Принудителното изселване на хората от „Захарна фабрика“ или как в България расизъм няма

На 15.04. районната администрация на „Илинден“ в София извърши мащабно разрушаване на жилища в квартал „Захарна фабрика“, оставяйки около 150 души – включително деца, възрастни хора и лица с увреждания – без подслон и без никакво алтернативно настаняване. 

На 07.04., ден преди Международния ден за отдаване на признание на над половин милион загинали роми в Холокоста, десетки ромски домове в Захарна фабрика са маркирани за разрушаване. Протести на общността временно забавят разрушаването, а на 11.04. Европейския съд по правата на човека  с нареждане задължава властите да спрат планираните събаряния.

Въпреки това разрушаването се осъществява в 05:30 сутринта на 15.04. по нареждане на районния кмет, при засилено полицейско присъствие и с водно оръдие на място „за всеки случай“.

Нито една от изселените семейства не е получило алтернативно жилище. Много от хората прекарват следващите нощи на открито – в палатки или до останките на домовете си, без достъп до електричество, вода, тоалетна или медицинска помощ. Подкрепа им бива оказана единствено от доброволци и граждански организации, докато институциите останаха безучастни.

Кметът на район „Илинден“ Емил Бранчевски публично оспори легитимността на решението на съда в Страсбург, като го нарече „неавтентично“. Събарянето на домовете може да представлява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, която забранява възпрепятстване на жалбоподатели пред съда.

На 17.04. се организира протест в подкрепа на хората, чиито домове бяха разрушени, който блокира бул. Сливница. 

Липсата на каквато и да е координация от страна на Столична община допълнително задълбочи кризата. Официално бе признато, че общината разполага с едва 55 свободни общински жилища, повечето от които са необитаеми. Предварително изготвен план за преместване на хората, чиито домове бяха разрушени почти без предупреждение, няма. 

източник: Свободна Европа

Контрапротести бяха организирани в Захарна фабрика, Ботунец и Люлин. Реакциите на районните кметове допринасят за задълбочаването на расистката реторика срещу останалите без домове хора. Лидия Донкова, кметица на район Кремиковци, сама обяви готовност за протест и заяви, че “имаме достатъчно роми, които са част от нашето население”, като в последствие участва в протеста в кв. Ботунец.

Кметът на район Люлин, Георги Тодоров, от своя страна поздрави жителите на района за полученото от Столична община уверение, че изселените от Захарна фабрика хора няма да бъдат настанявани там, като сподели във Фейсбук страницата си, че Люлин “сме активна общност от граждани, която иска нормална и спокойна среда” и че “Люлин не е гето!”

Случаят е съпроводен от вълна от омразна реторика в социалните мрежи, насочена към ромската общност. Потърпевшите хора биват представяни като „паразити“ и „заплаха“. Комисията за защита от дискриминация се самосезира и започна проверка за дискриминация по етнически и социален признак.

През 2016 г. Столична община издава заповед за премахване на незаконно изградени постройки на общинска земя. Оттогава са изминали девет години, в които не е потърсено алтернативно решение, докато на 07.04. тази година домовете осъмват маркирани за разрушаване. 

Факт, който се премълчава, е че семействата са настанени в Захарна фабрика най-законно преди десетилетия именно от държавната власт.

Местната власт в лицето на кмета на район „Илинден“ Емил Бранчевски демонстрира пълно незачитане на закона, докато кметът на София Васил Терзиев и всички партии и политици мълчат пред обществеността за случващото се. Докато тяхното отношение оставя расистката реторика да се разпространява все по-скоростно без алтернативен разказ от трибуните на властта за незаконното разрушаване на тези домове, в онлайн пространството вече се споделят призиви за организиране на национален протест.

Автор: Камелия Ценева