворите специално, за да се включат в „специалната военна операция“.
В BBC News Русская служба също бе публикувано изследване, че от близо 20 000 наемници на групировката „Вагнер“, убити по време на нападението над Бахмут, Украйна, над 17 000 са затворници, транспортирани на фронта от руски затворнически колонии и следствени арести. Това е много сериозен проблем и за съжаление не спира да се разраства.
Мариана Кацарова, която работи към ООН като специален докладчик на за състоянието на правата на човека в Русия, заявява, че завръщането в Русия на бивши престъпници, чиито съдебни документи са били заличени, допринася за увеличаване на домашното насилие.
„Много от тях, които се завръщат – и това е нововъзникваща тенденция – са извършили нови насилствени престъпления, като първо срещу жени, срещу момичета, срещу деца, включително сексуално насилие и убийства“, каза тя в Женева, където съветът провежда есенната си сесия.
Този процес поставя и морални дилеми: докъде може да стигне една държава в стремежа си да подсили армията си? И каква е цената, която обществото плаща след това? В краткосрочен план подобна политика може да осигури човешки ресурс за военни цели, но в дългосрочен – рискува да подкопае обществената сигурност.
В крайна сметка въпросът не е само в самото участие на осъдени лица във войната, а в липсата на устойчив механизъм за тяхната реинтеграция. Без ефективен контрол и подкрепа след завръщането им, рискът от нови престъпления остава реален — и последиците се понасят от обществото като цяло.
Автор: Кристиана Йосифова
Източници: