Анти-LGBTQ+ акциите в Турция: Защита на семейството или нарушаване на човешките права?
В ранните часове на 13 септември, турската полиция провежда анти-ЛГБТИ акции в няколко града. Претърсени са домовете на активисти, офисите на организации и барове, посещавани от представители на общността. Сред тях са членове на едно от най-старите сдружения в страната - Kaos GL.
Операцията е част от разследване, което турските власти представят като насочено към „защитата на децата, институцията на семейството и обществения ред“. Министерството на правосъдието съобщава, че действията засягат 162 заподозрени, 9 организации и 13 бизнеса в 15 провинции. Акциите се извършват под наслова „Семейството ми е в безопасност“.
Названието идва от държавната политика на президента Реджеп Тайип Ердоган, който обяви периода от 2026 до 2035 г. за „Десетилетие на семейството и населението“. Сред аргументите зад неговите виждания са демографският спад и намаляващата раждаемост в страната. Властите представят защитата на традиционното семейство като част от решението на този проблем.
В последните дни, езикът на „семейните ценности“ се превърна в параван за разбиването на цели пространства, свързани с ЛГБТ+ общността.
Според прокуратурата част от разследването е свързано с непристойно поведение и нарушения на закона за сдруженията. Сред обвиненията са споменати и подпомагане на проституцията и финансови връзки с чужбина. Полицията съобщава и за иззети наркотици, алкохол и оръжия.
Паралелно с физическите акции съдът в Истанбул нарежда блокиране на сайтовете и профилите на редица ЛГБТ+ организации. Сред засегнатите са Kaos GL, 17 Mayıs, ÜniKuir, Pembe Hayat, SPoD, Genç LGBTI+, Lambdaistanbul. Блокирани са и профили на журналисти, адвокати и активисти.
По този начин се засяга инфраструктурата, чрез която ЛГБТИ+ хората в Турция организират дейността си, комуникират и защитават правата си и търсят подкрепа.
Ключов в случая е член 226 от турския Наказателен кодекс, който криминализира „непристойността“. Първоначално разпоредбата е предназначена основно за защита на непълнолетните от порнографско съдържание. През последните години, обаче тя все по-често е цитирана в производства срещу ЛГБТИ+ активисти и организации, гласи анализ на Le Monde. Това е от значение, защото хомосексуалните отношения сами по себе си не са криминално престъпление в Турция. Въпреки това хора от общността от години се сблъскват със забрани на публични събития и съдебни производства.
През 2015 г. властите започват системно да забраняват и разпръскват Прайд шествията в Истанбул, позовавайки се на обществения ред. През 2017 г. губернаторството на Анкара въвежда обща забрана за ЛГБТ+ събитията, която по-късно е отменена от административен съд, но след това ограниченията продължават под формата на отделни забрани. През юни 2025 г. най-малко 50 души са задържани при Прайд фестивала в Истанбул. Сегашните акции представляват нов етап на това движение, като властите променят своя фокус и се насочват към организации, техни служители и членове, както и към физически пространства, свързани с общността.
Министърът на правосъдието Акин Гюрлек свързва операцията именно с по-широка политика за защита на семейството и децата. Президентът Ердоган от своя страна от години използва остър език по отношение на ЛГБТ+ общността, която определя като „девиантно движение“ и свързва с демографския спад на страната.
За правозащитните организации обаче тази аргументация прикрива по-широк натиск върху гражданското общество. Kaos GL отхвърля обвиненията и определя действията като политически мотивирани. Според организацията използването на обвинения като „непристойност“, проституция и финансови връзки с чужбина за преследване на ЛГБТ организации създава възможност законна гражданска дейност да бъде представяна като престъпна.
Тук се появява и един от най-съществените въпроси около операцията: къде минава границата между законово разследване на конкретни престъпления и използване на наказателното право за ограничаване на определена общност?
Случаят предизвиква реакция и извън Турция.
Европейската комисия изразява загриженост за действията срещу правозащитни организации и ограниченията върху медиите и дигиталните платформи. ЕС призовава Анкара да гарантира спазването на основните права. В същото време турското правителство защитава действията си. Министерството на правосъдието заявява, че разследването ще продължи, а Гюрлек отхвърля критиките, отправени от Европейския съюз.
Така спорът вече не е само вътрешнополитически. Той поставя Турция в поредна конфронтация с европейските институции по въпросите за човешките права, гражданското общество и свободата на изразяване.
На 15 септември в Истанбул и Анкара се проведоха протести срещу задържанията. Пред съд в Истанбул демонстранти се събраха с плакати, с надписи като „Да бъдеш ЛГБТ+ не е престъпление“. Полицията обяви събирането за незаконно и задържа участници, преди те да успеят да направят официалното си изявление. Според данни Le Monde над 90 души са задържани само на този протест. Сред задържаните са и журналисти, които отразяват демонстрацията.
На следващия ден вече имаше ново развитие по първоначалното разследване: осем членове на Kaos GL са поставени под предварително задържане до процес. Още седем души са освободени под съдебен надзор. Така за няколко дни една полицейска операция ескалира в по-широка конфронтация между властите, ЛГБТ активисти, правозащитни организации и протестиращи.
Събитията от последните дни не се случват във вакуум. Те са част от повече от десетилетие на постепенно затягане на ограниченията върху ЛГБТ общността в Турция. Разликата сега е мащабът. На 13 септември едновременно са атакувани сигурни пространства за самоизразяване. Дигитални платформи и профили са блокирани. Организации са включени в криминални разследвания. Активисти са задържани. А когато хората излизат на улицата в знак на протест, част от тях също се оказват в ареста.
На фона на всичко това „семейството“ се превръща в централна дума в официалния език на властта. Въпросът, който остава, обаче е какво се случва, когато защитата на една определена представа за семейство започне да определя кои организации могат да съществуват, кои хора могат да говорят публично и кои протести могат да бъдат проведени.
Тогава става ли дума само за политика на „защита на семейството“ или за ограничаване на човешките права?
Авторка: Евгения Георгиева
Comments