Алиса Лиу: Успехът като страничен продукт на щастието

Двадесетгодишната Алиса Лиу се превърна в истинска сензация, след като на 19 февруари спечели олимпийската титла по фигурно пързаляне при жените. За първи път от 24 години САЩ постигат подобен успех, но урокът, който Лиу ни дава е много по-важен от самото постижение, а именно - че успехът не изисква страдание. Успехът може да бъде резултат от искрена и освободена радост. 

Повечето спортисти чуват точно обратното през живота си: без усилия няма резултат, а големият успех изисква големи жертви. Особено олимпийските състезатели преминават през тежки и дългогодишни тренировки, състезават се по целия свят и посвещават години на жестока подготовка, преди да стъпят на олимпийския лед. Лиу обаче разбива всички тези митове.

На 13-годишна възраст тя става най-младият човек, печелил шампионата при жените в Щатите. През следващите три години неуморно трупа титли и медали. През февруари 2022 г. заема седмо място във фигурното пързаляне при жените на Зимните олимпийски игри и споделя, че е доволна от представянето си. През март същата година печели бронзов медал на Световното първенство, а през април се оттегля едва на шестнадесетгодишна възраст.

People.com

Тя се пързаля от петгодишна и в един момент осъзнава, че просто иска да живее живота си. Насочва вниманието си към приятелите и образованието си, като загърбва фигурното пързаляне. След една ски ваканция обаче споделя, че адреналинът от карането на ски ѝ е напомнил колко ѝ липсва вълнението от пързалянето. Затова започва отново да тренира, без да планира завръщане към състезанията. „Исках само бърз допамин“, признава тя. Скоро открива, че все още може да изпълнява скоковете си и че все още има желание да се състезава, но този път по свои правила.

Този път баща ѝ, който е бил движещата сила зад по-ранната ѝ кариера, не поема контрола. Лиу сама решава как да се храни, как да тренира, какви костюми да носи, каква музика да избира и дори кой да бъде част от екипа ѝ.

Също важен аспект от нейната извоювана свобода е и фактът, че Лиу открито говори за своята идентичност като куиър жена. Тя е сред малкото действащи олимпийски шампиони във фигурното пързаляне, които публично заявяват принадлежност към ЛГБТ+ общността, като съотборничката ѝ Амбър Глен. За много млади хора Лиу е символ на това, че автентичността и високите постижения не са взаимоизключващи се. В спорт, в който често присъстват строгите очаквания за образ и поведение, нейната откритост изпраща силно послание: човек може да бъде едновременно шампион и напълно себе си. Победата ѝ се превръща и в символична победа за ЛГБТ+ общността в САЩ и нейната борба за равноправие по време на президентството на Доналд Тръмп, което е белязано от процеси, които заличават и отслабват и малкото извоювани права за куиър хората.

На тазгодишните Игри светът стана свидетел на успеха ѝ, след като тя пое контрола над волята си и избра да следва своя път по собствените си правила. С рокля на пайети, широка усмивка и освободения дух на човек, който прави това, което истински желае, тя направи златния медал да изглежда почти като детска игра.

Фигуристите често карат пързалянето да изглежда лесно, а тя безспорно постигна именно това. Но отношението, с което излезе на леда, заяви нещо повече. То показа, че е освободена от разрушителния натиск, който изтощава повечето олимпийски атлети. Показа, че е спокойна и готова да се наслади на момента - със или без награда. Лиу споделя също, че се чувства повече като артист, отколкото като спортист, и че участието ѝ на Олимпиадата е възможност да представи своето изкуство пред света.

KQED

В края на свободната програма, още преди да разбере дали печели медал и какъв ще бъде той, тя се приближи до най-близката камера и извика: „За това говоря, по дяволите!“. Очевидно е доволна от собственото си представяне и именно това имаше най-голямо значение. По-късно самата тя описва, че на леда се е чувствала „спокойна, щастлива и уверена.“

За разлика от радостта и лекотата, които излъчваше Лиу, другият фаворит за титлата, Илия Малинин, използва войнствена тема в кратката си програма. Дългата му програма беше посветена на постоянството, а собственият му глас интонираше реплики като „Изгубеното е в неизвестното. Прегърни бурята“.

Развитието на събитията беше показателно. Малинин се разби на леда, метафорично и буквално. Той завърши на осмо място, почти в сълзи, и по-късно призна, че огромният натиск от състезанието и очакванията за медал са били прекалено тежки за него.

Този набор от метафори - да бъдеш воин, да се бориш, да „прегръщаш бурята“ - описва начина, по който повечето хора възприемат успеха. Лиу обаче показва различна парадигма: да излезеш с радост, да покажеш на света кой си всъщност, да се наслаждаваш на пътя, а не да се фиксираш единствено върху резултата. Успехът може да се окаже страничен продукт на тази радост и щастие, а може и да не се окаже. И това също е напълно приемливо.

Автор: Златица Маркова