Тревожна тенденция: ръст на сексуалното насилие над деца във Франция

През 2024 г. във Франция 614 деца, от новородени до 2-годишни, са били приети в специализирани съдебно-медицински центрове заради случаи на сексуално насилие, съобщава Miprof, държавна структура за защита на жените, позовавайки се на данни на Министерството на здравеопазването. Това представлява около 2% от всички жертви, преминали през тези звена.

Миналата година общо 30 605 лица на различни възрасти са потърсили помощ в медико-правни центрове след претърпяно сексуално насилие, което е 12% повече спрямо 2023 г. 

88% от тях са жени и момичета, като малко повече от половината са непълнолетни. От останалия дял мъже, 72% са непълнолетни.

Още по-тревожен е фактът, че реалните мащаби на проблема са в пъти по-големи. Не всички жертви търсят помощ в подобни центрове, а при най-малките е по-трудно установяването и сигнализирането на посегателствата. Според Ciivise, Независима комисия за инцеста и сексуалното насилие над деца, всяка година във Франция около 160 000 непълнолетни стават жертви на сексуално насилие. При близо една четвърт от случаите, първите сексуални посегателства започват между раждането и петата година.

Въпросът за насилието над най-уязвимите се оказа в центъра на общественото внимание в страната през 2025 г., след два случая, които разкриха, че и привидно най-безопасните места, могат да се окажат рискови, ако не се осъществява постоянен контрол.

През юли т.г. помощник-възпитателка в детска градина в малко село в Южна Франция беше обвинена в сексуално посегателство над девет деца на възраст между три и четири години. Инцидентът предизвика вълна от тревога и недоволство сред родителите и местната общност, а служителката бе отстранена от работа и привлечена като обвиняема. 

Месец по-късно подобен случай разтърси и парижкия регион, след като медицинска сестра и нейният партньор бяха обвинени в сексуални посегателства над малолетни, както и в заснемане и разпространение на порнографски материали, включително с бебета. 

Във Франция, на теория, съществува добре развита междуинституционална политика за закрила на детето, чийто основен орган е ASE (Социална служба за закрила на детето). Той осигурява превенция, подкрепа на семействата, настаняване в център или приемен дом при непосредствена опасност, както и подготвя подрастващите за социална и професионална интеграция в бъдеще.

На практика обаче тази служба се оказва недостатъчно ефективна, поради недостиг на места за настаняване, разделяне на братя и сестри, липса на психологическа помощ, малтретиране на децата от страна на приемни родители и неизпълнение на съдебни разпоредби за настаняване. 

Пропуските в системата понякога поставят децата в още по-голяма опасност. След напускане на домовете за настаняване или приемното семейство, законът предвижда подкрепа за младежите, но тя невинаги е достатъчна и част от тях рискуват да се окажат на улицата. Това се потвърждава от стряскаща статистика: един на всеки четири бездомни човека във Франция е бил под грижите на системата като дете.

The Council of Europe

Френското правителство разполага и с Национален план за борба с насилието над деца 2023-2027 г., чиято цел е цялостна защита в дома, училището и институциите, както и по-ефективна превенция и подкрепа на жертвите. Въпреки това редица правозащитни организации алармират, че предвиденият механизъм е недостатъчен. Изтъкват се липса на персонал, ограничени ресурси, забавени съдебни процедури и отсъствие на реална подкрепа, особено в малките населени места.

Казусите с институционалните пропуски получиха международен отзвук, след като през април т.г. Европейският съд по правата на човека постанови три осъдителни решения срещу Франция. От тях става ясно, че разследващите органи и съдилища не са успели да защитят три непълнолетни момичета, станали жертви на изнасилване. По време на инцидентите те са на 13, 14 и 16 години и са били лишени от необходимата подкрепа, изслушване и защита в хода на наказателното производство. Решенията показват, че макар правителствените планове да предвиждат нови мерки, остава спешна необходимост от ефективната им реализация, за да се предотврати вторично виктимизиране на децата, причинено от бавната и сложна съдебна процедура.

Въпреки предизвикателствата при събирането и интерпретирането на данни, няма съмнение, че насилието над деца нараства навсякъде по света. Най-скритото и трудно за проследяване обаче остава сексуалното. Статистиката за Европа е особено притеснителна: едно на пет деца на континента е претърпяло сексуално посегателство. Мнозинството от тях са жертви на хора, които познават и на които се доверяват. 

Ужасяващо е, че местата, които би трябвало да бъдат най-безопасни за децата - домът, детската градина, училище или медицинските заведения, все по-често се превръщат в среда, излагаща децата на огромен риск.

Последствията от всяка форма на насилие са дълготрайни. То оставя дълбоки психологически травми, които често съпътстват жертвите през целия им живот. Важно е не само да се реагира на вече настъпилото насилие, но и да се създаде среда, в която най-малките се чувстват достатъчно сигурни, за да говорят, и където всяко съмнение се приема сериозно. Това е предизвикателство, което изисква ангажираност на цялото общество и постоянен институционален контрол и подкрепа, защото бъдещето на тези, които не могат да се защитят сами, е наша обща отговорност.

Автор: Радостина Сирашка