Жените, работещи в хотелиерството, поеха основната тежест от въздействието на пандемията върху индустрията – и сега те са в първите редици в борбата за по-добро заплащане и придобивки.
Историческа година на стачки в хотелите на един от най-големите туристически пазари в САЩ. От юли хиляди служители на хотели в Лос Анджелис, включително готвачи, домакини, миячи на съдове, сервитьори, пиколо и агенти на рецепции, напуснаха работа, за да протестират срещу настоящите си условия на работа, според Unite Here Local 11, синдикатът, който представлява повечето работници в хотелиерството в Лос Анджелис.
Основен фокус на стачките е съпротивата срещу политиките от времето на пандемията, които намалиха броя на служителите и увеличиха натоварването в отделите. „Мисля, че всички работнически протести, които наблюдаваме в страната, се породиха поне отчасти от пандемията“ (Кърт Петерсен, съпрезидент на Unite Here Local 11.)
„Ще говоря за нашата индустрия: работодателите не могат да устоят на изкушението да се възползват от кризи като тази. Това, което в крайна сметка направиха, по същество беше да имат по-малко работници, които да вършат повече работа в хотелите.“
Най-малко 46 хотела, включително в окръзите Лос Анджелис и Ориндж, са стачкували повече от 100 пъти от лятото, което го прави най-голямата стачка на хотелиерски работници в историята на САЩ.
В предните редици на стачките са жените работнички. Тази подгрупа от пазара на труда се сблъска с безпрецедентни икономически трудности по време на пандемията, включително по-ниско заплащане, загубени медицински обезщетения и забавено пенсиониране, от които евентуално ще се възстановят едва след десетилетия, ако изобщо това е възможно. Сега те поемат контрола, участват в работната сила и ръководят синдикалните организации.
„Това, което видяхме, е, че жените, особено в тази основна възрастова група, които са на възраст 25-54 години, наистина са водещи във възстановяването на пазара на труда след COVID-19“ (Сара Естеп, асоцииран директор на Женската инициатива в Център за американски прогрес.) („Най-добрата възраст“ (prime age) е термин, който икономистите използват за обозначаване на хората в годините, когато те обикновено произвеждат най-много икономическа продукция.) „Мисля, че е интересно да се видят всички тези победи на синдикатите, водещи до по-високи заплати в тези сектори, в които доминират жените. Повече от 50% от работната сила в сферата на отдиха и хотелиерството са [жени], така че много от тези победи очевидно ще бъдат от полза за работещите жени.“
Тенденцията, която вълнува индустрията на хотелиерството, отразява тази на по-голямата икономика. През 2023 г. жените във всички сектори започнаха да се възстановяват от т. нар. „тя-цесия“ на пандемията, при която жените масово напуснаха работната сила поради предизвикателствата на COVID-19, свързани с грижите за децата, и нестабилността на феминизираните индустрии. „След като контролирахме демографските промени, откриваме, че тези, които са допринесли най-много за възстановяването на общото участие на работната сила през април и май на 2023 г., три години след най-ниската степен на участие в ерата на пандемията, всъщност са жени в „най-добрата възраст“, се казва в проучване на института Брукингс.
Цифрите преминаха важен праг през август, когато тази възрастова група жени достигна процент на участие в работната сила от 77,8% - рекорд за всички времена. „Това е забележително, като се има предвид, че рецесията от 2020 г. първоначално дори увеличи разликата в участието на работната сила по пол и по родителски статус“, се казва в доклада на Brookings. Това означава, че жените също са придобили по-голямо влияние в синдикатите и на пазара на труда като цяло.
Борбата на работниците в хотелите за по-добро заплащане и придобивки
В една от най-скорошните хотелски стачки в Лос Анджелис, работници в хотели на Century Boulevard организираха демонстрация, като лагеруваха пред хотелите, докато ръководството не се съгласи на справедлив договор, който да увеличи заплатите на работниците за компенсация за увеличената им натовареност.
Мерки като невръщането на пълния персонал след COVID-19 влияят на условията на труд. Влияят също така и новосъздадените по време на пандемията политики, които се задържаха и след нея - като превръщането на ежедневно почистване на стаите в незадължително. „Това беше направено в началото, защото никой от нас не беше наясно какво представлява пандемията и как се разпространява“, казва Петерсен. „Тогава те решиха да го превърнат в дългосрочна промяна, водена не от безопасност, не от сигурност, а от алчност. Те искат по-малко работници да вършат работата и като следствие, освен че имат по-малко работни места и по-малко часове, прислужниците трябва да работят два пъти повече.“
„Да си камериерка е много трудна работа“ (Ирен, камериерка, работила 17 години в Sheraton Gateway). Тя участва в стачката на лагера. „Натоварването е голямо и освен това е много стресираща работа.“
Въпреки че работното ѝ място е възобновило ежедневното почистване, все още няма достатъчно персонал. „Те все още не са се върнали към нивата на персонал отпреди пандемията, което е наистина голяма грижа в момента, защото ние поемаме работа, която други хора са вършили преди“, казва Ирен. Един конкретен проблем е липсата на достатъчно служители, които перат в хотелите. „Например, понякога няма достатъчно чисто спално бельо, така че почистваме стаята, но трябва да намерим чистото спално бельо и след това да се върнем в стаята. Така че нашата работа е много по-дълга. Често работим принудително извънреден труд поради недостига на персонал.“
Почистването не е единствената област, която хотелите са орязали. „Ако прегледате хотелите, ще видите, че във всеки един отдел няма-достатъчно работници“, казва Петерсен.
От своя страна индустрията като цяло казва, че се опитва да наеме повече служители, но не може да намери такива. „Недостигът на работна ръка ще продължи да бъде едно от основните предизвикателства, пред които са изправени хотелиерите в обозримо бъдеще“ (Чип Роджърс, президент и главен изпълнителен директор на American Hotel & Lodging Association). „Хотелите едва добавиха повече от 1000 работни места от октомври до ноември и това не е поради липса на опити. Заплатите са почти на исторически нива, а придобивките и гъвкавостта са по-добри от всякога. Но недостигът на работници в цялата страна пречи на хотелите да възвърнат всички работни места, които загубихме заради пандемията.“
Разочарованието на работниците, което изглежда присъства в цялата индустрия, може да е причина за това, особено след като хотелите получиха федерални помощи по време на пандемията и въпреки това съкратиха много работни места, според Unite Here. „Общата компенсация, спечелена от Кулинарния съюз за работниците, наети в казината MGM Resorts, Caesars Entertainment и Wynn Resorts, е приблизително 2 милиарда долара над общия петгодишен договор“, каза Тед Паппаджордж, секретар-ковчежник на Кулинарния съюз, в изявление.
Междувременно заплатите на много работници са толкова ниски, че се борят да намерят жилище на разумно разстояние от работата си, особено след като разходите за жилище скочиха напоследък.
Работниците в хотела казват, че нямат намерение да напускат, докато не видят подобряване на условията на труд. „Нашите членове са по-решителни, отколкото бяха на 1 юли“, казва Петерсен. В момента в града все още има около 13 000 синдикализирани работници в хотелиерството без договор. И демонстрациите им продължават. Имаше и спиране на работата в Waldorf Astoria в Бевърли Хилс, където служителите организират демонстрации от юли. „Работниците стъпка по стъпка стават все по-сигурни в това, за което се борят, и стават все по-силни. Те надминаха всички очаквания, които със сигурност имах за това, което беше възможно.“
„Една ярка светлина е, че средните почасови заплати в тази индустрия всъщност са нараснали в реално изражение от края на 2019 г.“, казва Естеп. Според нейния анализ и с коригиране на инфлацията, заплатите са скочили с около два процента в сравнение с преди пандемията. „Мисля, че това е чудесен знак за работниците в развлекателната индустрия и хотелиерството, че виждаме ръст на заплатите, особено за работниците с ниски заплати.“
Освен това има повече възможности на хоризонта, които биха могли да направят хотелските работници по-търсени. „Повече от една пета от растежа на работните места през следващото десетилетие се очаква да дойде от развлекателната индустрия и хотелиерството“.
Превод: Катерина Георгиева
コメント