top of page
  • Facebook
  • Instagram

„Поемете щафетата“: възраждането на алжирските феминистки медии

  • Writer: vechernicamedia
    vechernicamedia
  • Dec 12
  • 4 min read

Ново поколение журналистки използва социалните мрежи и списания, за да даде глас на алжирските жени и да осъди насилието, основано на пола.


„Активизъм чрез думи“ — така Маджеда Зуин определя своята професия.


След период в традиционната преса, алжирската журналистка и активистка се присъединява през 2017 г. към организацията Femmes en Communication и прилежащата й радиостанцията Voix des Femmes („Гласът на жените“) — платформа, посветена на феминистките теми. Това се превръща в повратна точка за 37-годишната Зуин.


„Добре е да имаш работа, но още по-добре е да имаш кауза“, казва тя пред Middle East Eye, признавайки, че тази отдаденост понякога се възприема двусмислено в Северна Африка, където журналистите често се разглеждат „като активисти, преди всичко друго“.

В Алжир правата на жените остават несигурни, а насилието срещу тях често попада във водещите новини. Феминистката преса заема нишова, но жизненоважна роля – между активизма и журналистиката.


Срещу банализирането на насилието


Обучена да разглежда чувствителни теми, Зуин, отдала живота си на активизма и журналистиката, осъжда тривиализирането на насилието срещу жени в някои алжирски медии, където езикът понякога оправдава изнасилване или убийство, обвинявайки жертвата, че е „провокирала“ нападателя си.


Такъв е случаят на Шайма – изнасилена, измъчвана и изгорена жива през 2020 г. на 19 години, и на Рима – изгорена жива през 2022 г. на 28 години от съсед, за когото е отказала да се омъжи.


„Религиозни или развлекателни програми често предават същата логика – винят жената. Ние избягваме този модел. Никога не бихме написали: ‘Баща уби дъщеря си, за да защити честта си’“, казва Зуин.


„Темите, свързани с жените, създават шум, те се отразяват широко и изискват внимание“, добавя тя, но съжалява, че някои медии ги използват единствено, за да повишат ангажираността в социалните мрежи. „Понякога пресата се самоцензурира и когато все пак засяга (женските) теми, го прави според перспективата на обществото.“


За Зуин, основната причина за липсата на етични стандарти в масовите медии, е именно натискът на консервативното алжирско общество. 


Подкастът „За нея“


В социалните мрежи Зуин и нейните колежки се опитват да променят обществените възприятия. Преди три години те стартират подкаста Laha („За нея“), в който обсъждат исканията на жените – край на насилието, тормоза и безнаказаността, както и въпроси, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве.


„Говорихме за задължителната епизиотомия и получихме стотици свидетелства от жени, които са я преживели без съгласие“, споделя Зуин. 


Тя отбелязва, че сред младите жени се наблюдава „нарастваща осъзнатост“, която ѝ вдъхва надежда, че те ще „поемат щафетата“. Основните предизвикателства обаче остават — най-вече финансовите. „Често се самофинансираме или разчитаме на взаимопомощ между феминистки организации“, казва тя.


Платформа за жените


За Зуин феминистката преса не е само пространство за разобличаване, а и инструмент за вдъхновение.Именно с тази идея е създадено през 2022 г. годишното двуезично списание La Place-Lblassa (на арабски и френски), основано от литературната критичка Мая Уабади – създателка на издателството Motifs. Поводът бил снимка от старото списание El Djazairia („Алжирката“), издавано между 1970 и 1981 г. от Националния съюз на алжирските жени – организация, създадена след независимостта от управляващата партия Фронт за национално освобождение (FLN).


„Осъзнах, че вече няма феминистки списания в Алжир“, казва Уабади.


Заедно със Саадия Гасем,докторантка по антропология и активистка,те създават списание, изцяло правено от жени – от графичния дизайн до превода. „Предоставяме на жените пространство, където могат да се изразяват свободно, без да бъдат прекъсвани или свеждани до ролята си на ‘жени’“, обяснява редакторката.


„През 70-те години някои алжирски издания съдържаха радикални феминистки идеи, но се представяха като ‘дамски списания’. Днес ние решихме да отстояваме думата ‘феминизъм’, защото тя не е обида.“ добавя Мая Уабади. 


Архивиране на женските борби


Феминистки издания в Алжир съществуват още по време на колониалния период и след независимостта през 1962 г. – El Djazairia, L’Action, Nyssa („Жени“), Présence de femmes („Присъствието на жените“). Много от тях обаче изчезват след гражданската война през 90-те години, която заглушава голяма част от феминистките организации и медии.

„Алжирските женски списания съществуват още от колониалната епоха. Например знаем за двуезичното списание L’Action – El ‘Amel (‘Действието’), основано през 1947 г. от покойната Джамила Дебеш. Копия се пазят във Френската национална библиотека“, казва Ауел Хауати, докторантка в Училището за висши социални науки (EHESS) в Париж. През 2019 г., тя и Гасем основават. независимия проект – „Архив на женските борби в Алжир“. “Инициативата се роди от желанието да научим повече за социалните борби в Алжир, особено тези, водени от жени. Чувах за колективите и асоциациите от 70-те, 80-те и 90-те, но нямах достъп до техните материали“, обяснява Хауати.


Идеята се оформя след Хирак – масовото народно въстание от 2019 г., довело до свалянето на дългогодишния президент Абделазиз Бутефлика.


„Ние, младите поколения, открихме – и се свързахме отново – с една история на борби, която беше частично забравена. Видяхме как лозунги и символи от 80-те и 90-те години се възраждат. Това ни вдъхнови да търсим следи и да ги документираме“, добавя Хауати..

Двете изследователки успяват да съберат архиви от жени, участвали в движенията и колективите. Периодът от края на 80-те до началото на 90-те се смята от тях за „златната епоха“ на алжирската феминистка преса.


След военния преврат през 1992 г.  и началото на гражданската война („Черното десетилетие“) публикациите намаляват, а движението постепенно се разпада.


„Тези материали са изключително важни – те са част от нашето политическо образование като алжирци“, казва Хауати. „Извън историята на колонизацията и войната за независимост е важно да познаваме социалните борби, през които е преминало нашето общество – и женските борби са неразделна част от тях.“


Превод: Мария Сомлева


Източник: Pick up the torch! Revival of Algerian Feminist Media - Middle East Eye


Заглавна снимка: Middle East Eye

 
 
 

Comments


bottom of page