top of page
  • Facebook
  • Instagram

Август - месецът на жените-писателки в превод

Август е месецът, в който литературният свят обръща специално внимание на жените писателки, чиито произведения достигат до читатели на други езици. От 2014 г. насам август се отбелязва като Women in Translation Month (WITMonth) - инициатива, създадена от Мейтал Радзински, която насърчава четенето, обсъждането и популяризирането на книги от жени, написани на езици, различни от английския.


Движението се заражда в края на 2013 г. на фона на наблюденията за недостига на произведения от жени сред преводната литература. Постепенно към него се присъединяват преводачи, литературни изследователи, издатели и читатели, които поставят въпроса защо женските гласове, идващи от езици извън английския, остават по-слабо представени в международното книгоиздаване.


WITMonth не е месец на жените преводачки. Фокусът на инициативата е върху жените-писателки и тяхното присъствие в преводната литература, независимо от пола и идентичността на преводача. Именно преводът обаче е механизмът, чрез който един литературен глас може да премине езиковата граница и да достигне до нова публика. 


Всяка година авторитетни издания се стараят да пускат препоръките си, които могат да ни дадат добри идеи какво да прочетем през лятото, но и да попълним знанията си. Такива са например класациите не Penguin, Goodreads и The Booker Prizes. 


Инициативата е добър повод да погледнем към жените, които през различни периоди от време са превеждани от български н чужди езици, както и към мястото, което тяхната работа заема в контекста на световната литература. В българската литература ситуациятова поставя интересен въпрос: кои са жените писателки, чиито истории, стихове и романи са успели да преминат отвъд българския език?


Рене Карабаш от българската литература до International Booker Prize



През 2026 г. един от най-силните примери е Рене Карабаш и романът ѝ „Остайница“, публикуван на английски като She Who Remains. Книгата е преведена от Изидора Анжел и беше включена в краткия списък на International Booker Prize 2026.


Романът разказва историята на Бекиа - млада жена живееща в албанска общност, управлявана от патриархалните правила. За да избегне уговорен брак, тя става т.нар. „заклета девица“ - жена, която се отказва от социалната си идентичност като жена и започва да живее като мъж. Години по-късно вече възприела мъжкия си образ разказва историята си и се връща към въпросите за пола, любовта, свободата и избора.


Самата Карабаш разказва пред Thebookerprizes.com, че интересът ѝ към историята е свързан и с преживяването ѝ на патриархалните норми в собственото ѝ детство в България. Идеята за романа идва след посещение на фотографска изложба в София, посветена на албанските „заклети девици“. 

Английският превод превръща книгата в международен литературен феномен. Романът вече е преведен на повече от десет езика, а номинацията за Booker поставя българска авторка в центъра на един от най-важните разговори за преводната литература през 2026 г.


Аксиния Михайлова под изгубеното небе


Аксиния Михайлова не просто е превеждана на чужди езици, с самата тя пише на френски.


През 2014 г. стихосбирката ѝ „Ciel à perdre“, написана на френски и публикувана от френското издателство Gallimard, получава престижната награда Гийом Аполинер - едно от най-значимите отличия за поезия във Франция.


Това е необичаен случай за чуждестранен автор. Френското литературно издание Livres Hebdo отбелязва, че наградата е присъдена на българска поетеса за книга, написана директно на френски език. Журито оценява оригиналността и модерността на стихосбирката, както и начина, по който Михайлова използва френския език.


Михайлова има и дългогодишна работа като преводач. Нейни собствени стихове са превеждани на множество езици, сред които френски, румънски, словашки, сръбски и хърватски, а цялостното ѝ литературно присъствие я поставя в интересната позиция едновременно на автор и посредник между различни литератури.


При нея границата между „български автор“ и „чуждоезичен автор“ започва да изглежда условна. Езикът, на който пише, не отменя произхода ѝ, но ѝ позволява да участва непосредствено в друга литературна среда.


Яна Букова между България и Гърция



Яна Букова е друг пример за писателка, чиято литературна биография трудно се побира в рамките на една национална литература. Тя живее в Гърция от 90-те години на 20 в., пише, превежда и публикува в различни литературни среди, а нейни произведения са превеждани на гръцки, испански, френски, немски, арабски и други езици. Английски преводи на нейни стихове и проза са публикувани в международни литературни издания и антологии.

Особено интересен е романът ѝ „Пътуване по посока на сянката“, който проследява съдбите на осем персонажи на Балканите през XIX век и използва множество преплетени истории, митове и разкази в разказа.

През 2026 г. книгата получава нов живот на английски. Traveling in the Direction of the Shadow излиза в превод на Екатерина Петрова от New York Review Books. Американското издателство определя романа като произведение, богато на класически препратки и разкази, които напомнят за Итало Калвино и Борхес.


Когато езикът вече не е граница

Историите на тези три авторки показват различни начини, по които българската литература може да премине през езиковата граница и да пробие националните прегради. Именно и това е и смисълът на Women in Translation Month: да направи по-видими произведенията на жени, които пишат извън доминиращия английски литературен контекст.


За българската литература този разговор е особено важен. За един малък литературен език, опитващ се да намери мястото си в глобален мащаб, преводът се оказва един от основните начини, по които произведенията на локални автори могат да достигнат до нови читатели. Когато тези автори са жени, WITMonth дава възможност да се говори не само за това какво се превежда, но и чии гласове получават възможност да бъдат чути извън собствената си условна езикова среда.


Авторка: Елена Родимова



Източници:




Books by Women in Translation to Read This August and Beyond, 


Listopia > Women in Translation Recommendations, 



WIT Month: Seven women in translation share their must-reads, 



An interview with Rene Karabash and Izidora Angel, author and translator of She Who Remains, https://thebookerprizes.com/the-booker-library/features/an-interview-with-rene-karabash-and-izidora-angel




Comments

bottom of page