Защо лесбийките, преживели домашно насилие, остават без ясна защита от закона и институциите в България
Жена многократно подава жалби в полицията срещу бившата си партньорка, която я малтретира физически и психически, и не получава защита. В друг случай съдът отказва закрила на жена, държана затворена от бившата си партньорка, защото двете са еднополова двойка.
Според адвокат Деница Любенова от ЛГБТИ организацията „Действие“ двата случая показват един и същ модел: институционално безсилие, което при насилие в еднополови двойки се вижда още по-ясно. А българският закон и днес не дава категоричен отговор дали лесбийките, преживели домашно насилие, могат да разчитат на защита.
Два случая, един модел
Първият случай, по думите на Любенова, е огласен преди няколко години от фондация „Асоциация Анимус“ в кампания срещу домашното и джендър-базираното насилие. „Действие“ също е работила по него заедно с пострадалата. Жената е подложена на систематично физическо и психическо насилие от бившата си партньорка и многократно сигнализира в полицията. Защита по Закона за защита от домашното насилие не получава.
Вторият случай е от 2015-2016 г. Пострадалата е държана затворена от бившата си партньорка и търси защита по съдебен ред. Софийският районен съд отказва - защото става дума за еднополова двойка. Делото стига до Европейския съд по правата на човека, но е обявено за недопустимо, тъй като пострадалата не пожелава да продължи правните действия у нас и вътрешните средства за защита не са изчерпани.
Любенова определя и двата случая като институционално безсилие. Според нея слабата реакция на полицията и съда при домашно насилие е видима за всички, но при еднополовите двойки тя е още по-очевидна.
Дупката в закона
Според чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие домашно насилие е насилие срещу лица, които са в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Чл. 3 изрежда кой може да бъде извършител, включително лице, с което пострадалият „се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка“.
Проблемът е в думата „съпружеско“. Тя насочва към брака, а Семейният кодекс определя брака като съюз между мъж и жена. Именно на това се позовава Софийският районен съд през 2016 г., когато отказва защита.
„Интимна връзка“ беше добавена в закона през август 2023 г., след случая с обезобразената Дебора от Стара Загора. Тогава в парламента се водеше спор дали новото понятие няма да даде защита и на еднополовите двойки. В крайна сметка законовото определение говори за отношения между две лица от мъжки и женски пол. Юристи и неправителствени организации го определиха като дискриминационно и противоконституционно, а „Тоест“ описа кого законът оставя без защита. Според изследване на фондация „Билитис“ една трета от интервюираните хора в еднополови връзки са преживели насилие от партньор, но никой от тях не е подал сигнал в полицията.
Някои юристи смятат, че е възможно и по-широко тълкуване. Любенова е предпазлива: „Идеята за интимна връзка евентуално би могла да покрие еднополовите двойки, но за това няма никаква съдебна практика и аз не бих твърдяла, че интимна връзка би покрила защитата на лица от един и същи пол.“
Тя определя проблема като „институционализирана дискриминация спрямо ЛГБТИ хората“. Тъй като от домашно насилие преимуществено пострадват жени, по думите ѝ тук може да се говори и за лесбофобия.
Проблем, който не може да бъде измерен
Дори дискриминацията не обяснява напълно защо толкова малко случаи стигат до публичното пространство. Едва в последните няколко години ЛГБТИ организации започват да говорят за домашното насилие между лица от един и същи пол.
Според адв. Любенова ще мине много време, преди достатъчно пострадали да потърсят помощ от тези организации, за да може проблемът да бъде измерен. Засега, признава тя, това е невъзможно, поради липсата на официални сигнали и тяхното снемане от полицията.
Първи стъпки в тази посока вече има. През 2026 г. „Действие“ стартира анонимно национално онлайн проучване и фокус групи за насилието, което преживяват лесбийки, куиър и транс жени и небинарни хора. Целта е транспонирането на новата европейска директива да отчете реалните им нужди.
Липсата на данни не е само български проблем. Изследване на Кейт Бътърби и Катрин Донован, публикувано през 2023 г. в Journal of Family Violence, разглежда работата на полицията в Англия. Авторките описват т.нар. „process-driven responses“ - полицията прилага едни и същи процедури към всички случаи на домашно насилие, без да отчита идентичността и нуждите на пострадалите. Според тях специалистите често възприемат насилието в ЛГБТ+ двойки като по-малко сериозно, като „взаимно“ или пропускат специфичните му динамики.
„Системата може да запише лесбофобски мотив“
Често се твърди, че системата технически не може да отбележи, че насилието е мотивирано от сексуалната ориентация. Любенова не е съгласна.
По думите ѝ методика за индивидуална оценка на риска в МВР не съществува, но изискване за такава оценка има и съдът е длъжен да я прилага. В нея трябва да бъдат включени сексуалната ориентация на пострадалото лице и конкретния мотив.
Затова тя съветва хора от ЛГБТИ+ общността, които подават сигнал в полицията или жалба в съда, да посочват сексуалната си ориентация и мотива, който според тях стои зад насилието. Само така практиката на институциите може да започне да се променя.
Как го правят другаде?
Нито един европейски модел не е перфектен, но няколко държави вече признават, че ЛГБТИ+ хората, преживели насилие, имат специфични нужди.
В Нидерландия в полицията действа национална ЛГБТИК+ мрежа „Розово в синьо“ (Roze in Blauw), чиито служители помагат на хората да подадат сигнал за дискриминация или нападение. В някои управления като пилотен проект работят и специализирани детективи по дискриминация, които проверяват дали зад дадено насилие стои дискриминационен мотив.
В Швеция през 2024 г. Националният оперативен департамент на полицията разработи модул за престъпления от омраза за всички общностни полицаи. Фокусът е върху правната рамка, подкрепата за пострадалите и работата с гражданското общество.
Целта не е специален закон за куиър хората, а обучени специалисти. В момента в България нито законът се прилага еднакво, нито полицаите имат обучение за специфичните динамики на насилие в еднополови двойки. Адв. Любенова казва, че подаването на сигнали е разковничето към промяна. Двете трябва да се случат едновременно: хората да сигнализират, а институциите да са готови да чуят. Организации като „Действие" вече провеждат обучения с полицейски служители. Въпросът е дали държавата ще поеме тази отговорност като своя или ще я остави на гражданското общество да запълва дупките в системата.
Във Франция полицията си партнира от 2014 г. с FLAG! - сдружение на ЛГБТ+ служители в МВР и правосъдието, което провежда обучения в полицейските школи. В управленията има стотици служители, специално определени да насочват и подкрепят пострадалите от ЛГБТИ-фобски действия, когато подават жалба.
Какво предстои
Най-близкият шанс за промяна в закона е Директива (ЕС) 2024/1385 за борба с насилието над жени и домашното насилие. Голяма част от нея се прилага за всички пострадали от домашно насилие, независимо от пола им. България трябва да я въведе в законодателството си до юни 2027 г. (вижте и анализа на „Вечерница“ за пропуските в българския закон). Това ще наложи изменения и в Закона за защита от домашното насилие. „Действие“ се опитва в този процес да впише изрично защитата за еднополовите двойки.
Дали това ще се случи, зависи от Министерството на правосъдието и от парламента, който през 2023 г. вече веднъж затвори вратата. Дотогава лесбийките, преживели насилие, остават зависими от това дали полицаят на гишето и съдията по делото ще ги видят.
Промяната е възможна и стъпките са конкретни: транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1385 трябва да включи изричен текст, който защитава еднополовите двойки - нещо, което „Действие" вече се опитва да постигне. МВР трябва да въведе методика за индивидуална оценка на риска, която включва сексуалната ориентация на пострадалите, тук изискването съществува, методиката не. Организациите, работещи с общността, се нуждаят от делегиран държавен бюджет за обучение на полиция, прокуратура и съдии.
Видимостта не е привилегия - а предпоставка за оцеляване.
Прочетете целия разговор с адв. Деница Любенова за стратегическите дела, решенията на европейските съдилища и какво може да направи всяка жена, преживяла насилие.
Автор: Даяна Кирова
Източници:
Интервю за Вечерница на авторката с адв. Деница Любенова, „Действие“, 2026 г.
Закон за защита от домашното насилие, Министерство на правосъдието
Надежда Йорданова: За „интимна връзка“ ще се смятат отношения от поне 60 дни, OFFNews, 7 август 2023 г.
Адвокати: Дефиницията за интимна връзка ще създаде огромни проблеми в практиката, Lex.bg News, 8 август 2023 г.
Против Конституцията. Какви реакции предизвика дефиницията за интимна връзка, Свободна Европа, 8 септември 2023 г.
Теодора Станимирова, Кого не пази Законът за защита от домашно насилие?, „Тоест“, 13 май 2025 г.
Преживяла си насилие? Не си сама., „Действие“, 5 февруари 2026 г.
Butterby, K., Donovan, C. The Impact of Police ‘Process-Driven Responses’ on Supporting Lesbian, Gay, Bisexual and/or Transgender + Victim-Survivors of Domestic Abuse in England. Journal of Family Violence 39, 1379-1391 (2024), публикувана онлайн на 21 август 2023 г.
Combating discrimination and violence against LGBTIQ+ people in the Netherlands, правителство на Нидерландия
Hate Crime Reporting: Sweden 2024, ОССЕ/ОДИХР
La police nationale mobilisée contre les LGBTQI+phobies, Национална полиция на Франция
FLAG! - Police nationale, FLAG!
Една година след европейската директива: защо защитата на жените в България все още остава непълна, „Вечерница“
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях.
Comments